Ново изследване изчисли какъв е процентът на извънбрачни деца, които са се родили в Западна Европа през последните 500 години. Оказва се, че „копелетата“, появили се на бял свят в следствие на изневяра, съвсем не са толкова много, колкото предполагаха досега историците.
Всъщност изследването е напълно сериозно, а резултатите са публикувани в научния портал Cell.com. Можете да го прочетете тук.
Научният труд съчетава генетични и исторически данни, за да изчисли колко често са се раждали деца извън основните бракове на родителите през последните 500 години. Проучването обхваща основно териториите на Белгия, Холандия и Люксембург и установява, че броят на децата, родени извън законния брак, варира според гъстотата и социалната класа на населението.
Според един от авторите на изследването – Маартен Лармузо, еволюционен биолог от Льовенския католически университет, досега не са провеждани никакви изчисления в тази област. „От слухове, шеги и истории знаем, че такъв проблем съществува, но за сериозната наука досега въпросът е табу“, казва той.
Развитието и все по-широкият достъп на ДНК-тестовете обаче хвърля светлина върху този проблем.
За да установят какво се е случвало в миналото, изследователите съчетават ДНК данни с исторически записи. Като за начало екипът формира 513 двойки от мъже, живеещи в общ регион, които имат доказателства, че са далечни роднини по бащина линия. Информацията за техния произход е намерена сред база данни. Използвана е информацията единствено на хора, които мога да докажат, че имат прародители мъже, родени в дадената област преди 1800 година. Участниците доброволно са дарили ДНК проби за изследването.
След като учените разполагат с ДНК от всяка една двойка далечни роднини, те съпоставят Y-хромозомата. Понеже именно Y-хромнозомата носи повечето мъжки черти и се наследява от бащите, ако тя е идентична, тогава мъжете споделят общи прародители преди стотици години. Ако не, значи в семейната история в даден период от време се е появил друг баща.
Тези приблизителни данни, съчетани с официалните данни за рождение в районите и записите за професиите на бащите, дава на Лармузо и неговия екип представа колко често се е случвало извънбрачно раждане и в каква социална група.
Изводът е, че броят на родените извън семейството децае около 1 процент.
Това е много по-малко, от предположенията на историците, които досега предполагаха, че извънбрачните деца са били около 10 процента.
Учените изчислява, че в средните и високите социални прослойки, състоящи се от занаятчии и търговци, извънбрачните деца са били около 1 процент, но за ниските класи, което означава основно работници и тъкачи, процентът е много по-висок: 4,1.
В селските райони процентът е много по-нисък – 0,6, отколкото общо в градска среда, където е 2,3.
Различните проценти се дължат на различни социални фактори. Например градските райони предлагат много повече анонимност и по-лесно може да се прикрие дете, което се е родило извън брака, което вероятно е насърчавало забежките.
За съжаление данните няма как да установят точните причните за раждането на извънбрачни деца и колко често това се е дължало на изнасилване. За да установят допълнителни подробности, учените ще трябва да работят и със социални антрополози.
