Афганистан: страната на жените без лица

| от Диана Юсколова |

Не помня кога съм научила, че в Афганистан има война – беше толкова отдавна, че ми се струва, че винаги съм го знаела. Когато сестра ми беше втори-трети клас, за пръв път видяхме деца–бежанци – водеха ги в някои от часовете да учат езика, да слушат уроците, да контактуват с децата.

Спомням си, че момиченцата гледаха в земята и не говореха, а момчетата налитаха на бой и контактуването не се получаваше. Съжалявахме ги, и в същото време се бояхме от тях – та те са видели лицето на истинска война не само по телевизията и в книгите, като нас…

Страната и конфликтите

През всичките години от 1979 г. насам, през целия наш „преход“, през времето на нашите колебания и политически лутания, някъде там, сред планините се водеше война. От поколението, което помни свободните дни на Афганистанската държава, оставаше все по-малко. Децата, родени днес, са отгледани от родители, чийто живот е започнал и преминал изцяло в условията на непрекъснат, кървав военен конфликт. Жените, родили тези деца, нямат нито лица, нито имена, нито спомен за това, какво би било, ако ги имаха.

Конфликтът на територията на Афганистан не е от вчера, а в основата му стоят два въпроса – да бъде ли държавата дом за ислямския фундаментализъм или не, и геополитическите ламтежи на големите световни сили. И двата въпроса игнорират обикновения човек, неговите права, вярвания и стремежи.

Решението, както стана ясно, не може да дойде отвън – то е точно в обикновените афганистанци, които трябва да изградят обществото си.

Според хронологията на конфликта, в началото, през 1979 – 1989г., става въпрос за политически контрол от страна на СССР, като оттеглянето на съветските войски през 1989 г. е последвано от бързото завземане на страната от талибаните, негласно подкрепяни тогава от ЦРУ. През 1996 г. страната е обявена за Ислямско емирство Афганистан. През 2001 – 2014 г. войната вече се води от САЩ и НАТО, а опитите за контрол над територията са международни.

В наши дни, след оттеглянето на американските войски от страната, тя отново е под властта на фундаменталистите, а в бъдещето на обикновения човек няма много светлина. Страховете за жените и момичетата, за техните права и свободи са особено силни.

Жените на Афганистан

Събуждаш се сутрин, обличаш шарената си лятна рокля с тънки презрамки, излизаш на улицата и отиваш на работа. Всяко едно от тези действия е толкова обичайно и рутинно, че няма причина дори да го отбелязваме като нещо изключително. Ако си имала нещастието да се родиш жена в Афганистан обаче, денят ти няма да започне така.

Ние, жените от „другия“ свят, трудно можем да си представим в какво вярва и как мисли афганистанската жена. Тя е „постижение“ изцяло на мъжа, който контролира и определя живота ѝ. Съответно, всички нейни мисли, стремежи и страхове са свързани с него, защото от него зависи не само възможността ѝ да прави нещо, да отиде някъде и да се грижи за децата си, а и физическото ѝ оцеляване. Затова не е изненадващо, че са толкова малко жените, успели да емигрират. Мнозина от тях биват запалени, осакатени, убити с камъни, просто застреляни на улицата.

Другата причина, поради която виждаме сред бежанците по-малко жени, отколкото мъже, е специфичното мислене – в по-голямата си част неграмотни и силно ограничени, афганистанките са възпитавани да са благодарни, ако им се позволява да отглеждат децата си и да се грижат за дома си. Колкото и да е неразбираемо за нас, те са доволни от малкото, което мъжете са им предоставили. Тези от тях, които имат по-високи цели, реално рискуват живота си.

Спомените за живота на жените в условията на талибанското управление от 1996 до 2001 г. са пресни – международните кореспонденти предават, че цената на бурките ежедневно расте. Жените знаят какво ги очаква, въпреки уверенията на говорителя на талибаните Забиула Муджахид, че правата им ще бъдат спазвани. Ключът е във втората част от уверението: „в съответствие с шериата“, който не оставя кой-знае колко възможности на жената.

