Как да оцелеем в семейно-кариерна среда? Наръчник за работещи майки

| от Йонка Първанова |

Теория за здравословния егоизъм

„Ти си абсолютен егоист!” Репликата на майка ми идва в момент, в който съм отложила спешната работна задача за утре, отказала съм на детето да играем на „Не се сърди, човече!”, около мен стоят разхвърляни дрехи, а мивката е пълна с неизмити чинии. В тази ситуация аз спокойно пия кафе, наслаждавайки се на страхотната книга, която любовта на живота ми ми подари за рождения ден. Описаната картина всъщност е еманация на всичко онова, което добрата домакиня, съпруга и майка НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИ. Да, ама….аз не съм от добрите. И хич нямам намерение да се опитвам.

Както вече видяхме, горепосочената работеща майка – супергероиня трябва да се справя и да балансира между много очаквания, изисквания и нагласи, които определят КАКВО трябва да прави и КАК да го прави.

И те съвсем не изчерпват списъка. Към тях могат да се прибавят още някои други неща като:

Трябва да изглеждаш като Ева Херцигова в рекламата на Victoria`s Secret след като си родила поне две деца;
Трябва да си винаги в добро настроение, усмихната и търпелива
Трябва да си винаги готова да захвърлиш готварската престилка и бебешките шишенца и да се превърнеш в секси-тигрица с кожен бич в ръка
Трябва да мислиш за НИЕ, а не за АЗ

Всички тези „трябва” не винаги се изразяват гласно, но често се подразбират.

И на околните още по-често въобще не им пука какво ти струва на теб тяхното постигане. Никой не те пита как си „отгладувала” 10-те излишни килограма след раждането, докато готвиш всякакви разнообразни и калорични неща за семейството. Или кога точно намираш време за разкрасителни процедури. Или как успяваш да се усмихнеш на семейната вечеря, докато отвътре ти се плаче, защото се чувстваш изморена, грозна и тъпа. Никой не се замисля, че може да ти трябва повечко време да свикнеш с това, че когато се събличаш и се оглеждаш в очите на любимия, коремът ти не е стегнат и примамлив, а е обсипан със стрии или че бедрата ти леко са се закръглили в следствие на стреса от две бременности. Всъщност, почти никой не се интересува от твоето „АЗ”, но всички се интересуват от твоето „НИЕ”.

Както вече сте придобили представа, съвременната работеща майка, съпруга и домакиня прилича на многоръкия бог Шива, който, на всичкото отгоре, има няколко чифта очи и 3-4 самостоятелни мозъчни сегмента, заети с едновременното обмисляне и решаване на често коренно различни и несъвместими задачи.

Понякога обаче, ръцете на Шива се оказват недостатъчни, мозъчните структури се „миксират” неподходящо, координацията е скапва и настъпва възможно най-ужасната божествена трансформация в човешкия живот: вместо добронамерения и грижовен бог Шива, вашето страхотно семейство и невероятните ви колеги и приятели се сдобиват със страховитата, отмъстителна и не особено приятна богиня Кали. Всичко, до което се докоснат ръцете й се превръща в руини, а тя не се усмихва, не е щастлива и, естествено, не може да търпи щастливи хора около себе си, поради което прави всичко възможно да им вгорчи живота.

Както се казва в такъв случай, каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Всъщност тази ситуация е пряко последствие от неглижирането на един от основните компоненти на личното, семейното и всякакъв други вид щастие – необходимостта да сте „в кондиция” на всички нива, за да можете да бъдете щастлива и, съответно, да правите другите щастливи. Ето защо, теорията за здравословния егоизъм е от изключително значение за работещата домакиня, съпруга, майка, любовница или просто – жена.

Егоизмът е понятие, което на първо четене се асоциира с не особено приятни емоции.

Егоистът постъпва винаги така, както само и единствено на него му е удобно. Той мисли единствено и само за себе си, без да отчита желанията, нагласите и потребностите на другите, дори когато тези други са неговите най-близки хора. Възможно ли е тогава да съществува понятието „здравословен егоизъм”? И какво означава той за съвременната жена?

