А вие гордеете ли се с Мария Бакалова?

| от Лора Младенова |

Две са новините по повод номинацията на Мария Бакалова за „Златен глобус“ (както и за наградата за поддържаща роля от Лондонските кинокритици)– една добра и една лоша. Добрата е, че поне за няколко дни в публичното пространство ще можем да си поговорим и да се поскараме за нещо, което не е най-правилната ваксинационна стратегия или съвременните тенденции в носенето на маска.

Лошата е, че се наложи да гледам „Борат 2“. А, Господи, надявах се да ме отмине тази горчива чаша.

Като мач на Кобрата, като гадже на Гришо, като будещ сълзи на умиление у млади пенсионери спомен за биването четвърти в света преди четвърт век, успехът на нашата гордост, на огнената бургазлийка, на чаровната самодива, която покори Холивуд, или както, бога ми, ще я кръстят или вече са я кръстили други издания, отново ме изправя пред въпроса трябва ли да се гордея с постиженията на човек, когото не познавам в област, която не харесвам. Не, не трябва.

Всъщност, радвам се за тази Мария Бакалова. Не се гордея, защото не съм изиграла ролята й, не съм я отгледала и възпитала, нито съм я научила на актьорско майсторство. Радвам се, но не защото е българка. Не ми пука изобщо за националността, расата, етноса, пола, цвета, килограмите, самоопределянето или политическите убеждения на хората, които пишат книгите и музиката или участват във филмите, които гледам.

Радвам се за Мария Бакалова, защото има талант.

Не мисля, че талантът е донесъл номинацията й, но  съм убедена, че той й е спечелил кастинга.

Радвам се за нея, защото по света има милиони момичета, някои от които вероятно са не по-малко талантливи, но не са били на правилното място, в правилното време, на правилния кастинг, за филма с правилното политическо послание, чрез който правилният Холивуд за пореден път да ни припомни по правилния начин как да мислим правилно и как да живеем правилно.

Ако успехът е талант, труд и късмет, се радвам за нея заради това, че е имала и трите в комбинация. А едното от тях не е зависело от нея. Радвам се, че ще има шанса да продължи по пътя си с летящ старт, за разлика от много други, които вероятно го заслужават не по-малко.

Мисля, че се радвам повече от най-големите й патриотични радетели, тези, които вероятно не са чували за страхотната роля на друга наша сънародничка, Анжела Недялкова, в „Трейнспотинг 2“, срещу който може да има само една критика, но за сметка на това непростима – че не е „Трейнспотинг 1“. Ървин Уелш не се слави с политкоректност. Та затова и Анжела не се слави с номинации за Глобуси и пророчества за Оскари.

Виж, Мария е друго нещо. Тя е доказателството, че все пак този гол можеш да го вкараш и ти оттам, бе, че може да я оправиш и световната политика, и да ги разплетеш конспирациите, и че има поне 20 български актьори, които могат да изиграят Жокера на Финикс по-добре, а вероятно и 20 български актриси, които да са по-хубави от Лейди Гага. И това ще бъде така, славата й ще се носи от урва на урва и от век на век. Стига, разбира се, да не направи грешката да развее българско знаме на някоя световна церемония като друг колега актьор… Димитър Маринов. Но и да не пропуска да слави държавата на ставане и на лягане и да играе от нашите като друг адаш Димитър… Бербатов. И да не вземе да емигрира окончателно и да се разсърди на държавата като друг недостатъчен патриот…. Кристо, но мълчи, сърце, че ние тук за починалите или добро, или нищо.

И да не вземе да илюстрира някой детски световен бестселър, както на публиката не й харесва като друг художник… Любен Зидаров, че още не могат да ми заспят след тази травма децата.

Трябва да я пази като писано яйце тази наша национална подкрепа, че тя е малко крехка.

