Балконът: раят на всеки Плюшкин

| от Констанс Бонасьо |

Балконите -лехи, терасите-градини, верандите-паркове, лоджиите-оазиси не са за нас.

Тези пространства ние превръщаме във вехтошарски складове, в които с плюшкинска страст и скруджовска бдителност ревностно браним всяка ненужна вещ.

Всичко, което е излязло от употреба или не знаем къде да сложим, кътаме на балкона.

балкон

Старите обувки и ненужната тенджера си приличат по дупките. Ботите са на покойния ни дядо, а в тенджерата баба ни си садеше петунии – сега вече пета зима те си правят компания навън, нахлупени с дебели снежни калпаци. До тях е дървеното конче на братовчед ни, който от 20 години живее в Сан Франциско. Под него наднича ръждясалият пумпал от нашето детство. Встрани самотуват две вагончета от влакчето на брат ни. Стара изкривена тепсийка се превръща в дайренце от дъждовните капки. Случайно попаднала семка от домат с ентусиазъм расте от един стар мек пантоф, а в другия кълни топола.

Има и списания – влажни и огънати, превързани с колана от басмената рокля на майка ни.

Старата кутия за шах на баща ни е навън, макар че много от фигурите са загубени, тя се пази. Изметнати дървени закачалки пъчат ребрата си. Богата колекция от керамични, пластмасови и глинени саксии се е накачулила безразборно, за да заема повече място. И какво ли няма още там!?

Ако площта е по-голяма – изнасяме неработещата печка, разглобения гардероб, счупения шкаф за обувки. Блъскаме, докато уплътним всеки квадратен сантиметър.

Докато един ден разберем, че така повече не може, и изхвърлим всички вехтории.

И тогава усещаме прилив на позитивна, свежа и добра енергия. Чувстваме се като един същински Херкулес след Авгиевите обори, като героите от „Тайната градина” и ставаме едни чистички, подредени и спретнати. А на душата ни е леко.

Какво ще кажете за тази събота и неделя!?

 
 


Повече информация Виж всички