"Джаз музиката е силата на настоящето. Няма сценарий. Това е разговор. Емоцията ти се дава от музикантите, докато те вземат решения за части от секундата, за да изпълнят това, което чувстват, че моментът изисква", казва Уинтън Марсалис - един от най-аплодираните джаз тромпетисти в света, носител на "Грами" и "Пулицър" за музиката си.
На днешния 30 април отбелязваме Международния ден на джаза - признание за един музикален жанр, който превърна импровизацията в символ на човешкото достойнство и смелост. Според ЮНЕСКО джазът е признат за инструмент на мира, тъй като исторически е играл ключова роля в борбата срещу расизма и социалното разделение.
Идеята за този празник се ражда през 2011 г. по инициатива на легендарния пианист и посланик на добра воля на ЮНЕСКО Хърби Ханкок. ЮНЕСКО официално обявява 30 април за Международен ден на джаза, за да подчертае ролята на музикалния стил в обединяването на хората и насърчаването на диалога между културите. Денят се отбелязва от 2012 г. с решение на 36-ата Генерална конференция на Организацията на обединените нации.
Изборът на дата не е случаен - април традиционно се отбелязва като "Месец на джаз наследството" в САЩ, а 30-ти е финалният акорд, който пренася честванията на глобално ниво.
Никой не е напълно сигурен откъде идва думата "джаз". Първоначално е била жаргон (jass), използван в бейзбола за обозначаване на енергия и хъс. Свързват я и с френския глагол jaser (бъбря, дърдоря, крякам), и с изрази като jazz around (скитам, бродя, блуждая) и jazz up (изпадам във весело настроение). В музикален контекст думата "джаз" се използва за пръв път през 1915 г., в статия на вестник "The Chicago Daily Tribune". Сигурно е обаче, че джазът съчетава в себе си африкански и европейски музикални традиции, а корените му са в блуса, суинга и рагтайм.
"Ако трябва да питате какво е джаз, никога няма да разберете", казва великият музикант Луис Армстронг. Светът на джаз музиката е безгранично пространство, изпълнено с внушителни количества образи, цветове, нюанси. В него господства едно голямо правило, а именно - правила няма.
Възникнал в мултикултурния град Ню Орлиънс в началото на 20-и век, с веселите си ритми и акцент върху импровизацията, той бързо се превръща в платформа, чрез която музикантите могат да се застъпват за свобода и равенство и да се борят срещу расизма и дискриминацията.
През 30-те и 40-те години на миналия век в нацистка Германия джазът е бил смятан за "упадъчно западно влияние". Това само е засилвало неговата популярност сред младите хора, които са го виждали като акт на чист бунт.
У нас през 60-те и 70-те джазът се възприема като културен вирус, идващ от Запада - от "буржоазните кабарета" и "негърските ритми" на Америка. Официалните публикации предупреждават, че този стил носи "морална деградация". Любен Дилов-баща, един от интелектуалците на времето, посочва с ирония, че не самата джазова музика, а именно борбата срещу нея я превръща в символ на свобода. Слушането на джаз се приема и като акт на лична съпротива - не просто музикално, а морално преживяване, което дава усещане за принадлежност към един по-широк свят отвъд Желязната завеса.
Въпреки че днес джазът често е възприеман като "елитарно" изкуство, статистиката показва неговото огромно влияние. Над 190 държави всяка година се включват в официалните чествания с концерти, лекции и джем сешъни, а всяка година ЮНЕСКО избира различен град за център на празненствата. През годините това са били градове като Париж, Истанбул, Осака, Хавана и Санкт Петербург.
Жанрът се превръща в отворен диалог между инструменти, народи и култури, към който всеки може да добави това, което известният американски музикант Маркъс Милър нарича "свой индивидуален привкус".
"Джазът винаги е имал за цел да обединява хората, да преодолява бариерите и да вдъхновява творчеството между културите. Международният ден на джаза ни напомня, че музиката има силата да преодолява граници, да насърчава диалога и да буди радост и надежда", казва легендата на джаза Хърби Хенкок, чиято е инициативата за този празник.
