Когато невротичната любов води до домашно насилие

| от Гореща Линия Домашно Насилие* |

Росен и Яна са заедно от две години. Било е привличане от пръв поглед. Намерили са своята сродна душа и всичко е страхотно. В началото на връзката им, Росен се цупи като малко дете за дребни неща – че Яна не се е обадила веднага, когато й е звъннал (а се е обадила след 10 минути), че тя казва, че й е приятно да общува с приятелката си и да се разхождат двете (без него), че й се приспива в 11 часа, а той иска да си говорят още, че тя не може да се срещне с него на другия ден, защото е обещала на родителите си да се види с тях и т.н.

Яна започва да усеща нередност, когато Росен се нацупва и се ядосва много, че тя не иска точно на момента да му каже за един нейн бивш приятел, за когото той я е попитал. Тя му отговаря, че сега не й се говори за това, темата не й е приятна и той се сърди. Тя се опитва да му обясни, че не е нужно на сила да говори по тема, която не й е приятна, той обаче много настойчиво й обяснява, че за него е много важно тя да му разкаже това, за което я пита.

„Какво толкова ще ти стане, ако ми кажеш?“. Яна отново обяснява, че не е до това какво ще й стане, а че след като темата й носи неприятни емоции и спомени, не иска да говори. Когато реши, че иска да сподели с него, ще го направи. Той обаче упорито я тормози няколко дни, в които я убеждава, че тя се държи отвратително с него, след като не иска да му сподели, нали уж си имат доверие и се обичат. Тя му казва, че това е психологическо насилие спрямо нея, не може да я насилва да говори или прави нещо, което за нея е неприятно и не желае да го прави. Трябва да уважи нейните чувства и нежеланието й да говори сега за това. Той веднага реагира: „Напротив, ти упражняваш насилие над мен, ти не уважаваш моето желание, като не ми казваш. Точно това е насилие. Наистина не разбирам какво толкова ще ти стане?“.

След още няколко такива случки, Яна е отчаяна – тя си дава сметка, че за Росен насилие е когато не уважават неговото желание, независимо дали то наранява другите или не. Важно е той да не бъде наранен, да не се чувства отхвърлен, незначителен и необичан. Яна започва да брани все повече своите граници – физически и психически, а той да става все по-жесток и изискващ към нея. Сякаш никога не е доволен от количеството и качеството на вниманието, което тя му отделя. Има дни в които Яна се чувства като изцедена от емоционалния тормоз и има нужда да се възстанови като не се вижда и чува няколко дни с Росен.

В работата си с терапевт Яна разбира, че тъй като самият той не е сигурен в собствената си стойност, той се нуждае от постоянно потвърждение на важността му в нейните очи.

Нуждата на Яна да отдели време за себе си или на други хора (приятелката, родителите), необходимостта да изчака отговор или среща – отговаря с почти непоносима болка в него и в неговото разбиране е доказателство за собствената му незначителност и отхвърляне. Тъй като жаждата за любов никога не се задоволява с количеството и качеството на вниманието, което му се отделя, той постоянно се чувства отхвърлен. Понякога той се въздържа да не се разсърди и казва, че се е променил, но отрицателните емоции могат да бъдат скрити за известно време, но след това те задължително ще се появят пряко или косвено с още по-разрушителна сила.

Безкрайните искания за внимание и искане за безотказно приемане на всичко, което той е решил, че трябва да му се даде, водят до точно обратния резултат: Яна започва да се отдалечава, и опитвайки се да си почине от прекомерните претенции, все по-често оставя Росен сам или му показва своята студенина, разбирайки, че невротичната му нужда от любов не може да бъде удовлетворена.

При нормално психично функциониране, преживяването от липса на любов при възрастните не се приема като нещо катастрофално. Човек може да бъде успешен, да се радва, да се забавлява и дори да се чувства щастлив, дори когато не се чувства обичан. С невротична нужда от любов обаче човек не може да живее, без да получи доказателства за любов. Човек е толкова зависим от това, че може да бъде сериозно разстроен дори поради по-неприязнен тон в разговор с непознат.

Изпитвайки невротична нужда от любов, такива хора са изключително чувствителни към всяко възражение или отричане.

Основното условие за развитието на ненаситна жажда за любов е прекомерната привързаност на детето към един от родителите, от което той не е освободен в зряла възраст. Той може да се кара с майка си или баща си, може да пожелае да се отърве от тях или да постъпи противно на тяхната воля. И не защото ще е по-добре, а защото ще бъде различно. Но дори и в това той остава зависим от родителите си. Упорито твърди, че се е отървал от тази зависимост, но реално продължава да изгражда отношенията си с партньорките по същата схема.

Хората с подобна история на отношенията продължават да са деца и затова искат да видят в съпругата си родител до тях. Една от причините за това може да бъде безмилостното поглъщащо отношение на родителите (обикновено майките) към детето си. Такава майка се стреми да задържи детето близо до себе си. Той не трябва да може да бъде свободен и независим. И така тя го обгражда до такава степен с грижа и контролира всяка негова стъпка, че той просто няма възможност да стане възрастен.

С всяка връзка такива хора отново и отново се стремят да си докажат, че са ценни и заслужават любов. Но тъй като за тях е познат само начина, по който ще бъдат приласкани и отхвърлени, те създават именно такива ситуации и отношения, при които загубата на любов е почти неизбежна.

*Текстът е публикуван в страницата Гореща Линия Домашно Насилие във Фейсбук.

 
 


Повече информация Виж всички