Лена Бориславова дразни колкото Брад Пит с пола

| от Лора Младенова |

Бях твърдо решена да не коментирам появата на Брад Пит в пола на премиерата на филма „Убийствен влак“  в Берлин. Твърдо решена бях. „Човек облече дреха“ не е новина, не е било и няма да бъде. Фактът, че на последващи премиери на същия филм в други страни на актьора му се иска обяснение за избора му на облекло от журналисти, както и че социалните мрежи преливат от коментари в стил „откъде и да го погледнеш, мъж с пола си е гнусно“, също не е новина – такова отношение е твърде разпространено, твърде регулярно, че да изненадва някого. Когато спре да има такива въпроси и коментари, ето тогава ще имаме новина. 

Сигурно се чудите какво общо имат Брад Пит и полата му с началника на политическия кабинет на бившия премиер Кирил Петков, Лена Бориславова? Или, както е по-позната в разговорната реч отличничката на СУ „Св. Климент Охридски“ и възпитаничка на Харвард, Лена на Киро Харварда. Освен, че и тя като носителя на Оскар Брад Пит, вчера е предизвикала една не-новина, ама истинска не-новина, съизмерима по информационна стойност с „човек облече дреха“, а именно „човек се качва по стълби“.

На страницата си във Facebook и в своята интернет страница, Българската национална телевизия разпространи няколко кадъра от предаването на властта на служебното правителство с премиер Гълъб Донев. Дотук добре. На една от публикуваните снимки изглежда като че ли Бориславова държи за ръка Петков, докато двамата се качват по стълбите от централното фоайе на сградата на Министерски съвет. Точно върху ръцете на двамата политици се намира и логото на националната телевизия. На вашата скромна преценка оставям дали „изглежда“ и „като че ли“ са достатъчни аргументи, за да попадне един противоречив кадър в медийното съдържание на обществена телевизия, или просто говорим за обикновена целенасочена спекулация. Видео на друга телевизия от същото събитие, показващо в пълния ѝ блясък фрапиращата новина „хора се качват по стълби“, недвусмислено сочи, че държане за ръце в случая не е имало. 

Но не за това ми е думата. От неотдавнашната зора на Лена Бориславова на родния ни политически небосклон (колко недостоверен израз само – не виждайки нищо извисено, неограничено и небесно в картинката ни, бих предложила веднъж завинаги да се спрем на по-подходящото „политическа сцена“, за да не сме невъзпитани хора и да използваме по-груби и по-реалистични думи), та… от първата си публична поява насетне Бориславова предизвиква коментари и тук-таме псевдо новини. Не с поведението или речта си, а със своето съществуване. 

Преди, след и между инсинуацията, наречена „Кирил Петков опипва Лена Бориславова, докато тя отключва вратата на апартамент“ и опита за злобен сарказъм на придобилото популярност и място в парламента с опитите си за злобен сарказъм лице Тошко Йорданов по отношение на нейното образование и интелект, Бориславова непрекъснато е в устите и клавиатурите на медии без новина и лица без работа – най-често за коментари за външния ѝ вид, оспорване на капацитета ѝ и намеци за нея и бившия премиер Петков, водещи до по-генералния извод, че няма как да няма нещо гнило, понеже една жена няма как хем да е красива, хем да е смела, хем да е умна, хем да е дръзка, хем да е успяла, хем да има човек до себе си, хем още да не е народила „две-три дребни дечиня“, понеже не си знае мястото.

„Няма проблем, че има такъв кадър“, коментира Бориславова в профила си във Facebook след публикуването на „скандалната“ стлъбищна фотография. „Има проблем, че той ще послужи за поредната акция, която да дискредитира участието на жени в политиката и да удари по лидера на партията, която започна промяната. Първите жени депутати се избират през далечната 1946 г. Уви, над 70 години по-късно най-големият грях е да си жена, която иска да се развива професионално със собствени сили и да има мнение. Тази жена веднага бива заклеймена като нечия държанка, като неубедителна, нерационална, интелектът и личните качества нямат значение – друго е средството за успех и то зависи пак от мъж. Промяна е нужна в света, но още повече тук, в България.“

Да се върнем на Брад Пит – мъжа в пола.

Той дразни и плаши с това, че с избора си на облекло оспорва традиционната представа за мъжественост – широките рамене, бръснатите глави, ланците, броеницата с кръст виснала над разкопчана риза, а конкретно у нас, и пищовите по история, татуирани по ръцете (Помним Ньой, нали така?!).Само че Брад Пит не е и грацилното не-алфа момче в пола, което алфите с пищови по история и евентуално незаконни пищови в джоба, биха сгащили само, докато са в групички и набили на тъмно в някоя градинка или пресечка. Брад Пит в пола ни обърква, защото на него не му пука за мнението нито на Карън от Манхатън, нито на Харалампи от Бусманци, и това е секси, по-секси, най-секси, колкото само липсата на комплекси и на интерес „какво ще кажат хората“ може да бъде. Той е мъж с пола, който никак, никак не е гнусен – дори по закостенелите критерии на традиционната жена, която би харесала онзи с ланеца. И това обърква, води на мисълта, че някаква дълбока промяна в манталитета вече се случва, независимо дали я искаме или не, докато ние още искаме да знаем „кой носи панталоните“ в тази къща. Или, казано още по-сексистки, „кой има топките“.

