Обществена тайна е, че през последните години жените приеха твърде много роли, сякаш, за да докажат на себе си и мъжкия свят, че са невероятни и могат всичко. Не само могат, но правят всичко добре, без нищо да остава за сметка на друго. Дали това е по силите на всеки човек – мъж или жена, е спорен въпрос. Още по-спорно е дали имаме нужда да сме перфектни във всяко отношение или това е проблем, който изисква разговори с психолог.
Този стремеж към идеалния образ – на домакиня, майка, съпруга, приятелка и успешен служител, откровено ни кара да бъдем нещастни. И тъй като в повечето случаи не можем да бъдем всичко това заедно, си изграждаме един хубав и подреден план, който стриктно да следваме и накрая да имаме всичко.
Измисляйки този план в главата си, логично е да започнем първо с кариерата. Тя е основата, която да положим, така че първоначално да имаме сигурен покрив над главата си, а после, с много усилия и малко късмет, завидни финансови приходи. Всичко това с идеята после да преминем към следващата точка от плана – семейството.
Дотук добре. Обаче когато кариерата на една жена тръгне стремглаво напред, е трудно тя да намери момента, когато да натисне пауза. Дори тези дами, които от малки са си мечтали за поне две деца, срещат трудност да стъпят върху спирачката, когато се оказва, че са страшно добри в работата си.
Не че в това има нещо твърде странно. От една страна, жените в световен мащаб са били принизявани до животни, факт, който все още е валиден в определени точки по земята. Нормално е сега те да търсят равноправие, справедливост, дори реванш. В реда на нещата е да искат да докажат, че с нищо не са по-лоши от мъжете, напротив, могат много повече.
Освен това, за кое човешко същество не е приятно да разбере, че се справя добре, че жъне успехи? В природата ни е да чувстваме удовлетвореност от всяка похвала, комплимент, признание. Имаме нужда от всички тези неща, за да функционираме правилно, а и щастливо.
Тогава изобщо не е учудващо, че много жени, в стремежа си да осигурят финансова стабилност за бъдещото си семейство, някак забаравят да го създадат. Искали са го, но постоянно отлагат момента, защото предстои поредното повишение, нов важен проект, възможност за още по-добра кариера в друга компания. И годините се изнизват.
Много жени изпускат момента да забременеят, отдадени, погълнати от работата. Както всичко, в което се фиксираме твърде много, това се превръща в болезнен кариеризъм, такъв, който убива неродени деца. Кара ни да мислим, че това е, което всъщност искаме, защото сме добри сме в него. Заблуждава ни, че една работа, колкото и интересна да е тя, може да е по-важна от децата.
Преди да навъсите вежди, защото съм адски закостеняла, изчакайте малко. Имам огромна толерантност към решенията на хората като мислещи същества и отделни индивиди. Знам също, че децата не са песен и могат да обсебят живота и мечтите ни необратимо. Не мисля, че всички двойки са длъжни да имат деца и не оспорвам решението на някои семейства да нямат такива. Но нищо на света не може да ме убеди, че кариерата сама по себе си, може да замени радостта от децата.
Няма начин след време да не се обърнеш назад и да прозреш, че имаш пари и социално положение, но отвъд това вкъщи е празно. И това е нищо пред факта, че никога няма да разбереш какво точно е чувството някакво малко същество да бушува из корема ти и да те рита с пета. Никой никога няма да може да пресъздаде за теб каква магия е любовта на майката към нейното дете. Няма нищо способно да ти разкаже за всичко това, така че да го усетиш.
Заради тази истинска несравнимост на изживяването, аз убедено твърдя, че никоя кариера не заслужава тази жертва. Никоя амбиция не бива да бъде толкова подхранвана, че да завладее всичко друго, което е важно. Колкото и романтично да ви звучи на фона на трудовия пазар у нас, няма работа, която да не може да ви изчака, докато създавате семейство. И няма работа, с която не можете да се разделите, ако ви спира да осъществите това свое желание.
Сега може да имате шеметно успешна кариера и да се гордеете с нея, за което всички ви разбираме. Вие давате пример на всички нас, че жените са интелигентни, силни и уверени, че могат каквото си поискат. Само че, за собствено добро, моля ви, не бъркайте думата „кариеризъм“ с комплимент. Когато ви наричат кариеристка, хората имат предвид нездравото обсебване от работата до такава степен, че сте готови да смачкате всичко по пътя си. Включително предишните си мечти за мъж, две дечица и много сладък лабрадор. А пък сама да убиеш мечтите си, е много, много тъжно.
Това е просто работа, разберете. Дори да е призванието ви и да ви носи радост, кариерата просто не е всичко. Няма как да ви даде това, което ви липсва, колкото и да се вкопчвате в нея. Не си внушавайте, че това е достатъчно – не е. Защото, както е казал Бранислав Нушич, кариеристите на оставят никаква следа след себе си, освен бивши приятели.
