Нали знаете онази майтап, че хората с деца нямат търпение да дойде понеделник, че да отидат на работа и да си починат. Не че става дума буквално да стоят с вдигнати на бюрото крака, но просто да не чуват по 100 пъти в минута „МАМО!“ и „АМА ЗАЩООО!“, както и любимото “ИСКАААААМ!“
Приятно разнообразие е да говориш с други същества, които успяват да се изразят членоразделно в цели изречения, които са свързани по смисъл, а също така не си бъркат в носа и не носят памперси (които чакат вас за смяна, като се напълнят).
Работата може да бъде като спасителния пояс за здравия ви разум и с нетърпение да чакате да се върнете към нея след майчинство или дълъг уикенд с децата и мъжа.
Проблемът обаче идва, когато и на работа се сблъскваш с дразнители! Това най-често е самата работа и колегите или по-точно – някой от тях, който искрено ви лази по нервите.
Може би е този, който се прави постоянно на забавен, а всъщност е крайно досаден с тъпите си вицове, или пък вечно оплакващата се колежка, която не спира да мрънка и да занимава всички с проблемите си. Има го и работягата-подмазвач, който дава вид на много амбициран и посветен на професията си, но повече го бива в празните приказки и смешното гъзолизачество пред шефовете. Няма как да се пропусне клюкарката, която смята за свой дълг да ви запознае с всички реални и измислени проблеми и интриги на офиса, както и да се постарае от вас също да изкопчи нещо, което да изопачи и раздуха сред останалите колеги.
Дразнителите в работната среда са факт, лошото е, че са трудни за игнориране. Как можете да им противодействате и да си осигурите спокоен работен ден?
На първо място без нерви! Започнете ли да им се връзвате на глупостите, значи влизате в тона им и ще се натоварите излишно. Отделно, че вероятността да ви кипнат нервите и да стане скандал е голяма.
Негативните емоции имат нужда от „храна“, която получават от мрънкането, недоволството, сплетните и вътрешното негодувание. Така се разрастват, обхващат ви и в един момент всичко, което говорите е „ох, колко много ме дразни еди-кой-си на работа!“. Пренасяте негативното вкъщи, както и сред приятелите и скоро ставате не особено приятен за комуникация човек.
Затова игнорирайте максимално! Слагате си слушалки, пускате си музика и се откъсвате или прилагате най-ефективния, но труден за мнозина метод – казвате си. Съвсем непринудено с приятен тон, даже може да сложите и усмивка – „Не ме занимавай, моля те, имам работа“ и толкоз.
Да, човекът насреща няма да ви се изкефи особено, можете да отнесете някоя тъпа реплика от сорта на „кога пък се разработи толкова“ или крива физиономия, но изобщо да не ви пука.
Няма нищо по-ефективно от казването на истината, стига да не е по прекалено груб начин (въпреки че понякога е наложително).
Гледат ви постоянно в монитора? Кажете си, че не ви е приятно.
Прекъсват мисълта ви с глупави приказки и въпроси? Заявете, че ще обърнете внимание след 5 мин., защото сега довършвате нещо.
Искат да ви занимават с клюки? Нямате време за това, сори.
Почти всички имаме грешна представа за това как да се държим с хората и да бъдем харесвани. Прекалено често си мълчим за неща, за които няма нужда, само и само да не обидим някого или пък да не си помислят нещо лошо за нас. Така обаче трупаме негативизъм в себе си и не получаваме нищо по-различно от вредни нерви и емоции.
Затова нека имаме повече смелост в себе си да си казваме какво ни харесва и какво не, какво ни товари и от какво нямаме нужда, вместо да мълчим и да се усмихваме, докато ни скачат по опънатите нерви.
