Бременна да се чувства нещастна? Пълен абсурд

| от Мария Матева-Дхайни |

Това не е замислено да звучи като някой гаден феминистки лозунг. Дано никой не се обиди от написаното, защото то не цели това. Но да знаете, че сега последната фейсбук мода е почти напълно далечни (не)познати да се оказва, че пошпионирват профила ви и вземат, че се обиждат избирателно от постове, които хора тип “гузен-негонен бяга“ съотнасят към себе си и подтикват и други себеподобни да се обиждат от тях. Та както има една приказка, че винаги някой някъде реже с флекс, аз бих добавила- винаги някой някъде търси под вола теле, за да се обиди, да направи интрига или да създаде някаква негативна ситуация.

А сега по същество: Знам, че всички майки ще се открият в този текст, защото поне за част от майчинския си стаж са се чувствали по този начин. Затова той е по-скоро за всички близки и далечни хора на майките, които все пак участват в техния живот.

Наскоро имаше в пространството хубав текст по темата за това как точно се чувстват майките (особено тези на малки бебета), а аз ще се опитам да го “преразкажа“ от моята гледна точка.

Става дума за това, че от момента, в който заченем, до момента на раждането, а и след това обществото, близки и далечни хора не спират да гледат на нас като на един голям ходещ инкубатор, чието първо и най-важно предназначение е да износи, даде живот, откърми и отгледа едно живо и здраво дете. Пък майката какви точно драми и поражения си има- нея кучета я яли.

Като се започне от “Сега яж за двама – ама само полезни неща, ако може само чия с гхи (спокойно, и аз не знаех тази дума до вчера, когато не я срещнах в книга с бебешки рецепти…), премине се през “Сега имаш право да си избираш какво да ти сготвим, къде да седнеш на масата, за да ти е удобно“ (защото през другото време като не съм бременна съм някакво улично куче, нали), продължи се с жестокото “Всички жени са раждали, какво толкова страшно има, ние едно време и без упойки сме раждали“, и се стигне до “Какво се депресираш, предстои ти най-хубавото нещо в живота“.

И така на майката й се отнема правото да чувства. Тя е длъжна да е high от сутрин до вечер за това, което й предстои заради това, че “много други хора мечтаят да са на твоето място сега“ (отвратителен аргумент, никога не го казвайте на никоя бъдеща/настояща майка, защото идеята за чуждото нещастие няма да облекчи ничия депресия).

Пренаталната диагностика е на космическо ниво дори и тук в България, за щастие! В целия пакет проследяване на бременност обаче не е включена една консултация с психолог/психиатър- ей така, при нужда, ако жената реши да се възползва, например. А едва ли някой има съмнения какви поражения може да има върху детето, нея самата и всичките й близки, ако душата на майката страда.

Само в една или две частни клиники в София (за другите градове нямам идея) се предлага помощ от психолог за родилката веднага след раждането. Родилката има право на безплатен преглед месец след раждането – но това отново е преглед на детеродните органи, а не на душата. Едва в последните години започна да се разпространява информация за това колко е важно след раждането редовно да се ходи на мамолог (дори и да си на 25), за да се избегнат сериозни усложнения в гърдите.

Говори се за пред- и следродилна депресия (която, мамка й, е нещо толкова естествено, колкото и самото раждане), но като цяло ще се окажеш някаква мързелива лигла, ако си кажеш гласно, че си пипнала такава гадост.

Ако пък, не дай Боже, се наложи да провеждаш лечение, за да се отървеш от това състояние (както се лекуваме, когато сме болни от грип, нали), си заклеймен като слабохарактерна и лабилна лигла, която КАК ТАКА не може да се справи, нали си го искаше това дете.

И така както всички нормално са загрижени за младите бащи дали страдат от липсата на сън след раждането на бебето и дали нямат нужда от един-два-тийм билдинга, за да разпуснат (хахаааааа, защото майките по дифолт сме “дупе душа нема“, демек може и още да издържи добичето да не спи, да не яде, да се тресе от паника и ужас и си немаме нужда, пък и право на такива екстри) би било добре всички да знаят, че:

Тя не е щастлива през цялото време, дори често е много нещастна. Като всички нормални хора!

Тя се страхува от деня на раждането, не толкова заради самото физическо усещане, а по-скоро да не превърти и цялото трупано напрежение да не избие под формата на нечия разбита/оскубана глава, бесни крясъци по непознати хора или нещо такова. Лично аз се боя да не се сбия с някой лекар, акушерка или близък човек- знам,че ще бъда оправдана, но все пак…

Тя чака с нетърпение деня на изписването, но не за да позира на снимки с бабата на лелята на вуйната, която иначе не се сеща за семейството, но сега се е нагиздила и е дошла за разкош, а просто за да се прибере, да се наяде с домашна храна и да се наспи в чисто легло. Защото всички човешки същества мечтаем за това, в крайна сметка.

Тя няма нужда от слова от рода на как трябва сега да е стегната и мобилизирана, за да осигури най-доброто за детето. Заради такива приказки започват най-тежките психически разстройства. Има нужда някой да я разсее и да й припомни, че тя все още е същия толкова стойностен и кадърен човек, всичко си е същото.

Е, сега има плюс няколко супер сили и една безгранична любов, която ачка на всеки няколко часа, но като цяло – всичко си е същото.

Текстът е взет от фейсбук профила на автора с изричното й съгласие.

 
 


Повече информация Виж всички