Човекът е социално животно. Майката също. Работещата майка, съпруга и домакиня – още повече.

Защото нейния свят се състои от множество малки вселени, между които тя балансира, оправдавайки (или не чак толкова) очакванията и стереотипите как точно се прави това балансиране. Все едно да ходиш по въже с прът в ръката, от двете страни на който има закачени по няколко разнообразни и различни по тежест неща, докато отгоре публиката те замеря с домати и яйца, а някакъв шизофренен глас се опитва да те подлуди и да те накара да скочиш от въжето в басейна с крокодили отдолу. И ако в този сюблимен момент ти не спреш, за да възстановиш застрашения баланс, да игнорираш освиркванията на публиката и да кажеш на подлудяващия глас да млъкне, падането ти е в кърпа вързано. Това неизбежно повлича след теб ценните предмети, закачени на балансиращия прът и те въвлича в многообразни и болезнени обяснения за тяхното повредено състояние. Да не говорим за борбата с крокодилите и часовете психотерапия след това.

И така, работещата жена, независимо в колко роли влиза и с колко на брой задачи се справя ежедневно е не просто необходимо, но и задължително да се придържа към теорията за здравословния егоизъм, синтезираща се в два прости практико-приложни принципа:

Първо

Аз съм…, следователно ние сме…..

Може да звучи странно от устата на човек, занимаващ се с хуманитарна наука, но простите математически принципи често са много валидни в шантавото ни ежедневие. Нека сега да приложим един такъв подход към мамо-центричната система на семейството, която се възхвалява от всички майки, съпруги, домакини и други създания, смятащи, че перфекционизмът, себеотрицанието и алтруизмът са естествено състояние на женската душа. Да вземем за пример домакинята-крепителка на семейния уют в комбинация с майката-отрицателка в името на децата и тяхното благо. Тези две създания от висш духовен порядък са в основата (или центъра) на семейството и според разпространените в поеми, романи, филми, форуми и социални мрежи стандарти всъщност живеят за и чрез децата, съпругът, семейството. Те реално са механизмът семейството да бъде ….щастливо, усмихнато, обгрижено, доволно, уютно….и всичко друго, за което се сетите. Всъщност според тази концепция майката и домакинята – това е семейството. Без нея то не само няма да е толкова добро, но няма да съществува въобще (поне според привържениците на тази теза). Това означава, че спокойно можем да приложим следното математическо равенство: Майката/Съпругата = семейството = на щастието на всички в това семейството. Красота :-). В такъв случай би следвало на принципа на заместване да можем да заменим първата част от уравнението с душевното и физическо състояние на майката и това автоматично ще се отрази на състоянието на семейството. Т.е. Щастлива майка – щастливо семейство. Или – сдухана майка и съпруга – сдухано семейство. Примерите в това отношение могат да бъдат безброй, но всъщност се свеждат до простият факт, че начина, по който майката, съпругата и домакинята се чувства пряко се отразява на начина, по който съществува и функционира нейното семейство. И това е така не защото, както твърдят горепосочените създания, тя е в основата на всичко в семейството и трябва да се грижи за всички, а защото тя е част от една обща картинка.

Та се питам: Ако моето здравословно съществуване (физически и психически) е застрашено, как мога да очаквам да съм пълноценна част от семейството, работния екип или всички други малки социални общности, в които се интегрирам ежедневно? Личната практика показва, че тогава когато не съм това, което съм, някак си не успявам да бъда част от пъзела, в който участвам, защото моето парченце вече не пасва на останалите. И къде пристигам тогава? Пристигам в „обетованата земя”, която обаче се оказва не обетована, а изолирана. И тъй като нито един пъзел вече не ме иска, аз се превръщам в „чуждо тяло”, което естествения имунитет на всяка човешка общност автоматично и несъзнателно изхвърля или направо убива.

Второ

Грижа се за себе си, следователно……грижа се за другите.

