Хората обожават лесните обяснения на сложни проблеми. И колкото по-лесни са обясненията, толкова по-разпространени стават, независимо от липсата на логика или научно знание зад тях. Особено по въпроси от бита и ежедневието, които са важни, но отговорите им гравитират повече в рамката на сухите факти, е чудесно дa намериш лесно и звучащо вълнуващо обяснение.
От суеверия, влачени през вековете, до убеждения, натикани в главите ни от собствените ни родители за това „как се правят нещата“ и „какво да не правим“, съвременните хора сме не по-малко склонни от нашите предци към мистицизъм и ненаучно-доказани обяснения, в които вярваме и разпространяваме нататък.
Независимо от напредъка на науката, винаги е по-лесно да обясниш дадено действие, събитие или състояние със зодия или с фантастично вярване. От схващането, че счупено огледало носи седем години нещастна любов, през това, че яденето на моркови подсилва по чудеен начин зрението, чак до почти религиозното схващане, че хороскопите предсказват бъдещето… ето някои от широко разпространените схващания, които всъщност са напълно погрешни. Както и тяхното рационално обяснение:
Да се гадае какъв ще е пола на детето в корема е игра, позната още от зората на човечеството. Дори днес, в ерата на видеозона, не са малко врачките и гадателките, които рано-рано бързат да обяснят, че полът може да се познае по формата на корема (по-остър корем – момиче, по-заоблен и кръгъл – момче). Или по начина дали бебето е застанало ниско или високо (ниско се носи момче, а високо – момиче – според бабините вярвания).
Тези вярвания са дълбоко вкоренени в културния фолклор, но въпреки широката си популярност, не носят никакво научно обоснование. Позицията на плода по време на бременността се влияе от множество фактори, включително формата на тялото на индивида, положението на зародиша, силата на коремните мускули. Ето защо е изключително важно да се подхожда скептично към подобни вярвания и преди да се провери по време на преглед пола, да не се пристъпя към умозаключения.
Вижте още:
Вярно, че е забавно да се правят предсказания по време на бременността, но не бива да се забравя, че почти зад всички предсказвания седи липса на научна обоснованост. И още нещо: често във вярванията се вплитат и предразсъдъци относно значението на пола, които могат да доведат до излишна драма, вместо до спокойствие по време на бременността.
В крайна сметка всяко дете е ценно – наистина ли в 21 век е толкова съществено дали ще бъде момче или момиче, за да се стресираме предварително?
Широко разпространеното убеждение, че птиците изоставят малките си, ако те бъдат докоснати от човешка ръка, се дължи на суеверие и ограничено разбиране на биологията на птиците. За да оборим този мит, трябва да напомним научния факт, че повечето птици имат доста ограничено обоняние и едва ли могат да забележат човешки мирис върху малките си. Произходът на това погрешно схващане вероятно се дължи на добронамереното желание да се предпазят младите птици и дивите животни от човешка намеса.
Макар че докосването на мънички пиленца по принцип не се препоръчва (може да бъдат повредени и наранени), схващането, че родителите на птиците биха се отказали от потомството си заради човешкия контакт, няма биологична обосновка. Птиците разпознават малките си предимно чрез визуални и слухови сигнали и запазват ангажимента си да се грижат за малките и да ги хранят, докато те станат готови да напуснат гнездото.
Ако глътнеш дъвка, тя няма да се разгради – това е сред особено популярните митове от нашето детство. Нещо повече: някои съученици твърдяха абсолютно убедено, че тя ще остане в стомаха поне 7 години! Уви, колкото и добре да звучи като предупреждение към по-малките деца да не си гълтат дъвките, това е по-скоро градска легенда, в която едва ли се съдържа някаква истина.
Всъщност храносмилателната система ефективно преработва и изхвърля дъвката, подобно на всяка друга храна.
Вижте още:
Дъвките са изработени предимно от синтетичен каучук или латекс и макар че организмът не може да усвои тези съставки напълно, дъвката обикновено преминава през храносмилателния тракт в рамките на няколко дни, след което се изхвърля.
Устойчивостта на този мит може да се дължи на неговата простота и на широко разпространеното погрешно схващане, че несмилаемостта на дъвката може да представлява риск за здравето.