Опасенията са и, че нещата скоро ще се върнат към познатия от предишното управление модел на насилие и рестрикции, а настоящите обещания са само димна завеса. В последните дни жените сякаш са изчезнали от улиците на Кабул – те се надяват, че покорството, сините бурки и затворените врати ще предотвратят най-лошото. А най-лошото е, че понякога не е достатъчно просто да останеш жива.

Лилия Попова, главен редактор на сп.„Жената днес“ разказа за спомените си от годините, прекарани в Афганистан:

„Не зная дали бих определила Афганистан като държава, различна от всичко познато – все пак и за географията, и за народопсихологията на различните племена в страната може да се каже, че има доста сходства със съседните Пакистан, Иран, Таджикистан, Узбекистан… Факт е обаче, че при срещата с Афганистан западноевропейците и американците често изпитват истински културен шок и всичко им се струва „извънземно“. А пейзажите са наистина извънземни на места – заради Хиндукуш и другите величествени планини, заради голямата надморска височина.

По-интересно за мен е, че българите, работещи в Афганистан, особено онези, които имаха по-близки взаимоотношения с афганистанци, доста по-лесно се вписваха. Може би се дължи на общите ни древни корени – както вече е почти доказано, прабългарите тръгват от района на днешната афганистанска провинция Балх. В единия от двата основни езика – дари (персийски – иранският фарси и таджикският са много подобни) има доста общи думи с българския, като само част от тях са дошли у нас през турския, други са си автентично общи.

Защо се вписваха добре българите в сравнение с американци или британци?

Личният ми отговор е, че имаме общи, да ги нарека условно „ориенталски“, черти в психиката – ние, като живеещи на ръба между Запада и Изтока, много по-добре разбираме начина на мислене на средния афганистанец, отколкото типичния западноевропеец. Което не знам дали е за хвалба, или за срам.

Афганистан съвсем не е единствената държава, в която женските права са потъпквани сериозно – Иран и Саудитска Арабия например също не отстъпват… Чували сме за „убийства на честта“ и в някои части на Анадола в Турция, нали? Между другото, Турция е идеалът, моделът за мюсюлманска държава на просветените афганистанци.

През последните 20 години по закон, на хартия, афганистанките имаха всички права, които имат жените в другите мюсюлмански държави, включително на развод, макар и много труден, с много условия. Според Корана жените също имат много права. Според свещената книга например многоженството – всеки праведен мюсюлманин има право да се ожени за 4 жени, ако са изпаднали в нужда, е силно изопачено в практиката.

Пророкът Мохамед се е женил 4 пъти, но за да осигури дом и защита на жени, останали без закрила. В Корана пише, че мъжът трябва да получи съгласието на първата жена, за да се ожени за втора, да осигури на двете абсолютно равни условия на живот и внимание, с отделни жилища, и т.н.

В днешния афганистански вариант това звучи по следния начин – мъжът се е замогнал и му се ще по-свежа плът или по-различна жена. Купува си втората и я води в къщата при първата – да се оправят, той е господарят! Могат да последват трета и четвърта. Първата обикновено е договорена и платена от семейството му, никой не е питал нито него, нито нея дали искат, и са се видели едва на сватбата си. Има вариации, които зависят от образоваността и традициите вътре в семейството, но браковете по спонтанно възникнала любов са изключително редки.

Най-хубавият случай, за който знам, е когато млад мъж, спечелил стипендия „Фулбрайт“ за университет в САЩ, го ожениха за момиче, също спечелило „Фулбрайт“. И заминаха заедно за САЩ. Вече над 10 години са чудесно семейство, въпреки уговорения брак.

И преди завръщането на талибаните този август, Афганистан бе считана за една от най-опасните страни за жени в света заради насилието, лошото здравеопазване и беднотията.

Бих казала, че е най-опасното място за жени заради афганистанските мъже, мнозина от които тотално бъркат исляма с ограничаващите местни традиции. Жените масово са неграмотни и не знаят какво пише в Корана.

