Гости от Червен бряг и „седмица на свирките“: Поради що се срамим, че сме в цикъл

| от Лора Младенова |

„Ако цикълът ми закъсняваше, колкото закъснява Славена, щях не на шега да се притесня.“ Преди девет години, тамън през месец май, си пиша тази плоска шега на стената, докато чакам твърде дълго приятелка да благоволи да дойде, че да отидем на концерт нa Depeche mode. Неочаквано за мен, получавам бурна вълна от възмущение под поста си. „Makak taka“ ще се споменават подобни неща пред хора, срамота, ужас, що е то цикъл, това не е за говорене, ами какво ще кажат хората!

Месечният цикъл е онова природно явление, което най-често се появява при жените, когато отиват на море, участват в спортно състезание, обули са бял панталон, имат парти за рождения си ден или планират да правят някакъв крайно разтърсващ секс тази вечер – също като автобусът, който винаги пристига в момента, в който запалиш цигара на спирката. Най-често пък закъснява с появата си, когато се опасяват от нежелана бременност – също като автобусът, който винаги се бави с часове, когато драматично бързаш занякъде.

Месечният цикъл е като домашното насилие. И като правата на жените.

Всички знаем, че има такова животно, ама повечето предпочитаме да се преструваме, че не знаем за съществуването му, понеже така си живеем по-спокойно.

Наричат го „лунна кръв“, „гости от Червен бряг“, „онзи период от месеца“, „тези дни ме боли коремът“, „женски проблеми“, и „абеее, нали се сещаш“, докато стигнем до мийм културата, в която дните на менструацията красноречиво се описват като „седмица на свирките“, без извинение. „Госпожо, може ли днес да не играя физическо, понеже, абе, нали знаете, моментът е неудобен?“ „Мило, не, тази вечер не може, ония дни от месеца са… Може да измислим нещо друго“. Друг е въпросът, че по време на цикъл, с нужната превенция, почивка и хигиена, може и да се спортува, и да не се измисля „нещо друго“ за тази вечер, но за да стигнем до това заключение, би следвало първо да поговорим за цикъл, а то не може, срамота е.

През късния соц сред поколението на бабите ни е било ако не норма, то поне мода, да крият хигиенните си материали от своите съпрузи по време на менструацията си и да не ги изхвърлят в кошчето за общ боклук в банята. Обикновено са ги изнасяли, увити в лигнин, в дамската си чанта. Опазил Бог, мъжът им току-виж разбере, че тези жени имат цикъл. То по тази наклонена плоскост тръгне ли се, утре ще вземе да разбере, че и оргазъм могат да получават – това не е благата, скромна и хрисима домакиня със забрадка и пеньоар, за която се ожених. (Същите тия жени са шокирани дори от идеята, че днес можем да помолим приятеля си да отиде до аптеката за тампони..)

И до ден днешен обаче, сред младите момичета и жени, при все технологичния и информационен напредък, продължават да витаят масови заблуди по отношение на цикъла. Че не могат да се ползват тампони, без човек да наруши девствеността си. Че е абсолютно невъзможно забременяването по време на цикъл, както и цикълът по време на бременност. Че непременно трябва да регулираш цикъла си с хормонална терапия с противозачатъчни таблетки, ако той е нередовен. Че си е съвсем здравословна и безопасна идея да пиеш тежки хормонални препарати за отлагане на цикъла поради въпросното море, въпросното състезание, въпросното парти или въпросния секс, които с нетърпение очакваш. (Последните – не толкова защото цикълът сам по себе си ще попречи изключително много на някоя от изброените дейности, ами защото има риск при извършването им да протекат и, недай си боже, някой да разбере за срамното им прегрешение.) Сами можете да си представите колко много може да навреди човек на здравето си, ако се поддаде на някоя от изредените заблуди. Но не това е приоритетът тук.

В началото на романтичните си връзки, много жени са склонни да отлагат срещата си с мъжа, с когото се виждат, ако в момента са в цикъл. Тъй, де, ако не могат да изпълнят основната си функция в тоя живот, какво изобщо ще губят времето на милия човек и ще го отегчават със себе си, още малко ще почнат и да си говорят помежду си… Прозвуча грубо? Разбира се, да. Но това е печално отражение на начина, по който жените понякога мислим за себе си, на оценката, която си даваме сами, на начина, по който обществото ни възпитава да се виждаме отстрани. Цикъл ли? Ауу, ами той Ергенът може да не ти даде роза.

Цикълът може и да не е обикновена злободневна тема за широка дискусия, но пък е масово оръжие за вербална агресия в грамадната и бездънна обществена уста. Използва се успешно за обида – и спрямо жени, и спрямо мъже, когато реагират емоционално в ситуация, ентусиазират се, ядосват се, викат, плачат, или пък реагират хиперболизирано в даден момент. „Ти какво, в цикъл ли си?“, „На теб да няма да ти идва?“.  Жените – ясно, те толкова си могат, ама мъжете – още по-зле, какво са ми седнали да се държат като жени. Логично е, по-лесно е да иронизираме, пренебрегваме и деградираме човешките емоции, отколкото да се изправим срещу тях, да ги признаем за валидни.

Това общество далеч не е само нашето.

В една от най-претендиращите за либералност и свободомислие програми в световен мащаб „RuPaul’s DragRace“, самият РуПол, човекът, който превърна толерантността в бизнес за милиони, за първи и единствен път в историята на предаването връща участничка в него – Манила Лузон – от подиума на сезон All Stars 3, за да се преоблече. Защото тематичният ѝ тоалет за вечерта е на тема менструация. Е, па, толерантни сме, вярно, на този подиум са излизали хора от всеки пол и ориентация, хора без пол, джендър флуидни хора, и са представяли тоалети на теми от майчинство, през религиии, смърт, насилие, политически послания, гаври с модните стандарти, имперсонации на животни и на живи или вече мъртви хора, ама чак пък цикъл, хайде стига, и толерантността си има граници.

Преди години, когато за първи път научих за съществуването на движение за менструални свободи, ми стана смешно. Че кой ни пречи, викам си, да имаме цикъл… Така бях научена да разсъждавам, без да си задавам повече въпроси. В глобален мащаб обаче менструалните свободи дори далеч не се отнасят само до свалянето на социалната стигма от месечния цикъл. Данните говорят ясно, например:

  • 70% от всички репродуктивни заболявания в Индия са резултат от лоша менструална хигиена.
  • 61% от момичетата в Кения пропускат училище, защото менструалните продукти са недостъпни.
  • Осем от 10 момичета в Западен Непал са изгонени от домовете си и трябва да живеят в менструални колиби, докато трае месечният им цикъл.
  • 75% от индийките, живеещи в градове, купуват хигиенните си материали, увити в чанта или вестник, поради срама, който се свързва с менструацията.

Съществуват бариери пред много хора по цял свят, които затрудняват достъпа им до нужните менструални продукти в резултат на техния пол, раса, националност, пощенски код, сексуална ориентация или увреждане. Тези бариери са резултат от системна несправедливост в глобален мащаб, която има преки последици за всички менструиращи, ограничавайки ги да живеят свободно.

Паралелно с това обаче, в някои държави, като например Япония, от десетилетия насам съществува възможност за платен отпуск от работа поради менструация. От 2017 г. насам темата се дебатира и в Италия. Някои частни компании също са въвели подобна практика на вътрешнофирмено ниво. Има напредък, напредък има, но трябва упражнения, упражнения трябват, както се казваше в един стар български филм.

Дефиницията на менструална свобода е премахването на всяка социална, политическа, икономическа система или ситуационна бариера, която пречи на човек да изживее своя цикъл по овластен и достоен начин. Това е и дефиницията на всяка свобода, ако заменим „цикъл“ с „живот“ в изречението.

Знаете ли, да си в цикъл не е никак приятно, но не е болка за умиране. Вярно е – боли, понякога боли дни наред, но не е нещо, което не се оправя с почивка и ибупрофен. Вярно е – в дните преди това често се усещат повече неприятни емоции от обичайното, хормоните бушуват все едно пак си ранен тийнейджър и си крив, ама и ти не знаеш на кого и защо, и също като тийнейджърския период, и този отмнава. Вярно е – яде ти се сладолед нощем, затова има денонощни магазини. Вярно е – цапаш си дрехите неочаквано понякога, нищо, което не може да се изпере на 60 градуса в пералня. Вярно е – подуваш се, за тези моменти всички си имаме „грозното бабешко бельо“. Вярно е и друго – един ден, когато този период от живота ти тръгне към привършване и дойде време за менопаузата, физическите усещания са още по-неприятни, социалната стигма – още по-голяма, а ти, независимо, че неведнъж си казвала, че я чакаш с нетърпение, се разкайваш, че е дошла. (Вижте още за менопаузата тук .)

Повече боли от друго – да споменеш небрежно пред приятел „боли ме коремът, понеже съм в цикъл от вчера“, а той да замлъкне за миг и да те погледне погнусено все едно си казала, че ръката те боли от удряне на малки дечица – същия този приятел с фекалния хумор, който като ученик си палеше пръднята, нооо… boys will be boys. Сърцето ти да се свива от страх по близо седмица всеки месец всеки път, преди да станеш от стол, недай си боже, някой да научи за ултимативния грях. „Някой има ли аналгин?“ в офиса да се пита на висок глас, а „някой има ли тампон?“ – под сурдинка, в чата, само най-близката колежка. Да те третира снизходително социумът за някоя по-дръзка реплика или идея, понеже, ти видиш ли, явно си в цикъл, че да ти хрумват подобни безумия. И да те отпишат от същия тоя социум като изветрял човек, изфирясал, гибердясал, човек извън срок на годност, когато ти тоя цикъл един ден вече го нямаш. За всичко друго има ибупрофен.

Цикълът е просто част от живота на жената – от здравето ѝ, от благосъстоянието ѝ, от сексуалния и социалния ѝ живот, от живота ѝ като потенциална бъдеща майка. А да си жена всъщност не е срамно.

Може този текст да ви идва твърде сърдит, твърде саркастичен, твърде емоционален, че и за менструация на това отгоре, безобразие. Кой знае, сигурно съм в цикъл. Нищо, де, ще измислим нещо друго.

Вижте още: 

Стриите и месечният цикъл като изкуство