В нашата къща, наречена България, панталоните ги носи Лена Бориславова.

А жена с панталон е не по-малко страшно от мъж с пола. От нея се очакчва да се засрами, да се покрие, да се изчерви, да се засегне, да се разплаче може би, да се оттегли, да стъпи накриво политически под давление на всичко, което непрекъснато чува и вижда за себе си, и с това да потвърди стереотипа, че жените (слабите, нежните, ранимите, наивните, твърде емоционалните) не ги бива за право и политика, а само за онези 70 неща – мусака и другото –, но тя не го прави. Вместо да чупи пръсти и свела очи да обяснява за апартаменти, тя по същото време обявява публично в интервю нещо, което доста повече касае работата, която е избрана да върши – че Русия плаща по 4000 лева месечно на свои говорители в България. На лицето Йорданов и тъжните му опити за подигравка отговаря със снимки с истинския суичър на Харвард (досущ като в старата шега за българския президент Жельо Желев, който разпалено говорил за франкфонията, и албанския, Сали Бериша, който просто говорил на френски). А на спекулацията на БНТ – с простата и безупречно точна констация, че има проблем. И той се състои в „поредната акция, която да дискредитира участието на жени в политиката“. Че тази жена неминуемо ще бъде „заклеймена като нечия държанка, като неубедителна, нерационална, интелектът и личните качества нямат значение – друго е средството за успех и то зависи пак от мъж“. И че промяна е нужна навсякъде, особено в България.

Само две години ни делят от друг възхитителен епизод от близкото ни политическо минало, когато от запис, приписван на бившия премиер Бойко Борисов, усвоихме за председателя на 44-тото народно събрание и автор на думите „ми, хОди пеш, бе, хОди пеш“ Цвета Караянчева нарицателното „проста кърджалийска путка“, на галено ПКП. От устата на Борисов лично мен тези думи не ме изненадаха, но бях искрено изненадана от непрекъснатото им повтаряне и преповтаряне и колко много паснаха в устите дори на обществени лица с интелектуални, демократични, либерални и правозащитни претенции. Караянчева може да е имала и да продължава да има много човешки и политически грехове, но притежанието на вагина не беше и продължава да не бъде един от тях. Нито пък нехаресването, дори и било то силно оправдано, на дадено лице – причина за пренебрежението и обидата на цял един пол. Връзката с Ангел Найденов също далеч не беше най-интересното, което бихме могли да кажем за Мая Манолова. Нито пък неналичието на деца имаше каквото и да било отношение към капацитета като политик или като (смея да кажа брилянтен) юрист като „старата мома“ Екатерина Михайлова. „Баба Мозерка“, иначе казано бившия народен представител и политик от БЗНС Анастастия Мозер, впрочем беше наричана така по време, когато беше на…. петдесет и няколко. А по отношение на гласовитата Татяна Дончева и до ден днешен се приема, че най-лесният и бърз начин да бъдат дискредитирани думите ѝ и затворена устата ѝ, е да се напомни, че по общия маркетингов критерий, тя, дами и господа, не е Ален Делон – all in, всичко коз и реконтра на интелигентния разговор и добрия тон. 

Единственото по-страшно би било жената да е красива.

Две десетилетия и кусур преди настоящия момент ролята на Лена Бориславова в устата на обществото изпълняваше друга жена – „хубавото Наде“. Да не знаеш, че говорим за външен министър, ще предположиш, че прогимназист, персонаж от слаба литературна творба, на която куца диалогът, назовава съседско момиче, което си е харесал. По времето на така нареченото хубаво Наде се случваше и още нещо – Брад Пит облече женски дрехи, които пак много му отиваха, за фотосесия в списание „Rolling Stone“ и отново скандализира по света и у нас. O, tempora, o, mores!

Промяната, за която говори Бориславова е нужна, и зачатъци на промяна има, къде повече, къде по-малко – и по света, и у нас. Дори когато не си личи с просто око, “ все пак тя се върти!“, както приписват на Галилео Галилей да е казал, когато, принуден от не особено Светата инквизиция се отрича от научните си открития. Дано, за разлика от Земята, промяната също да не прави просто еднна пълна обиколка около себе си. 

Вижте още:

Кое е общото между Кенеди и Лена Бориславова? По дрехите ги посрещат…