Образованието е обещание за бъдещето, без значение за коя сфера на обществения живот говорим. То е необхватна област, която включва формално и неформално образование. Част е от живота на хора от всички възрасти, заради все по-голямото значение на ученето през целия живот.
Позитивна психология
Позитивната психология е наука за благосъстоянието и оптималното функциониране на човека. Макар че като самостоятелно направление в психологията съществува само от две десетилетия, има богата история в древногръцката философия и хуманизъма. Позитивната психология обхваща широк спектър от теми, вариращи от позитивни емоции до травма и растеж. Фокусът й е върху това да помогне на здравия човек да бъде по-силен, по- креативен и по-продуктивен. Изследователите в областта изучават кои са преживяванията, които карат хората да се чувстват добре, личните черти, които са свързани с щастието и начините за създаване на позитивни институции.
Изследванията показват, че някои качества на личността могат да действат като буфери срещу психологически заболявания. Такива са оптимизъм, вяра, честност, постоянство, смелост и др. И макар наличието на тези качества да е различно при различните хора, позитивната психология смята, че те могат да се изграждат и целенасочено.
Позитивно образование
Ролята на образованието за формирането и развиването на силните страни е много голяма, тъй като човек прекарва около или над 20 години от живота си в образователни институции. В контекста на позитивната психология, целта на образованието, без да се ограничаваме само с училищното и университетско обучение, би била откриване на силните страни на характера и развиване на способността човек да се ангажира ефективно с тях с цел процъфтяване на личността, а от там и на обществото.
Позитивното образование се опира на петте стълба на позитивната психология (обобщени от проф. Мартин Селигман) – позитивни емоции, поток, смисъл, позитивни взаимоотношения, стремеж към постижения и майсторство.
Позитивни емоции
Позитивните емоции включват широк спектър от преживявания – не само щастие и радост, но и удовлетворение, гордост, благодарност и др. Тези емоции често се възприемат като свързани с положителни резултати, като например по-дълги социални взаимоотношения и по-добро здраве. Образователна среда, която обръща внимание и оценява значението на позитивните емоции, е дружелюбна и насърчаваща. Тя стимулира ангажираността на човек и го провокира да участва активно в образователния процес.
Ангажираност
Ангажираността от своя страна се проявява в състоянието поток, изследвано и описано най-задълбочено от психолога Михай Чиксентмихай. Благотворните ефекти от потока, които човек изживява когато е оптимално ангажиран с дадена дейност, идват от мобилизирането на всички когнитивни и емоционални ресурси. В тези моменти човек разширява полезрението си и надскача себе си, а именно това е основната цел на обучението – да те изведе отвъд това, което знаеш и можеш, да ти разкрие хоризонти, за които дори не си предполагал.
Потокът се преживява, когато има съответствие между уменията на човека и трудността на задачата, т.е. когато се чувстваме уверени в избрана или поставена задача. Настоящият образователен модел не предполага условия за навлизане в поток, тъй като при него липсва индивидуален подход. Има стандарт, който всички деца трябва да покрият. За едни той е много нисък и вместо да бъдат в поток, те са отегчени от ученето, за други е висок и провокира тревожност и блокиране на възможностите.
Освен това ученето рядко се случва заради самото себе си, което пък е задължителна предпоставка за навлизане в поток. Един ученик, който учи, за да получи висока оценка може въобще да не проявява интерес към това, което учи и ще се ангажира с него повърхностно и за кратко.
Смисъл
Преследването на дадена цел винаги е свързано със смисъла, който влагаме в нея. Но образованието днес сякаш забравя какъв е смисълът на ученето – а той е първо вътрешен, личен. Основният смисъл на ученето в училищното образование се явяват оценките (а те всъщност нямат никаква стойност), които от своя страна дават възможност за по-добро класиране при кандидатстване във висше учебно заведение. Каква е целта на висшето образование? За 19-годишните много често целта е да завършиш специалност, което да ти гарантира добра реализация. Под добра реализация обикновено се разбира по-добре платена работа. Личностното израстване, удовлетвореността на ученето и смисленият живот остават много назад в списъка на зрелостниците. Ако обаче образованието е насочено към откриване и развиване на силните страни, ако то помага на хората да търсят личния си смисъл, би постигнало много по-високи резултати.
Смисълът е свързан с принадлежност и служене на нещо по-висше от Аза, а липсата на смисъл е един от най-страшните пороци на съвременното образование.
Положителни взаимоотношения
Да направиш добро на някого е най-сигурният начин да повишиш собственото си благополучие, показват натрупаните емпирични данни. Взаимоотношенията са съществени за подхранването на положителни емоции, независимо дали са свързани с работата, семейни, романтични или приятелски отношения. Съвременното образование стимулира тъкмо обратното. Например подсказването, което всъщност е опит за подкрепа и сътрудничество, се наказва. Образователният процес е организиран основно върху изолиране на учащите сами за себе си и не насърчава взаимодействието и екипната работа. Вместо екипност и сътрудничество, се насърчават конкурентност и индивидуализъм. Важно е да бъдеш по-добър от другите, за да постигнеш целите си.
Стремеж към постижения
В контекста на образованието ни стремежът да бъдеш по-добър от другите обикновено се изразява в това да бъдеш оценен по-високо от другите, което не винаги е свързано с по-високи знания и умения. А стремежът към постижения е всъщност стремеж към майсторство – да бъдеш много добър в дадена област заради самото майсторство, заради самия себе си, заради вътрешната мотивация, не заради външни оценки.
Хората, които водят такъв живот често са напълно погълнати от заниманията си и преследват с хъс целта си да спечелят. Когато стремежът към постижения е в унисон с позитивните взаимоотношения и смисъл, който надскача Аза, стремежът към постижения е ценен както за личността, така и за общността.
Позитивна образователна среда
Образователният подход има нужда от позитивна образователна среда. Архитектурата и интериорният дизайн могат да осигурят подходяща атмосфера в училище. Оформянето на пространството и изборът на форми и цветове има емоционален и когнитивен ефект върху учащите. Средата може да предразполага към уединение, общуване в малки групи или дискусии в по-големи групи.
Образование, което следва принципите на позитивната психология, има капацитет да предпази от тревожност и депресия, провокирани от обучението. Нараства удовлетворението от ученето, а и от живота като цяло. Позитивното образование насърчава социалната отговорност, но същевременно провокира децата да творят, учат и повишават академичните си постижения.