А мъжете… У мнозина битува ужасно примитивното и обидно схващане, че ако мъж и жена останат насаме, непременно ще има секс, защото жените са някакви сексуални хищници изкусителки. И затова пазят жените си всячески – съсед на офис в Кабул, където работи чужденец, дойде да го помоли да не излиза на балкона на кабинета си, защото оттам се виждал дворът му, където жена му понякога излизала…

Трудно мога да преброя колко пъти съм спорила по темата с традициите, човешките права и исляма. Например с най-елементарния аргумент, че аз не бих била жива, ако трябваше да родя близнаците си в Афганистан… Без лекарска помощ и тримата щяхме да сме при Аллах. Много мъже обаче не биха допуснали жена им да роди в клиника, ако няма жени лекари, а това е масовият случай.

Афганистан е на едно от първите места по смъртност на родилки и новородени. А когато майката умре, бащата е принуден да се ожени отново. Това, освен че струва много – тук сумите, които се плащат за булки, понякога са космически – води и до раждането на още няколко гърла за хранене и грижи.

Изчисленията са, че всяка афганистанка ражда по 6,6 деца. Въпреки плахите опити на властите да обясняват, че трябва да се намали раждаемостта (прирастът е най-големият в Азия), общоприето е схващането, че колкото повече деца имаш, толкова по-влиятелен си и с повече гаранции за бъдещето.

Социологическа агенция се опитваше да направи проучване за използването на контрацептиви в една от провинциите. Още докато четяха въпросника, жените в агенцията в Кабул категорично отсякоха: „Ако интервюиращ попита афганистански мъж за жена му или за използването на контрацептиви/методи за семейно планиране, интервюиращият ще срещне много остра реакция от респондента“. Точка.

Правото на образование и на работа за жените съществува по закон, сега дори талибаните казват, че ще запазят тези права, но прилагането му зависи изцяло от волята на семействата.

Показателно е, че едва 30% от жените в Афганистан са грамотни, срещу 55% от мъжете. Положителното е, че 65% от младите момчета и момичета – 15-24 години – са грамотни.

И точно защото са неграмотни, много от жените приемат всичко, което им казват, че е по законите на исляма, за чиста монета. А някои от най-мракобесните практики по отношение на жените са описани в пущунските кодекси от преди талибаните, прилагани и след „изгонването“ на талибаните. Нямам причина да мисля, че това няма да продължи сега, при новия режим.

Мнозина не знаят, но в много афганистански семейства цари форма на матриархат – жените решават много неща и управляват къщата, децата, парите и т.н. Мъжката изява е навън. И това напълно ги устройва и им харесва.

Имам много конкретни спомени, които подчертават разликите между нашия и техния свят. Спомням си например, как младата преводачка в информационната агенция, в която бях трейнър, си сваляше лака по обяд – беше се лакирала часове по рано. На учуденият ми въпрос защо, обясни, че трябва да е чиста за молитвата. Хората в Афганистан са вярващи, масово. Дори и някой да не е – умело го прикрива. Всички се молят 5 пъти на ден, постят стриктно по време на Рамазана и т.н.

Няколко от момчетата в агенцията полушеговито решиха да ме убеждават да приема исляма. Рекламираха ми го всячески, докато не попитах какво получава жената-мюсюлманка в Рая. Защото, нали, праведният мюсюлманин се радва на реки от вино и десетки девици. Ами, тя ще е със своя съпруг, отвърнаха ми. Заедно с десетките девици ли? Щяла да е първа сред тях.
– Съжалявам, за моя мъж съм единствена в момента, ако се разведем – и двамата ще сме свободни да си търсим нови партньори.

В нашето време, в което технологичният прогрес донесе безпрецедентен достъп до информация и свързаност, съм сигурна, че хората заедно могат да се преборят за бъдещето си. Но вече съм убедена, и че модел на живот и общество няма как да бъде наложен отвън, особено модел, който не резонира със сърцата и умовете.

Афганистанските мъже и жени ще трябва сами да създадат модела на обществото си.“

Снимка: Жени бежанци от Афганистан по време на молитва в Техеран. Защитните маски са заради увеличаването на случаите на COVID-19 в Иран /  19 август 2021 / Morteza Nikoubazl/NurPhoto via Getty Images

 
 


Повече информация Виж всички