Престъплението „Не кърмя детето си“

| от MamaMia, по Daily Mail |

Откакто родих дъщеричката си преди седем седмици, не мога да спра да й се радвам.

Ала където и да отида, сякаш съм трън в очите на хората – дори сред „приятелите“ си усещам една неизречена критика, а да не говорим за здравните служители и непознатите – и всичко това е защото съм избрала да не кърмя детето си.

Изумена съм от цялото напрежение, което се излива върху родилките само и само да приемат мантрата, че „няма по-добро от кърменето“, независимо от обстоятелствата.

Храненето с биберон се представя като занемаряване на бебето и груба небрежност.

Сега пък, за да се влоши ситуацията още повече, един производител на играчки пусна на пазара нова кукла, наречена „Бебе за кърмене“, с която малките момиченца могат да се преструват, че кърмят.

Детето – имайте предвид, куклата е таргетирана към 2-годишни момиченца! – трябва да носи специален лигавник със зърна във формата на цветя, към който се прикрепя куклата, издаваща специфични звуци, докато „суче“. За да бъде още по-реалистично, тези огромни кукли се оригват след ядене, а ако младите им „мами“ не ги потупат по гръбчето, започват да плачат.

Това е притеснително на изключително много нива. Не само, че е отблъскващо на малките момиченца да се приписва роля на зрели, кърмещи майки, когато те самите са били кърмени до неотдавна, ами и самата идея е една обезпокоителна форма на индоктриниране.

Играчките от този род само налагат още повече противния, но широкоразпространен предразсъдък срещу майките, които хранят отрочетата си с биберон.

А, повярвайте ми, и сега си имаме достатъчно предразсъдъци.

Аз самата съм избрала да не кърмя поради редица причини – повечето от които, смея да твърдя, са абсолютно безкористни – и въпреки това ме карат да се чувствам като парий.

Не съм безотговорен родител, който безразсъдно е предпочел да храни детето си с биберон, само защото това ми дава свободата да пия, пуша и да оставя детето си на някоя непозната бавачка, само и само за да излизам нощем по дискотеките.

Подобно на все повече майки от средната класа, обмислих и взех решението да храня бебето си с адаптирани млека, защото вярвам, че това е най-добрият вариант за нея, мен и брака ми. И все пак младите майки като мен – дъщеря ми е първото дете за мен и съпруга ми – са принуждавани да се чувстват, сякаш отнемат от децата си най-добрият възможен старт в живота, понеже не ги кърмят.

Когато родих дъщеря си недоносена с 4 седмици чрез спешно цезарово сечение, тя тежеше само 2 килограма и 200 грама и акушерите подходиха към нея абсолютно прагматично. Аз бях твърде отпаднала, а тя – твърде малка, дори за да правим опити за кърмене. Веднага й дадоха биберон.

Няколко дни по-късно се опитах да я нахраня сама, но напразно. Прекарах едни ужасни 24 часа в опити да я накарам да суче и в края на краищата не пуснах достатъчно мляко. От болницата подкрепиха мнението ми, че е по-добре да я храня с адаптирано мляко, вместо да отпадам още повече, докато правя неуспешни опити за кърмене.

Вариантите бяха ограничени: ако не наддадеше бързо, щеше да се наложи да я прехвърлят в интензивното, а адаптираното мляко й се отрази много добре.

За щастие, разумът надделя в тази ситуация.

От този ден насам храня дъщеря си с биберон и понеже аз и съпругът ми споделяме задачата, имаме еднакво силна връзка с нея. Освен това, не се чувствам изцедена, използвана и обвързана от задължението да бъда единствен източник на хранителни вещества за бебето си.

Познавам родилки, които просто са изтощени от кърменето. Със съпруга си споделяме и отговорността, и удоволствието: това се отразява добре на брака ни – и, вярвам, на дъщеря ни също.

