Помощ, детето иска всичко!
"Искам всичко!" е просто едно изречение от реклама, но и факт за много родители, които се сблъскват всекидневно с безброй желания: "Искам сладолед!", "Искам още една приказка!", "Искам тази играчка!", "Искам тротинетка!", "Искам силиконови гърди!"...
Как да реагираме мъдро и балансирано, без да задушим свободната воля на детето, но и без да превърнем всяко искане в автоматично "да"?
Разбира се, когато се е стигнало до силикон, вече е малко късно, но за по-дребните капризи все още има шанс да бъдат вкарани в някакви разумни граници.
Защо не отказваме?
Причините, поради които не отказваме дори, когато знаем, че искането не е нито най-доброто, нито най-разумното за момента, са много, и всичките са свързани със самите нас.
Родителите често се притесняват, че ако откажат, ще разстроят или разочароват детето.
Други се притесняват, че детето ще се отдръпне емоционално от тях.
Ако родителят прекарва малко време с детето или е уморен и претоварен, може да се появи и чувство за вина.
Съществува и моментът "Всички деца го имат, защо нашето да няма?"
Простият отговор е - защото не му трябва.
По-сложният разговор би могъл да се случи, ако се постави на обсъждане темата "Защо му е на детето нещо, което всички имат?" или "Каква ще е ползата за детето от това нещо?".
Това обаче са въпроси, които трябва да си зададе големият човек.
Понякога родителите просто не са сигурни кога е добре да кажат "да" и кога "не".
Това води до несигурност и непоследователност в действията, което от своя страна кара и детето да се чувства несигурно какво и кога да поиска.
Множество изследвания сочат, че родителите, които последователно поставят граници, отглеждат деца с по-добро самочувствие и по-малко поведенчески проблеми.
Не на последно място, голяма част от родителите пренасят собствените си травми, желания и проблеми.
Ако самите те са търпяли лишения в детството си, често искат да компенсират чрез своето дете: "Аз нямах това като малък, поне моето дете да има...".
Децата обаче са различни, различни неща ги радват и забавляват, така че това, което някога е било важно за родителя може да се окаже абсолютно безинтересно за детето.
И най-често така се случва, така че може би преди да се втурнете към това, което ви се е искало да имате, попитайте детето какво иска да има то.
По-лесно е да кажеш "да", отколкото да се справяш с истерия или сълзи, особено на публично място, на улицата, в магазина или в парка пред останалите майки.
Много често обаче истеричните писъци са чиста проба манипулация, а вашето "Да" в случая няма да доведе до трайно удовлетворение и успокояване на обстановката. По-лесното не винаги е добър вариант.
Проучване на Zero to Three (САЩ) показва, че над 60% от родителите понякога казват "да", дори когато не са съгласни, само за да избегнат конфликт.
Да казваш "не" обаче не значи да си лош родител.
Напротив - това е акт на грижа, граници и сигурност, които са особено важни за детето. Децата се учат да се справят с разочарованията и да уважават реалността точно чрез аргументирани, логични и навременни откази.
Психолозите напомнят, че зад повечето желания на децата стои търсене на внимание, сигурност или емоционален отклик. Когато детето иска трета играчка за деня, може би всъщност търси вашето време и внимание или забавление. Вместо автоматичен отказ, опитайте с въпрос:
"Какво ти харесва най-много в тази играчка?"
Така показвате интерес, а не просто упражнявате контрол.
"Границите са като стените на къща - не за да задушават, а за да създават чувство за сигурност", казва френският детски психиатър Катрин Гевилион.
Ако детето иска нещо невъзможно или неподходящо, обяснението защо "няма да стане" не помага.
По-добре предложете да отложите нещата за утре или за следващата седмица, като не пропускате да предложите в замяна нещо друго, с което да компенсирате - например: "Това ще го купим другата седмица, защото сега ще отидам да си играем в парка и няма как да го носим".
Според анализ от 2020 г., публикуван в Psychological Bulletin, способността да се отлага удоволствието е силно свързана с успех в училище, по-добро психично здраве и по-ниски нива на зависимости.
Тоест, стратегията "Искам Всичко и Сега" не е полезна и за самото дете.
Това не означава да отказвате всичко, а да създавате ситуации, в които детето само избира да изчака подходящ момент.
Да казваме "да" е също толкова важно, колкото и да казваме "не". Някъде по средата е границата, но за всеки родител, както и за всяко дете, тя е строго индивидуална.
Остава общовалина само максимата, че не всяко искане е каприз, както и не всичко поискано трябва да бъде доставено на момента.
Понякога детето иска просто време с вас, разходка или още една история преди лягане, и това са точно онези златни моменти, които остават и в неговото, и във вашето съзнание като незаменими.
