А за второ мислите ли?

| от Ана Динкова |

Малко след като дъщеря ми навърши година, започнаха въпросите от типа:

„А за второ мислите ли?“

„На Ади братче/сестричка няма ли да правите?“

„Айде кога ще раждаш второто? Няма да си вечно млада…“

И това е най-умерената част от въпросите. И странно – повечето са зададени от хора, които ме познават бегло/отскоро/виждат ме не повече от 3 пъти в годината. Когато подобни въпроси са ми задавани от близки приятели, които вече имат втори деца – някак си е по-различно, защото е в друг контекст, а и отношенията ни са съвсем други и можем да си позволим взаимно да си задаваме толкова лични въпроси. Понякога съм обсъждала темата за вторите деца – конкретно нечии и хипотетични мои, с жени, с които се познавам отскоро, но сме си допаднали, сприятеляваме се и се е получил онзи „клик“ на напасване между хора, които предават на еднаква честота.

Отначало не се дразнех на подобни питания от почти непознати. Но сега вече ме изкарват извън кожата. Какво точно влиза в работата на продавачката от кварталния магазин дали и кога ще раждам още едно дете? Вече не издържам с усмивка да отклонявам темата, да отговарям уклончиво или да се старая да не избухна. Сменям плочата, защото не издържам.

Раждането на дете в 21 век – поне според мен – не е въпрос на чиста случайност. Решението за създаване на човешки живот е обмислен и осъзнат акт, решение взето от двама души. И определено никоя трета страна няма никакво право да се меси, още по-малко да коментира.

За това следващият път, когато ме попитат нещо толкова лично, мисля и аз да отвръщам с подобен въпрос или пък да отговарям директно, грубо и остро.

В: А за второ мислите ли?

Аз: А ти не мислиш ли, че е време да отслабнеш – доста зле изглеждаш…

В: На Ади братче/сестричка няма ли да правите?

Аз: Не ти ли е време да си потърсиш по-смислена работа, вместо всеки път, когато се чуем, само да мрънкаш и да ми се
оплакваш от живота?

В: Айде кога ще раждаш второто? Няма да си вечно млада…

Аз: Вместо да се оплакваш от мъжа си и колко е ужасен и как ти изневерява, не е ли време да го зарежеш и да се самоуважаваш малко повече?

Каквото повикало – такова се обадило!

Текстът е публикуван в блога на авторката.

 
 


Повече информация Виж всички