Българският народ обича да предвещава пълния крах на българския народ. Убеждавам се в това отново и отново, с всеки пореден „скандал“ в социалните мрежи. Кавичките са тук не случайно. Тук са, защото в случая всяко чудо не е дори за 3 дни. Средната продължителност на живота му е към 12 часа.
Такъв скандал наскоро се разигра покрай Захари Бахаров, мир на праха му. На скандала, не на Захари, слава на всите богове. Такъв скандал се разиграва всеки път, когато някой пусне партенка, че в учебника по литература за незнамсикойсиклас ще бъде премахнато произведение, което всички засегнати са прочели някъде до седмия ред.
Такива скандали са се случвали повече, отколкото памперси съм сменила за последната година и половина. Не, и аналогията не е случайна. Тежестта на общественото мнение по гореспоменатите черни прогнози за българската духовност се приравнява в ума ми на тежестта на един бебешки екскремент. Защото е малко, но мирише като за много, кара човеците да крещят, а после… изчезва. Само дето, за разлика от бебешкия задник, общественият дебат никой не го мие и не го маже с крем. Той просто затихва от само себе си. Ако можеше и дъщеря ми да затихва така с пълен памперс, щях да съм безкрайно щастлива.
Но да се върнем на темата. Въпреки хейтърското предисловие, този текст ще бъде изключително позитивен. Ще очертая някои черни прогнози и ще хвърля върху тях собствената си светлина. Светлина от опит. Светлина от познание върху истинския, живия, младия български език.
Ако сте настроени черногледо, това не е вашият текст. А всъщност, може би е точно вашият.
Пиша, откакто се помня. Влюбена съм в езика по всички начини, по които може да се обича. Посветила съм живота си и всичките си търсения на дълбочината на думите и техните значения. Ровя в тях всеки ден, всеки час, всяка секунда. Прехвърлям ги в ума си с обожание, граничещо с мания.
Знаете ли, има такава тенденция на пробуждащ се патреотизъм (не, грешката не е случайна), в която един куп хора се опитват да ни убедят, че всяка една дума от английски (например) произход има точен аналог на български. Креативен на български се превежда творец. Или съзидателен. Или творчески…
С цялото прискърбие, на което съм способна, отричам това безумие. Българският език, както и всички останали езици, е жива система, която изразява търсенията на народа, който я използва. Думата „креативен“ няма точен аналог на български, защото целокупният български народ не го е открил. Но англоговорящият народ идва на помощ. Не с дума, а с концепция. Именно концепциите са това, което в дигиталната ера всички народи и култури могат свободно да обменят.
Фактът, че в българския речник възниква нужда от думата „креативен“, е факт, който трябва да ни обнадеждава.
Това, че културите се отварят за взаимодействие, за обмен една с друга, за диалог, за споделяне, е моята надежда за света. И си пожелавам езиците да вървят не към капсулиране, а към сливане. Защото колкото повече се сливат езиците, толкова повече се сливат човеците в едно общо цяло. А за мен смисълът на живота е да обогатявам, да разширявам, да надскачам хоризонта си. А не да твърдя, че той по начало си е най-якият, има си всичко необходимо и няма нужда да се променя.
Не, мили съграждани, нашият мироглед не съдържа всички възможни гледни точки. Затова в нашия език ги няма понятията за всички неща. В нашата култура, както и във всички останали култури на света, има празноти. Има търсения на човешкия ум, които заслужават да бъдат споделени. Има изводи, които заслужават да бъдат обменени. Има думи, които трябва да си заемаме.
В този текст искам да изложа красотата от взаимодействието между човешките езици. Между човешките култури. Между човешките въображения. Между човеците изобщо.
Защото не е важно да се хващаме за думата. Защото думите са просто изразни средства, които идват да покажат нашите концепции.
Защото искам нашите, човешките концепции, да растат. Да се включват, вместо да се изключват взаимно. Да се откриват в близостта, а не в дистанцията.
Защото, наистина, мечтая за деня, в който всички ще говорим на един език.
Земният.