Тук е моментът за яростни освирквания „Уууууу” и замерване с домати, яйца, спамове и злостни коментари от свръхмамите от БГМАМА и други подобни, майчинско-съпружеско-домакински сдружения. Как така майката, домакинята и съпругата ще поставя грижата за себе си на първо място? Даже преди грижата за децата?!!!! Ужас! Кощунство! Да я линчуваме с камъни и да сложим плакат на Витошка с надпис „Най-лошата майка” ?

Всъщност обаче, това правило е пряко следствие от горното. Отрицанието на собствените нужди е традиционно схващане в някои религии. Работата и службата в полза на другите – общество, семейство – също. Нямам нищо против, даже вярвам, че това е част от човешката същност. Стига да не се превръща във фикс идея, която води до загуба на собственото Аз и разлагането му в множеството други Аз, част от семейното НИЕ. Ето това вече не е нито човешко, нито здравословно. Когато в шантавото ежедневие, което обсебва работещата майка, домакиня и съпруга не успявам да обърна внимание на себе си (в многобройните варианти на моето Аз), настъпва момент, в който някак си ставам неспособна да обърна внимание на другите около себе си. Прегарянето е неизбежно и постепенно започвам да забравям дори къде съм сложила собственото си бельо. Случвало се е стресът да ме докара до неспособност да стана сутрин от леглото, а всички дребни неща, които правя за другите около себе си (защото искам или защото трябва) изглеждат като Танталови мъки. И тогава си задавам въпроса: От къде, по дяволите, да намеря време, енергия, усилия, за да се грижа за другите, щом нямам енергия и време да се почувствам добре в кожата си? И дали не съм се превърнала в сдухано подобие на себе си? Ето защо отделянето на специално време за фонда „и аз съм човек” е от ключово значение. Моето психическо и физическо благосъстояние не е просто някаква имагинерна представа и женски каприз, а основна предпоставка за реализирането на хилядите малки неща, които всяка една съвременна жена върши. Превръщането ми в изнервена, истерична хиена или хлипаща, депресирана страдалка никак, ама никак не подобрява така лелеяния статут на майка, съпруга, професионалист, любовница или каквато там роля изпълнявам в момента. И също така никак не ме прави по-способна да обичам, да се смея, да прегръщам, да работя, да се грижа, да успокоявам, да правя любов, да възпитавам и т.н. Ето защо – грижата за себе си всъщност е грижа за другите.

Това са двата прости принципа на теорията за здравословния егоизъм.

Егоизъм, защото от гледната точка на всички останали, жената дава предимство на себе си в определени моменти. Защото предпочита да отдели половин час, в който ДА НЕ ПРАВИ НИЩО или просто да прави това, което я балансира и я кара да се чувства щастлива, вместо да се заеме с многобройните задължения, които я очакват или да катери върха към женското съвършенство. Здравословен, защото именно това, което според другите тя НЕ ПРАВИ (или не прави както трябва) всъщност й дава възможност да потърси и открие себе си в лудешкия живот, който живее. И да бъде такава, каквато всъщност е нужна на всички около нея – активна, способна, обичаща, мислеща….и всички там други суперлативи, за които се сетите.

И така, стигнахме до края на Наръчника за работещи майки….Надявам се простичките, преживени в първо лице, единствено число ситуации, описани тук, да са ви развеселили, замислили или накарали да погледнете на себе си или на жената до себе си с други очи. При всички случаи, аз честичко го правя….и за да се сравня с другите, и за да намеря вдъхновение, и за да не забравям, че хората са различни и че не е необходимо да съм перфектна във всичко, което върша. Просто е необходимо да бъда себе си, да обичам и да бъда обичана. И тогава, само тогава, майката, съпругата, домакинята и професионалистката могат да си поделят безпроблемно многопластовото ми АЗ и да живеят мирно и задружно….

…..поне до следващия път, в който някоя от тях получи шизофренна криза и реши, че трябва да разкара другите от пътя си . Но за това ще разкажа в някой друг наръчник…..някой друг път…..

Текстът е взет от блога на Йонка Първанова с изричното съгласие на автора.