Но да излезем от синекдохата „бащино огнище“ и да видим какво прави нашият стар познайник Борат, който донесе на нацията ни толкова почести и радости. Как какво прави? Раздава с пълни шепи на всички. От всекиго според възможностите и на всекиму според потребностите. Ако ти се хили, можеш да вадиш пуканките. Ако ти се снобее зад очила с дебели рамки, можеш да извадиш анализите по литература от XXI клас и да обясняваш важно какво е искал да каже авторът с хумора си, за да си знаят тия другите, на които само им се хили.

Ако си от Изток, Борат откровено осмива Запада. Ако си от Запад, Борат е карикатура на Изтока, разбира се. Ако си хипстър в 30-те си, можеш спокойно пак да измъкнеш от шкафа с бамбуковите кутии за храна и веганака онзи култов зелен бански за лятото, понеже тази година пак ще си инстаграмабъл с него.

Изобщо Борат е един съвършено удачен начин да сме хем модерни, хем аграрни, както пееше варненският рапър Явката ДЛГ.

Ама все пак, вдигам припряно ръка от първия чин, за да си отговоря сама, какво е искал да каже авторът? Е, как какво – че привържениците на Тръмп са чудовищно глупави.

Ако за някого четири години не са били достатъчни, за да го убедят в последното, на ви още тези 96 минути, да ви висят като обица на ухото. Ама, „Я го знам, бе! Скакауеееец!“, би се провикнал фалцетово преди петнадесетина години Светльо Витков, който в последствие сам стана пророк на явлението, че политиката и шоу бизнесът по света и у нас се сливат, по-постмодерно казано се „мърджват“, в една обща циркова арена за слабо театро на шутове с плешиви кубета, абсурден тен, абсурдни перчеми, още по-абсурдни идеи и най-абсурдни реализации. И те определят кой печели глобуса. Остави Златния, но и този, който обитаваме – би било преувеличено да кажа „живеем“.

Че Холивуд бълва политически послания, не е новост, нито изненада.

Откак се помня, това е неговият дневен ред, неговото намерение, неговата „адженда“. Омръзна му войната във Виетнам, омръзна му Пърл Харбър, омръзнаха му Гражданската война и робството. Омръзна му даже и да спасява света, който удобно се свежда до Ню Йорк (за по-простонародни хора Кънектикът) от Годзили, Дни на независимостта, извънземни, пришълци, маймуни, роботи, трансформъри, зарази, комети и наводнения. В последните години играе на фината струна.

Откакто хората, които някога със сълзи на очи ръкопляскаха прави на Роман Полански, забравиха своето вчерашно аз и облякоха черни рокли за #MeToo, на дневен ред излязоха правата, дискриминацията, квотите за всичко, Прекрасният нов свят и ценностите, които могат да бъдат само едни и да се изразяват само по един начин – в безопасната зона. Зоната, в която няма нюанси, защото всичко е само бяло и черно. Все по-опростените послания са все по-лесни за сдъвкване и все по-обогатени с рафинирани захари за ума. Те борят старите стереотипи с нови, още по-устойчиви стереотипи. Зоната дели хората на Тръмп и на Байдън (Спойлер: едните са лошите, другите са добрите, а трети вариант няма, или щурмуваш Белия дом потен, глупав и с брадва, или нежно развяваш транс знамето, докато небрежно всмукваш смути от кейл). Не чакайте до края на филма, самоопределете се сега, утре може да е късно. Дели ги на номинирани черни, номинирани бели, номинирани източноевропейци, номинирани българи, не и на номинирани артисти. На хора, които се гордеят, и такива, които не се гордеят.

В този нов Холивуд вече няма място за Ървин Уелш и за Анжела Недялкова. А в моите минутки за гордост няма място за този нов Холивуд. Но „кой не скача, е червен“ – така че вие по-добре се гордейте.

Още от Лора Младенова:

2021 и „новото нормално“

Възможно ли е #НиеСъщо да имаме #МеТоо?

Мъжете, които мразеха жените – сред тях ли е Джордан Питърсън?

С какво „Приятели“ може да е актуален през 2020 година

 
 


Повече информация Виж всички