Или кой е безпогрешният признак за щастлива двойка
Неразбирателството между приятелите на човека и романтичния му партньор са сред най-честите причини за разпад на приятелства. Или на връзки.
Защо обаче компанията на някого може да не харесва гаджето или съпруга?
Понякога е чиста ревност и усещане за загуба на позициите и вниманието, с които приятелите са свикнали.
Тази причина, не ще и дума, е доста егоистична и незряла. Освен в случаите, когато двойката изобщо забрави, че някога отдавна всеки от тях е имал приятели и се присети едва след евентуална раздяла.
Друг път е липса на общи интереси и допирни точки между приятелите и партньора.
Буквално няма за какво да си говоря, не споделят никакви общи хобита, или даже някои напълно противоположния ценности и разбирания.
Ако и от двете страни хората имат емоционалната интелигентност и комуникационните умения да уважават другия и да не прекрачват личните му граници, тази ситуация всъщност не е болка за умиране. Не е задължително да се харесваме, за да си общуваме човешки и да поддържаме поне дипломатически отношения.
Особено в името на общия си любим човек.
Лошото идва, когато не харесваш нечий партньор, защото виждаш, че тази двойка не е щастлива.
Или поне единият от двамата със сигурност не е.
Единият или и двамата са все сдухани, все без настроение, виждаш, че започват да занемаряват външния си вид, интересите и заниманията си.
Постоянно са уморени или изнервени, ставаш свидетел на конфликтите им.
Невинаги обаче е толкова лесно да разпознаеш щастлива ли е една двойка или не е. Нещастието понякога се маскира зад луксозни почивки, празнични фотосесии и показни жестове на романтика.
Нито бракът, нито децата, нито прекрасното общо жилище, нито публичните обяснения в любов представляват гаранция за истинско щастие.
И все пак: кой е този признак, който безпогрешно отличава щастливо и хармонично обвързаните хора?
В последно време разсъждавах доста по въпроса, донякъде заради себе си, донякъде заради приятелите си или изобщо примерите около себе си.
Обсъдих темата с редица хора, включително с двойки, които подозирам съответно в щастие или нещастие, събрах мнения и достигнах до извод. Донякъде той е базиран на лични наблюдения и интуиция, донякъде - на чуждия опит и позиции.
Щастливите двойки са тези, които се чувстват комфортно да бъдат заедно и поотделно сред други хора.
На тях не им се налага да се придвижват винаги и навсякъде заедно, като скачени съдове, да си направят общ профил, за да доказват любовта си и помежду си, и пред околните. Не си дават обяснения кой, къде, с кого и защо е отишъл.
Не "пържат" регулярно уговорки с компаниите си от страх едно излизане да не доведе до поредния скандал във връзката. Всеки от двамата има правото на свое лично пространство, свои собствени приятели, интереси и занимания, които са си само негови.
Но същевременно и не живеят два отделни живота без допирни точки.
Не виждаме единия винаги сам на изложба, на ресторант с компания, на хижа или на по бира, докато другият си седи сам вкъщи и се мръщи. Не съществуват паралелно и изцяло поотделно, така че да ги сближават само претоплената вечеря и евентуалният секс.
Хармонията в една двойка проличава по това, че им е приятно в компания.
Не е нужно всеки да се сприятели с всички приятели на другия, нито дори да харесва всички приятели на другия. Повечето пъти това е невъзможно, особено предвид факта, че повечето от нас държим в живота си приятели, с които дори не бихме си станали близки, ако тепърва се запознавахме, но вече ни свързват твърде много общи спомени и емоции и това е, което ни държи все още заедно.
Достатъчно е партньорът ти да се сближи с някои от приятелите ти. И да не бъде неуважителен с тези, които не харесва, стига и те да не са неуважителни с него.
Лесно е една двойка да се разбира насаме.
Обикновено невъзможността за справяне със суровия сблъсък с целия заобикалящ свят е онова, което ни разделя - роднини, колеги, сметки за плащане, претенции за отказване или удовлетворяване, компании с различни динамики, специфики и изисквания.
В такава среда конфликтите и разногласията избиват на повърхността. Широката реалност ги катализира и едновременно с това служи за лакмус дали ще се получи.
Когато съществува неразбирателство, то проличава много бързо в социална среда.
Единият се опитва да наддума цялата компания и все да блесне и да е отгоре, докато другият мълчи смутено в ъгъла. Или наблюдава с нескрито раздразнение колко е часът и няма търпение да си ходи. Или се мръщи презрително на останалите в компанията.
Двамата се чувстват длъжни да си опонират сред хора и да търсят от тях валидация кой е правият. Прехвърчат искри на ревност, когато някой от двамата се заговори с привлекателна личност. Проличава завист, вместо подкрепа, когато компанията е впечатлена от историите и репликите на единия партньор.
Излизат само с приятелите на единия, а тези на другия сякаш окончателно изгубват значение. Непрекъснато са един върху друг да демонстрират близост и отстрани личи колко фалшиво е това.
Единият засича другия на средата на изречението, за да го довърши и да обясни какво всъщност е имал предвид.
Другият се държи изкуствено и опитва да направи фалшиво положително впечатление на компанията, за да го помислят за съвършен партньор, но позата прозира.
Или просто изоставят цялата задача с много неизвестни на съвместното социализиране.
Отказват се и навеки си излизат поотделно. А може и просто да спрат да излизат и да се сгушат през телевизора, сякаш вече чакат края още в 20-те или 30-те си.
Всяка от изброените примерни ситуации, разбира се, може да се случи и в най-здравата и хармонична връзка. Когато е практика обаче, със сигурност имаме червен флаг.
Оттам насетне идва деликатният момент.
Бихте ли казали на приятел, че ви се струва нещастен във връзката си?
Рискувате да изгубите един от близките си хора или да позволите той да бъде наранен и с двата възможни отговора...
