Чернокожа снаха: има ли по-ужасно нещо?

| от Вучето |

Преди няколко дни аз и две мои приятелки се возехме в юбер на път за една селска къща извън Копенхаген, където щяхме да ядем диня, да пием просеко и да гледаме мачовете от световното. Говорехме си на английски.

Първо за това дали на първенството участват футболисти-гейове и ако да, кои може да са, след това обсъдихме интересния факт колко африкански изглежда отборът на Франция, а двете теми някак плавно се сляха в една, когато започнахме да разсъждаваме върху екзистенциалния въпрос кое е за предпочитане – дъщерята да представи на родителите си гадже-момиче или гадже-чернокож.

Едната ми приятелка възкликна, че няма да се учуди, ако един ден дъщеря й доведе вкъщи на вечеря чернокожа лесбийка, при което иначе мълчаливият досега шофьор, около 55-годишен датчанин с червендалесто лице и с липсващ показалец на лявата ръка, хвана погледите ни в огледалото за обратно виждане и каза през рамо:

– Аз имам чернокожа снаха. Със сина ми се запознали, докато той учеше един семестър в Щатите и се вклюбили. Вече пет години са заедно. С майка му сме много доволни. Страхотно момиче е.

Този непринуден разговор ме върна четири години назад, към една случка, която тогава едновременно ме обърка и притесни. Преди това си мислех, не, даже бях убедена, че традицията бащата да одобрява момичето, което синът си е избрал за съпруга, е останала в 1956-та година – при къщите с дуварите, кочовете, свинските тестиси с извара за закуска на работниците на нивата и свекървите с мустаци. Обаче не! За някои българи, при това от цивилизован тип – тия, които говорят по смартфони, носят кожени якета и предпочитат в салатата им да има рукола вместо кромид – традицията е по-жива от всякога.

0bb37564ed5d33060b2d98cb1852741c

От две седмици имах нов частен ученик по норвежки – Емо, на 47, по професия ресторантьор, разведен, със син на 22 години. Ако питате него, към автобиoграфията си задължително би добавил, че е избирал виното за трапезата на Иван Костов и жена му и че (някога) е говорил френски и немски. Но към момента можеше да възпроизведе само две фрази на тези езици: „ Je regrettе“ (“Съжалявам”) и “Das ist verboten!” (“Забранено е”).

Емо искаше да научи норвежки, понеже мечтата му беше да внедри себе си (и сина си) в перфектно устроеното норвежко общество, където правилата са за всички и ако кучето ти се изака на улицата и не почистиш след него, неминуемо ще те глобят. Но ако ти се изходиш посред улицата, ще бъде счетено за акт на свободна воля и протест срещу… срещу нещо си и тогава даже ще ти вземат интервю за новините в 7 на NRK. И други такива. С две думи, Емо беше българин, който си мислеше, че е била извършена една велика кармична и вселенска несправедливост като се е родил в Симитли, а не в Хаугесунд, например.

През онзи ден, докато сричаше новите думи и се опитваше да издокара интонацията на въпросителните изречения като мен, телефонът му звънна и той говори около три минути със сина си. От разговора му ми стана ясно, че синът му е в София, за да си направи някакви медицински изследвания, но всичко в крайна сметка било наред и той щял скоро да си пътува за къщи.

Не че ме интересуваше, но Емо сам прецени, че трябва да ме осветли по отношение здравословното състояние на сина си.

– Представи си, детето ми е на 22 и вече се оплаква от простатата!

– Верно? И защо така? – събрах съчувствено вежди, решавайки, че мога да прекарам поне четвърт час в неформален разговор, понеже така или иначе хонорарът ми е фиксиран за определено време и моето не се губи.

– Според мен причината е, че е спал с негърка, докато беше на бригада в Щатите.

Вижте, каквато и друга глупост да беше казал – примерно, че синът му е седнал въхру кактус и затова му се е инфектирала простатата, щях да го приема с по-спокойно изражение на лицето. Но това за негърката направо ме хвана неподготвена.

– И как по-точно сексът с негърка …?

– Е как какво! Това си е различна раса. Фауната там долу на негърките със сигурност е по-различна от тази на белите жени, нали?

– Ами… предполагам, не знам…

– Точно така си е. И изведнъж членът на детето попада в такава враждебна, хищна влагалищна среда и виж какво става… От два месеца ходи по доктори. Но засега му помага само сок от тиква-цигулка. Много е полезен!

Майко-о-о, жива да не бях!

– Той, синът ми, даже искаше да се жени за тая, за да вземе зелена карта – явно Емо вече беше набрал инерция и нямаше намерение скоро да пусне така спонтанно възникнала тема. – Само че като получи проблема с простатата и се сепна и самият той се усъмни, че може да е заради нея. И в крайна сметка я заряза.

– И ако все пак беше довел чернокожата булка вкъщи? – реших, че един провокативен въпрос от моя страна няма да влоши ситуацията повече. Но не познах. Изведнъж иначе благата физиономия на ресторантьора се изопна и той рече с глас с две октави по-нисък от този, който използва обикновено:

– ТОВА НЯМА КАК ДА СТАНЕ!

Тишина, тишина, тишина.

– Защо пък да не стане? – заинатих се аз все едно се отнасяше за моята сватба.

– Понеже синът ми ще се ожени само за момиче, което аз съм одобрил.

– Е той нали е пълнолетен!

– Това няма ни-как-во значение! От малък на него му е втълпявано, че изборът му на съпруга няма да е на негов личен. Той го знае и подсъзнателно преценява кое момиче бих одобрил за секс и кое – за съпруга.

– Божичко!

– Виж какво, аз съм расист.

Да бе, понеже беше трудно да се сетя и сама!

– Ти пък все едно не мразиш циганите! – Емо явно реши да сведе сложния морален казус до моето простакеско ниво, за да мога да се почувствам съпричастна най-сетне към случая му.

– Ами… Знам ли… Те повечето наистина са неприятни, ама чак пък да ги мразя всичките по презумпция…

– Макар че! – Емо вдигна показалец и зае поза с изправен гръбнак като римски патриций преди да произнесе реч във Форума.

– Макар че трябва да признаем, че както една циганка може да те доведе до оргазъм, никой друг не може! А аз съм спал с циганка. И, майко-о-о-о, каква беше само!

Тъдъм!

Нали се сещате, скъпи читатели, че след този частен урок вече гледах с други очи на бременните 14-годишни ромки, а всеки път, когато попадах на филм с Хали Бери, една мисъл упорито щеше да ме преследва още дълго – тази за зловредната й (за бели момчета!) вагинална фауна.