Дни след концерта на Massive Attack в София, споровете дали британските колоси не прекалиха с посланията продължават...
Дни след концерта на Massive Attack, с който беше закрит Sofia Live Fest, една от основните теми в социалните медии е дали изкуството може и трябва да бъде политическо.
(Друга такава обсъждана тема са последните изцепки на Тошко Йорданов по повод възнагражденията на младите лекари, но на него мисля да отдам нулевото внимание, което винаги е заслужавал.)
Първият въпрос и дебатът по него обаче недвусмислено показват, че Massive Attack са били успешни в посланието си.
Именно това, което те като група представляват, е явлението, което според мен следва да наричаме "инфлуенсър".
Това е обратното на обичайното: "харесай, сподели, качи на стори, последвай ме, тагни приятел и спечели безглутенова вафла, безплатна тениска или съмнителна процедура за разказряване".
Подозирам, че Massive Attack са били неприятни в посланията си за хората, които предпочитат да си затварят очите за света около себе си, за да вегетират спокойно през живота, или просто викат като на мач "за който бие" в конфликтни ситуации, включително военни такива.
Те сигурно са се чувствали като героя на Малкълм Макдауъл в "Портокал с часовников механизъм".
Ако е така, радвам се, че е така, а и по реакциите на околните по време на коцнерта останах с впечатление, че тези хора бяха малцинство сред тълпата.
О, уау, Massive Attack са леви, наистина ли?
Честно казано, това би си помислил единствено човек, който за първи път се сблъсква с групата, или пък само ги е слушал, без никога да прочете нищо за тях.
През цялата си десетилетна история те винаги са подкрепяли страната на слабите и онеправданите. Да не говорим, че за един от създателите на групата Робърт "3D" дел Нажа упорито се говори от години, че се крие зад анонимния визуален артист Banksy, чиито послания са откровено анархистки.
Затова ми се струва, че антивоенните и антиавторитарните послания от тяхна страна по време на цялото изпълнение, не би следвало да изненадват никого от почитателите им.
Нещо повече: тези послания бяха представени изцяло визуално, така че всеки, за когото са неприятни, би могъл просто да си затвори очите (както може би прави и по принцип) и да се наслаждава на музиката.
За мен беше интензивно и стойностно преживяване да се потопя в калейдоскопа от кадри на бомардировки и лицата, които стоят зад тях; в показното охолство и цената му от друга страна, в конспирации, въпроси, съмнения, тенденциозно повърхностни медийни заглавия, виртуална и истинска реалност.
Всички текстове бяха преведени на български, макар и очевидно с изкуствен интелект, и това демонстрира уважение към публиката, а концертът завърши с трагичния образ на 12-годишната Сияна, която стана поредната жертва на войната по пътищата.
Някои хора си тръгнаха ядосани, но никой не си тръгна безразличен, и това е най-важното.
А ако ядосаните хора същевременно са се радвали някога, когато Роджър Уотърс излезе на своя концерт с послание "Оставка!", значи проблемът всъщност не е дали може и трябва да е политическо, а дали всеки от нас на индивидуално ниво се приема или отрича конкретното политическо послание.
А колкото до изкуството - независимо дали може или трябва, то Е политическо, винаги.
Във всеки период или режим, когато се отрича неговия политически характер и се казва, че "не може" и "не трябва", това означава политика е особено нужна точно тогава.
Защото иначе би следвало някаква официозна линия на статуквото, която отново е политическа, дори да не личи.
Изкуството е политическо, защото изпраща към неограничен брой хора послание, което е базирано на ценностите на създателя си и на възприятието му за света.
Не е необходимо да бъде едно мое любимо стихотворение от българския автор Георги Гаврилов на име "Обесването на Владимир Владимирович Путин", за да бъде политическо.
Не е необходимо и да казва в прав текст "хей, а какво ще кажете да не бомбардираме цивилни". Ако не си личи с просто око, че е политическо, това понякога го прави още по-политическо, защото посланието достига до подсъзнанието на реципиента, без да той да усеща, че му се въздейства политически.
Ценностният избор е политически избор.
Какво ядеш, с кого си лягаш и на какво се смееш, са политически избори, защото се основават на това кое е по-важно за теб за сметка на друго и с какво не би се примирил. Докато тези избори се случват вътре в теб, това е индивидуално политическо. Споделиш ли ги публично, тогава се превръщат в политическа комуникация.
Дали в детската книжка мечето ще е представено като приятел, или като опасен враг, е политическо решение.
Личностните качества на протагонистите, антагонистите и "сивите герои" представляват политическа заявка.
Именно изкуството, с което сме пораснали и продължаваме да растем, неусетно ни е възпитало политически в някакъв личен морален компас, доста повече от някакви преки лозунги, съвети и команди.
Неслучайно режимите овладяват медийните канали и опитват да подчиняват хората на изкуство на своите цели, докато същевременно забраняват книги и посочват или директно осъждат и наказват определени автори като врагове.
Изкуството имплицитно съдържа оценка на действителността. Това дали е положителна, отрицателна или неутрална, е политическо. Това кои аспекти на действителността обхваща, е политическо също.
Отказът от политическа позиция може да изглежда аполитичен, но той също е политически, защото носи политически последици.
Да избереш да пишеш или рисуваш за хората пасторални сюжети в стил "слънце грее, птички пеят, Пешо, не ми разбивай сърцето" е политическото послание "политиката няма значение, изчезващите видове нямат значение, бомбите нямат значение, дайте да си гледаме себе си, а след нас и потоп". Или нещо от този род.
Немалко хора виждат и разбират това, дори и без да се замисляли конкретно върху спецификите му.
А ако човек не разбира от метафора, е нужно някой да му покаже и напише посланието си на видео стена с огромните букви директно, за да го накара да се почувства некомфортно.
Да се чувстваш некомфортно е благословия. Благодарение на нея си задаваме въпроси, мислим критично и спорим.
А в спора, както знаем, се ражда истината.
