Мъжът, който най-мрази да трябва да се прави нещо

| от Ида Георева |

Има един особен тип мъже, които са много симпатични, докато не ги накарате да свършат някаква работа, или да вземат решение. Тогава разговорът рязко секва, челото им се сбръчква, те видимо се напрягат и започват да пелтечат.

Ще ги познаете още по външния вид. Стройни – около 1.65 и 100-на килограма.

Ако са ви съседи ги срещате с препълнени торби в кварталния магазин, в близкия супер, в ресторанта до вас, в плод-зеленчука – навсякъде, където се набавя храна. Всеки ден. По няколко пъти. Ако са ви колеги най-често ще се натъкнете на тях в кухнята, около хладилника или когато се събират пари за доставката на обяда за офиса.

За ваша зла участ, вие ще се окажете зависими точно от някой такъв – например домоуправителя на кооперацията, някой от дребните началници в офиса, шефче на дирекцийка в министерство. Повечето хора обичат да дават властта на такива началници – извънгабаритният корем върви с коженото кресло.

И нашият блок си има един такъв началник – домоуправител по наследство. Някога през 1953 баща му е станал домоуправител и очевидно оттогава позицията се предава по мъжка линия. Сигурно един ден и синът му ще е домоуправител, ако кооперацията не падне дотогава или случайно не дойде Френската революция.

Онзи ден един от наемателите на тавана звънна да каже, че керемидите по покрива са силно изпочупени и ще паднат на главата на някой минувач. Лошата новина стига по каналния ред до домоуправителя. “Е, аз какво да направя сега?!”, пита той, а на лицето му пише, че това не е въпрос, а отговор. Съкооператорите все пак понечват да дадат идеи … “Е, тоя, заплю, друга работа няма ли си, че тръгнал да брои керемидите по покрива?!” Тук съседите леко се стъписват, което дава самоувереност на домоуправителя да сложи точка на тая работа: “Вижте, няма какво да направим сега, вече е тъмно. Ще го мислим друг път”.

Тъмно? Тъмно?! Тъмно?!?!!?!?!?! Часът е 3 следобед. По-светло трудно може да бъде!

Разговорът обаче приключва. Ако си мислите, че човекът е някой безработен лентяй, лъжете се. Заема отговорна позиция в голяма компания.

Да си на отговорна позиция и да носиш отговорност обаче са различни неща. Често хората на отговорни позиции са сложени там, за да не носят отговорност. Защото представете си, че сложиш на някоя отговорна позиция някой прекалено отговорен и той вземе та се разработи. Например, нашият човек да беше викнал някой майстор, а той да потвърди, че керемидите са за смяна и да се окаже после, че покривът почти е прокапал, а след това някой да каже “да вземем да го ремонтираме” и да се вкараме в един ремонт, а после и пари да трябва да се събират, да се пишат фактури, да се отчитаме. “Абе, вярно, какво му трябваше на тоя заплю, да се кьорави в тоя покрив?!”

Жените на тия мъже са постоянно изнервени и леко кисели, когато не са тежко кисели. Не им помага нито съботния коктейл от фризьор и масаж, нито йогата. По три пъти на ден отговарят на въпроса “Какво ще ядем”, а хладилникът им е зареден като да преживеят един месец след ядрена атака. Ако не прекаляват може и два.

Понякога успяват да накарат, тоя тюлен, мъжа им, който като се запознаха беше слабичко момче със симпатични бузи, да помисли да боядисат поне хола и кухнята. 10 години минаха от последния ремонт, 10 години семейно щастие и здрава храна. И той – тюленът, аха, да поеме тая тежка отговорност по обаждането на майстора, когото съпругата е уговорила отпреди седмица и нещо се разколебава и казва: “Хайде, Миме, на лято. Да не си чупиме хатъра сега.”

“Какво ли й трябва на тая мойта да ги зяпа тия стени сега, що не си гледа Фейсбука”, мисли си домоуправителят докато бърка в хладилника в търсене на нещо дребно за замезване, докато Мимето изпържи вратните пържола, дето той ги донесе от Лидъла. “Не работела крушката във фурната? Хайде, бе, Миме, бабата ти все с крушка във фурната е пекла. И какво ли му трябваше на оня заплю да брои керемидите по покрива.”

 
 


Повече информация Виж всички