Може ли да боледувате вкъщи, моля?

| от Хрис Караиванова |

В последните седмици е сигурно, че удряте на камък, когато се опитвате да се уговорите с някой приятел за среща. Всички са болни. Всич-ки. Болки в гърлото, мащабна магарешка кашлица и един тон сополи. Отпаднал глас от отвъдното едва ви вдига телефона, за да откаже коктейлите тази вечер, или без капка сила да говори, ви праща тъжен и болен емотикон.

Ако все още не сте паднали в жертва на върлуващия вирус, то вие сте с имунната система на Крали Марко. Или пък имате още по-голям късмет – във вашия офис хората не идват болни на работа.

Знаете много добре за какво говоря, нали? За всички тези ваши колеги, които без никаква свян и дори с лека гордост, се появяват в сплотеното ви офисно пространство, кихайки и кашляйки до несвяст. Нерядко и с температура, което е напълно видимо от факта, че въпросните бацилоносители разтварят Колдрекс на всеки 18 минути. Естествено, любимата фраза на Али Раза „Лошо ми е!“, е също много предпочитана.

В такива случаи хората често се притесняват да направят забележка на заразния елемент в непроветривата стая, където е трудно да се скриеш от разпръскващата се кихавица. А ако случайно го направят, веднага се оказва, че въпросният субект е просто незаменим и ако си тръгне към вкъщи, световната икономика ще угасне.

Да, болните в офиса може наистина да имат много и спешна работа, но дълбоко се съмнявам да не могат да я свършат от леглото си, или пък друг колега да ги замести в спасяването на галактиката. Оправданието, че другите колеги също са много заети, трудно минава метър, защото с появата си в офиса, ще заразите още и още хора. Как това всички на работа да се тръшнат болни, помага на по-ниската натовареност? Хмм.

Има и още един тънък момент. Аз имам малко дете на година и 4 месеца. Досещате се за каква имунна система говорим. Самата аз също не съм особено устойчива на бацили. И така, какво правим в този случай? Изкарвам цялата зима в болничен, за да лекувам себе си или малкия човек вкъщи от офисни зарази? Ами, не съм навита хич.

Друга силна подбуда заразните да идват със сополи на работа, е по-ниското заплащане по време на болничен. Това го разбирам, тъпо е, особено, когато се налага да се лекуваш с торба скъпи илачи. А особено гадно е, когато фирмата ти спестява от теб пари и те осигурява в сивия сектор, но тук проблемът е доста по-мащабен и изисква много по-сериозни мерки от написването на тази статия.

В крайна сметка се оказва, че термин като „работна етика“ не съществува. Никой не се интересува от това да запази здравето на колегите си, както и това на децата им вкъщи. Едни искат да се натегнат на шефа си и героически подсмърчат пред монитора. Други не искат да вземат по-малко пари в края на месеца, скучно им е сами вкъщи, уж няма кой да ги замести или пък са си сложили маска, значи всичко е наред. Нищо че маските трябва да се сменят на всеки 15 минути, което никой не спазва, а самите лекари са тотално скептични, че тази маска може да ви опази.

Но нека не плюем само по болните си колеги, а да погледнем от другата страна, която нерядко се оказва доста по-виновна. Това, разбира се, е негово величество работодателят. Или господин мениджърът, каквото си изберете.

Обществена тайна е, че в много компании да излезеш в болничен е равносилно на голямо нахалство, непукизъм и липса на ентусиазъм към работния процес. А хората се страхуват работните им места да не изстинат, защото зависят от тази работа и от тази заплата. Това не означава, че симулират пневмония, за да полежат вкъщи две седмици, като междувременно губят от редовния си доход. Е, ако излизате в болничен 6 пъти месечно, това все пак не важи за вас – просто много ви мързи, стегнете се.

Не само това, но ако случайно в следобедните часове усетите как болестта ви завладява, е трудно просто да си тръгнете, пък било то, за да работите от вкъщи. Случвало се е неведнъж в подобна ситуация шефове да искат болничен на подчинения си. Представете си следния абсурд – тръгвате си болнав в 15 ч. от офиса, но личният ви лекар е бил сутрешна смяна и го изпускате. Трябва да отидете на другия ден следобед, когато отново се налага да отделите от работното си време. Оформя се порочен кръг. В крайна сметка ви пишат болничен за цялата седмица, защото иначе не можете да оправдаете отсъствието си от работа, пък и сте бесни на безумния мениджмънт. Или пък се отказвате да водите тази битка и си седите на бюрото болен, нещастен и мразен от колегите си.

Може би за някои от мениджърите ви е непонятно защо за вас здравето е по-важно от героичните напъни да бъдеш по-силен от някаква си там болест. Температура, болки в муслулите? Само ги дайте насам, изкарвам ги на крак за час и половина.

Само че тези мениджъри не разбират, че грижата за служителите включва спазването на някои неписани правила, на колегиална етика. В този смисъл, шефството трябва да мисли как да запази екипа си здрав, а не да поощрява разменянето на поредица от вируси. Трябва учтиво да моли служителите да се лекуват вкъщи и да създава офисна атмосфера, в която те не се страхуват да си тръгнат сами.

Трябва малко съобразителност, хора, трябва солидарност и по-малко егоизъм. Това, че вие вече сте се заразили, не значи, че е редно да си го изкарате върху всички в офиса. Или пък в метрото, в мола, в киното. Много като вас живеят в страх от шефа или са били нехайни спрямо чуждото здраве, така вирусът е дошъл и във вашия организъм. Независимо от това, че сте погълнали абсурдни количества ехинацея и котешки нокът.

Обаче още колко хора ще го лепнат, зависи и от вас. Мислете му, мислете и за другите.

 
 


Повече информация Виж всички