Да поговорим за смъртта на по едно Death Café

| от Цветелина Вътева |


„Смъртта е занимание самотно“, гласи заглавието на един от най-проникновените и зловещи текстове на Рей Бредбъри.

Дали обаче е задължително да е така?

Навярно сте чували за Death Café: събитията, на които разни чудаци се събират, за да си говорят за смъртта. На пръв поглед звучи нелепо: защо ще се навираме в мрачния дискурс на неизбежния край, когато можем да се наслаждаваме на живота?

Оказва се, че всъщност никак не е нелепо, а напротив. От създаването си през 2010 г., Death Café има 18 325 издания в над 66 страни, а интересът към движението нараства. Форматът събира на едно място хора, най-често непознати, които имат нужда или желание да говорят за смъртта, докато пият чай и ядат торта.

Death Café е основано от лондончанина Джон Ъндърууд, който от своя страна се вдъхновява за проекта от идеите на швейцарския социолог Бернар Кретаз – първият, организирал Cafe Mortal във Франция и Швейцария през 2004-а.

Първото Death Café се провежда през 2011 г. в къщата на Ъндърууд в Хакни, Източен Лондон. По ирония на съдбата, през юни 2017 г. той си отива внезапно само на 44 години вследствие на недиагностицирана левкемия. Джон Ъндърууд оставя вдовица и две малки деца, а след смъртта му движението се ръководи от майка му, психотерапевтът Сюзан Рийд, и сестра му Джоулс, които продължават мисията му.

А каква всъщност е мисията?

Официално, Death Café цели „да повиши осведомеността относно смъртта и да помогне на хората да се възползват максимално от живота си“. Иначе казано: един нов прочит на римската сентенция „Memento mori”, според която осъзнаването, че животът ни е краен, придава добавена стойност на начина, по който го живеем.

Впрочем, в някои европейски страни се практикува и особен вид психотерапия, включваща посещения на гробища – със същата цел. Осветляването на смъртта в нечие съзнание често намалява тревожността и фокусира човека около важните неща в живота.

Събитията на Death Café винаги са с нестопанска цел, те нямат програма, цели или теми. В обявяването на срещите винаги се упоменава, че това не са психотерапевтични сесии и вследствие от тях не се правят заключения, нито се очакват резултати. На тях не присъства професионален модератор, нито психотерапевт (поне не и в тази си роля), свободни са за всички, без значение от религиозна принадлежност.

У нас на 29 април в Hourspace се проведе прожекция на късометражния документален филм, разказващ за срещите на Death Café в София – „Етюди за смъртта“, реализиран с подкрепата на Национален фонд култура по програма Дебюти.

Негов режисьор е Мариана Събева, която познавате като ко-водещ на подкаста за психично здраве „Естествен ѝнтелект“ (заедно със Слави Стоев) или като един от авторите на театралните пиеси „Апетит“, „Късметът на кукувицата“ и „Мовименто: вариации“.

Във филма Мариана е събрала есенцията от срещите на Death Café в България: различни хора, събрани в едно пространство, както физическо, така и метафорично, в което говорят, споделят, обсъждат, задават въпроси, на които не получават отговор.

И така трябва да бъде: както пише Е.Е. Шмит в „Хотел между тоя и оня свят“: „Най-лошото, което може да се направи на въпроса за смъртта, е да му се даде отговор“.

Някои от посетителите на Death Café са преживели загуба наскоро и търсят утеха, обяснение, място, на което да говорят и слушат за смъртта без да бъдат осъждани или гледани накриво, защото развалят нечие настроение.

Други все още не са преминали през съществени загуби, но процесът на скърбене, който неминуемо очаква всички ни в даден момент, ги тревожи и искат да се подготвят за него.

Трети изпитват, така да се каже научен интерес към темата, отстранявайки се от собствения си минал или бъдещ опит със смъртта и подхождайки към нея обективно.

Във всички случаи, на сбирките идват различни хора, с различна мотивация, и всеки носи по нещо от себе си – идея, въпрос, болка, смях.

Да, и смях.

Ако си представяте Death Café като погребение, на което цари атмосфера на непосилна тъга и всички плачат, няма нищо такова. Разговорите са непринудени, катерят се между повърхностното и задълбоченото, а „вайбът“ е много повече светъл, отколкото тъмен.

За предстоящи събития може да следите в групата на Death Café в София във Фейсбук където организаторите съобщават кога и къде ще се проведат следващите срещи.

A дотогава – Memento Mori.

Вижте още:

Сделка със скръбта: в крайна сметка не всичко е черно