Много добре звучи да си вярваме, че сме по-интелигентни, отколкото всъщност сме – просто не сме успели да „отключим“ потенциала си.
В популярната култура и до сега шества този мит и то във времена, в които неврологичните изследвания отбелязват невероятен възход. Всъщност тази идея е вече опровергана от науката чрез разкритията, че целият човешки мозък е непрекъснато активен и ангажиран, дори по време на периоди на почивка и че всяка област на мозъка служи за различни цели и допринася за различни функции.
Усъвършенстваните технологии за визуализация, като например ЯМР, нагледно показват, че различните части на мозъка са активни по различно време и по време на различни дейности. Иначе е много изкушаващо да се вярва, че „можем повече“, стига да поискаме… Уви, изглежда, че не е точно така. А вярата в подобни митове единствено го потвърждава.
Представата, че човек може да изсмуче отровата от ухапване от змия, е широко разпространена градска легенда, но представлява и опасна заблуда. Този мит вероятно е възникнал в резултат на изображенията в старите холивудски филми, където подобни действия са били представяни като героични и логични реакции при смъртоносно ухапване. В действителност обаче опитите за отстраняване на отровата чрез изсмукване са изключително рисковани и неефективни. Отровата бързо се разпръсква в кръвообращението, поради което е практически невъзможно да бъде извлечена изцяло по този метод.
В случай на ухапване от змия е наложително да запазите спокойствие, да обездвижите засегнатото място и незабавно да потърсите професионална медицинска помощ.
Вместо да се опитвате да проявявате героизъм или да прилагате неконвенционални средства за защита, най-добрият начин на действие е да се свържете с обучени медицински специалисти, които могат да осигурят подходящо лечение и грижи.
В продължение на векове хората, особено жените, са вярвали, че подстригването на косата води до по-бърз растеж. За съжаление на всички жени, които до ден днешен го вярват, а и на тяхните фризьорки! – това не е вярно. Подстригването на косата не ускорява пряко нейния растеж, тъй като тя расте предимно във фоликулите на скалпа, което до голяма степен е продиктувано от генетиката и цялостното състояние на организма.
Вижте още:
Тъй като косата започва от корена, а не от върха, подстригването на краищата няма да ускори растежа. Въпреки това редовното подстригване играе важна роля за поддържане на здравината на косъма, за предотвратяването на цъфтежа и накъсването. Това погрешно схващане вероятно се дължи на факта, че подстриганата коса изглежда по-плътна и здрава, което създава илюзията за ускорен растеж.
А какво се случва, ако черната котка ти живее в двора и по цял ден ти пресича пътя? Тогава суеверието брои ли се?
Схващането, че черните котки са синоним на зло или нещастие е дълбоко вкоренено през вековете. То идва от средновековна Европа, когато съществуването на градските котки се е преплело с представата за магьосничество. Черните котки са били възприемани като предвестници на гибел в едни времена, когато болестите и нещастията са връхлитали човечеството сякаш отникъде. Смятало се е, че вещиците могат да се превъплъщават в черни котки, за да прикрият самоличността си, което подхранва връзката между тези животни и злите сили.
Трагично е, че по време на лова на вещици през Средновековието черните котки сами стават жертва на преследване, което затвърждава страха и суеверията, свързани с тях, в продължение на векове.
Интересно е, че това вярване надхвърля европейските географски граници и се появява в различни културни контексти по целия свят. И все пак черните котки не са по-зли или нещастни от своите събратя с различни цветове и не заслужават негативното клеймо, което им се лепва.
Сред многото погрешни схващания за кучешкото зрение е и това, че кучетата възприемат света само в черно и бяло. Е, противно на общоприетото схващане, кучетата не възприемат света монохромно. Но е вярно, че зрителният им спектър се характеризира с ограничения в различаването на цветовете. Въпреки че не могат да се похвалят с ярката палитра, на която се радват хората, кучешкото зрение далеч не е лишено от нюанси.
В действителност те притежават дихроматично зрение, което означава, че възприемат предимно нюанси на синьото и жълтото. Чувствителността им към цветовете в червения и зеления спектър е намалена поради липсата на специфични цветови рецептори в ретината им.
Въпреки тези ограничения зрителната острота на кучетата е прецизно настроена, за да отговори на нуждите им като хищници, като дава приоритет на движението и контраста. Така, макар че тяхното възприятие може да се различава от нашето, то е далеч от опростеното черно-бяло изображение, което често им се приписва.
Схващането, че „закуската е най-важното хранене за деня“, е навлязло в популярната култура в продължение на десетилетия, като често се дължи на хитрите маркетингови тактики на компаниите за зърнени закуски.
Макар че търговските интереси може да са изиграли роля за популяризирането на тази концепция, е вряно, че тази теория има някои достойнства. Добре балансираната закуска наистина може да даде тласък на метаболизма, да достави жизненоважни хранителни вещества и да спомогне за поддържането на стабилни нива на кръвната захар през целия ден.
Но не бива да се забравя, че значението на закуската е различно при отделните хора, в зависимост от техния уникален начин на живот и хранителни предпочитания. Това, което представлява полезна закуска за един човек, може да не е подходящо за друг.
Въпреки че е валидно за някои хора, значението на закуската не е абсолютно правило за всички. Понякога стойността на закуската се крие повече в успокояващия ритуал на споделяне на сутрешното хранене с близките, отколкото в предполагаемите ползи за здравето.
Поговорката „прави това, което обичаш, и няма да работиш нито ден в живота си“ е очарователна, но всъщност опростява сложността на трудовата заетост. Макар че работата, която отговаря на нашите представи и таланти, наистина може да донесе удовлетворение, тя не премахва автоматично понятието за труд. Независимо от кариерния път, всяка работа включва смесица от отговорности, предизвикателства и моменти на монотонност.
Вижте още:
Постигането на финансова стабилност често изисква отдаденост и постоянство, а понякога налага и лични жертви. Следователно постигането на баланс между личните интереси и професионалните ангажименти става наложително. Макар че е напълно възможно да се открие работа, която е едновременно смислена и приятна, от съществено значение е да се признае, че дори и най-идеалните професии включват задачи, които невинаги се съчетават безпроблемно с настроенията и страстите на човека.
Във вярването, че кърменето предпазва от бременност, често наричано „мит за кърменето“, има известна истина, но тя не е абсолютна. Въпреки че кърменето понякога може да потисне овулацията и менструацията, то далеч не е надеждна форма на контрацепция. Това убеждение вероятно се е появило от наблюденията над жени, които са имали забавена фертилност, когато са кърмили изключително.
Плодовитостта обаче може да се върне неочаквано, което прави кърменето само по себе си ненадежден контрацептивен метод. Следователно разчитането единствено на кърменето като контрацепция може да доведе до нежелана бременност.
Ето защо търсенето на съвет от медицински специалист и проучването на надеждни възможности за контрацепция е от съществено значение за лицата, които се стремят да предотвратят бременност по време на кърмене.
Общоприето е схващането, че продуктите от миналото са създадени, за да издържат дълго – независимо дали става въпрос за уреди, автомобили или дрехи. Макар че това може да важи за някои изделия, то не винаги е точно. Даже обратното: съвременните технологии са довели до напредък, който е подобрил издръжливостта и експлоатационните характеристики на много продукти, включително и на автомобилите.
Някои твърдят, че възприемането на по-старите автомобили като по-добре изработени се дължи на начина, по който хората са се грижили за своите вещи в миналото. Наистина е имало време, когато хората са полагали щателни грижи за своите вещи, смятайки ги за ценни и незаменими.
За разлика от това, днешната култура на бърза експлоатация може да доведе до липса на внимание към поддръжката и грижите. Компаниите ни призовават да заменяме вещите си бързо и лесно при първите признаци на проблеми – и да, понякога се залагат фабрично по-слаби звена на дадени стоки, така че те да бъдат по-бързо изведени от употреба, за да се закупи следващия модел. Но това е по-скоро изключение, отколкото правило, особено при автомобилите.
Ето защо, въпреки че носталгията може да оцвети възгледите ни за миналото, от съществено значение е да се признае ролята на поддръжката и грижите за дълготрайността на продуктите.
Вижте още:
