Не се подвеждайте – не съм казал, че не съм млад. Просто някои неща вече не са за мен. Ето кои и ето защо:
1) Свалки в интернет
Да-да, е сега ще проверявам на всяка минута с треперещи ръце дали е онлайн и кога ще ми отговори съответната мацка, с която си пиша. Това съм го правил преди 20 години. И то като допълнение към основното общуване. Да, тогава все още можеше да се запознаеш с непознати девойки във влакове, на спирки, на плажа, по улицата – и никой да не те гледа като непредвидим извратеняк. Ясно, че сега е друго, но все още на живо за 10 секунди мога да разбера много повече: не само как наистина изглежда, а и дали и как се усмихва, излъчване и още милион неща. Може да не е така красива, но пък смехът ѝ да е толкова хубав, че да „виждаш“ него. И т.н. Пък в апликацията, дори да чатиш с дни, после може да срещнеш съвсем друг човек (пак – не просто на външен вид), с когото, ако си го видял за 5 секунди на живо, нямаше да излезеш.
Вижте още: Из необятната фауна на интернет свалките
2) Да се държа като безсмъртен
Чрез ненужно глуповато поведение от сорта на: шофиране като ненормален (все едно дали за да стигна две секунди по-рано до следващия светофар или за да „живея“, хвърчейки по магистралата; на мен си ми е много приятно да карам спокойно), препиване (какъвто и да е поводът – не си струва часовете махмурлук), яденето навън на съмнителна храна или на нормална храна на подозрителни места, пътуването в твърде екзотични страни (общо взето – екзотично ми идва почти всичко извън Европа, но също и не една или две държави в самата Европа). Изобщо – всякакви ненужни рискове заради самите тях. „Излизане от зоната на комфорт“ може да се изпълни по доста по-смислени (и безопасни) начини.
3) Да си измислям причини за отказ, за да не обидя някого
Да ида на някакво събитие, а да нямам желание?! Аа, не, не. Да се видя с човек, с когото не изгарям от желание?! Не, благодаря! Да изляза, когато ми се стои с филм на дивана – тц! Но най-вече – да си измислям как да откажа, така че да не ми се сърди някой, а после да ми остане привкус на неудобство? Вече не. Има си достатъчно начини да откажа с уважение, без да лъжа и без да обидя никого.
Вижте още: Без прегръдки и банкети, моля: Специфики на общуването с тотални интроверти
4) Да поддържам виртуален имидж
Леле, това колко е изморително: дори да поствам редовно във Facebook профила си, камо ли да поддържам и такива в Instagram, LinkedIn, Twitter и прочее. И този имидж си е съвсем отделно от образа, който имаш в действителността. Давай – невротизирани и ненужни усилия, за да те мислят за виртуално готин, да тестваш влиятелността си там и да получаваш признание под формата на сърчица и палчета. Не че не ползвам Facebook. Но да впечатлявам виртуално и да се изявявам всекидневно там ми е изморително. И наивно! Но най-вече – изморително!
5) Да хабя излишни нерви
Не знам дали „това, което не те убива, те прави по-силен“, защото, като те поочука животът по-здраво и по-наедро, никак не си готов да понесеш още от същото… Но пък бонусът е, че не се кося, така да се каже, за глупости (които, разбира се, някога са ми били сериозни драми).
6) Да не се дразня и да търпя неграмотни текстове и непрофесионални медии
И как точно? Как точно могат да бъдат спокойно понесени хора, на които част от работата им е да не са такива: радио и тв водещи с гъгнене, с екзотични „р“-та и с други шарени говорни дефекти, работещи със запушен нос, със зле прикрити киселини?! Или говорещи и пишещи неграмотно, нелогично и сбъркано, до степен на подигравка към себе си! Дори не ми се започва истински по темата, че се дразня!
7) Да не се заглеждам открито
Не пропускам такива моменти и обръщам внимание и на по-разголените и предизвикателните, и на по-затворените артистични представителки. Без никакви простотии, разбира се! Без да карам някого да се чувства неудобно. Но и аз не се чувствам неудобно. И за двете страни всичко е ясно: аз само заглеждам, като на изложба; а тя няма против, защото разбира, че съм само публика, ценител. И почти винаги усещат, че е от сърце и им става приятно – като неизказан галантен комплимент.
8) За TikTok
Виж Точка 10.
9) Да ми е неудобно
Може би ви прилича на Точка 3, но е друго: твърде съм стар, за да ми е неудобно във физически смисъл. Не обичам да ходя на гости в жилище, в което няма удобни фотьойли или поне дивани (също комфортни). Какво значи за мен удобен фотьойл си е отделна статия. Тялото ми не е от онези, които понасят стърченето прав, нито изръмбването в твърди столове и в ниски, остри облегалки.
В тази графа мога да включа и твърде шумни места като заведения със силна музика (особено за хранене!), молове в пиков час и излишно дълго стоене на концерт. В този списък НЕ са: крещящи дечица (ами, те са си деца), лаещи кучета (ами, те са си кучета) и скандираща тълпа (с цел).
10) Да обяснявам твърде очевидни и логични неща
Особено на зрели хора. Трябва ли да ви го обяснявам?
Вижте още:
