Докато някои жени променят историята, претенциите на други остават на ниво „за собствена слава“.
Историческите борби на жените, донесли правото на образование, работа, гласуване, правото на аборт и много други, са достойни за уважение. Благодарение на своята дейност, непримиримите жени вече намират своите места в учебниците по история, дори в онези, писани от мъже антифеминисти.
Достойни за уважение са и жените, отстоявали в исторически план вижданията си, били те суфражетки, феминистки, ЛГБТ активистки и други. Всъщност, колкото и скандална да изглежда за своето време дадена промяна, ако погледнем назад след време, ни е срам, че сме я намирали за невъзможна. А придобиването на различни граждански права със сигурност е знак за еволюция.
Има и жени, които не променят историята, но отстояват позициите си аргументирано и последователно: било то за това защо предпочитат да са домакини или защо предпочитат кариерата си пред майчинството у дома.
Има обаче една особена категория жени, които нито се борят за правата на нежната половина от човечеството, нито имат добри аргументи за поведението си. Това са жените, които са се еманципирали с парите на мъжа си.
Всички познаваме такива.
Те твърдят, че са независими и имат собствен бизнес. При по-дълъг разговор с тях идва и объркването. Разбираш, че са изградили независимост от финансите на мъжете си, като… са стартирали бизнеса си именно с парите на своите половинки.
Ако въпросният бизнес не е някакво занимание за свободното от домакинстване и разкрасителни процедури време и докарва поне половината от семейния бюджет, добре. Приемам за еманципация дори – колкото и скандално да звучи! – жените наравно с богатия си съпруг да „изпират“ пари в съгласие чрез някакъв бизнес (често е срещано обединението „семейството срещу закона“ по тези ширини!).
Тук обаче говорим за друг тип жени – онези, които от прекомерно много свободно време са досадили на мъжете си с желанието да ги обличат тематично за семейни тържества, да ги влачат по фотосесии с наследниците и кучето и всеки сезон да обикалят хипермаркети за различен цвят посуда, килими и пердета.
Горките съпрузи убеждават жените си да се заемат с нещо и накрая, „само за да им се разкарат от главите“, им дават солиден паричен старт.
Винаги съм подкрепяла тезата за равноправие – ако сте еднакво образовани и компетентни, да получавате еднакво възнаграждение, независимо от пола, цвета на кожата, сексуалната ориентация. Уважавам и включването на жени в типично мъжки занимания, както и обратното.
Обаче жени да твърдят, че са се еманципирали с парите на мъжа си? Това звучи абсурдно.
Кратка справка в Wikipedia на думaта „еманципация“може да им спести неподготвеност при нападки от рода: „Ама как така имаш собствен бизнес?! Щом мъжът ти е дал парите, той е негов”. Еманципирането в истинския смисъл на думата, би се случило тогава, когато въпросните жени върнат парите или ги удвоят, утроят ги и т.н. Точно по тази логика и апартаментът ви принадлежи на банката, докато не си изплатите заема.
Но докато тези жени поддържат квартални салони за красота, в които има повече персонал, отколкото клиенти, и през повечето време разкрасяват самите себе си, а бизнесът изглежда по-скоро като хоби, не е редно да твърдят, че са еманципирани. Същото важи и ако карат супер скъпа, луксозна кола, която не са си купили. Най-малкото с претенциите си обиждат голяма част от представителките на нежния пол, които действително са се освободили от състояния на зависимост или ограничения.