Предизвиквам всички, които си мислят, че нямам същата връзка с детето си, понеже го храня с биберон. Имам я – а съпругът ми също се радва на подобна близост с дъщеря ни. И въобще не се притеснявам, че здравето й ще пострада, защото е отглеждана с адаптирано мляко.

Дори медицинските доказателства, че бебетата, които са хранени чрез кърмене, са по-здрави от тези, хранени с биберон, не са убедителни.

В една от последните си книги, американският академик д-р Джоан Улф твърди, че науката, подкрепяща целия дебат за кърменето е съмнителна и не се основава на реални доказателства. Освен това тя смята, че при отговорните и грижовни родители няма никаква разлика в здравето, благополучието и интелигентността на детето, ако то е било хранено с кърма или изкуствено мляко.

И все пак, дори тя отбелязва: „Кърменето се смята за Светия Граал на здравето, а адаптираното мляко е хранителният еквивалент на издишането на цигарен дим в лицето на бебето“.

Приятели, които взеха същото скандално решение да хранят децата си с биберон, са изправени пред същата стена от мълчание, в която аз се сблъсках, когато исках съвет от професионалисти.

Даже производителите на адаптирано мляко са замесени в конспирацията.

Рекламите за адаптирано мляко на Chloe например носят специален знак, който обозначава, че кърменето е по-оптимален вариант, а майките биват съветвани да използват тези продукти само когато вече са решили да „отбият“ бебето от кърмата.

Една от кореспондентките на уебсайта NetMums работи в детски център. Тя споделя, че е инструктирана да не предоставя никаква информация – нито съвети – за храненето чрез биберон или стерилизирано оборудване на майките. Освен това в центъра е забранена всякаква украса или снимки на биберони.

Още по-абсурдна и погрешна е наредбата, според която всякакви детски играчки, които „насърчават“ храненето с адаптирано мляко – например бибероните на куклите – са забранени.

„Светът е полудял!“ пише въпросната служителка, която настоява да остане анонимна, защото се страхува, че разногласията с работодателите й могат да й костват работата.

Тя добавя, че самата тя била порицана от местните групи в подкрепа на кърменето, когато след 4 седмици се отказала от него по здравословни причини. Предписали й лекарства, които биха били пагубни за бебето й, ако продължавала да го кърми.

В крайна сметка тя направила своя информиран избор да не кърми, за който хората я съдят и до днес.

Клеър, друга моя приятелка, била убеждавана, че трябва да продължи да кърми, въпреки че имала тежък мастит (инфекция на гръдната тъкан и млечните канали).

„Беше ужасно“, споделя ми тя. „Болеше ме невероятно много, а не знаех какво да правя. Бях на ръба на силите си и се чувствах толкова изтощена – физически и психически, а бебето ми беше гладно и неспокойно“.

Притеснена, че антибиотиците, които взема за мастита, са вредни за шестдневното й бебе – което имало диария и очевидно било много неспокойно и изплашено, Клеър се консултирала с нейния лекар, който настоявал, че кърмата със следи от антибиотик е „сто пъти по-добра“ от адаптираното мляко.

Клеър не послушала този съвет и бебето й започнало да се храни с биберон. Обаче въпреки, че се чувствала значително по-добре след това, тя била изправена пред неодобрението на всички около нея.

В лицето на такива предразсъдъци и понеже на майките, които храним децата си с биберон, не се дава никакъв съвет, който да ни помогнем да храним децата си по-сигурно, аз и моите приятелки решихме да се съберем в една обща група, в която се подкрепяме взаимно.

Чувствам, че това е всичко, което можем да направим като едни все по-обсаждани майки, които са твърде сплашвани, за да проговорят на висок глас

Пиша това като послание към всички мами, които хранят децата си с биберон.

И можете да сте сигурни, че когато дъщеря ми стане достатъчно голяма, за да си играе с кукли, ще й купя такава с политически некоректен пластмасов биберон, а не с лигавник, от който куклата й да суче.

 
 


Повече информация Виж всички