Филмът "Минотавър" на Андрей Звягинцев бележи завръщането на руския режисьор след дълга творческа пауза, белязана от тежкото му заболяване и преместването му във Франция. Премиерата на филма в България ще е на 21 ноември в зала 1 на НДК в рамките на фестивала "Киномания", а лентата тръгва в кината у нас от 4 декември.
Филмът отново представя безпощадна дисекция на съвременното общество, властта и моралния разпад на личността. Действието се развива през 2022 г. в измисления провинциален руски град Красноборск. Глеб е успешен бизнесмен, когото местните власти притискат да изпълни квота за "частичната мобилизация" - той трябва да състави списък и да изпрати част от собствените си служители на фронта във войната срещу Украйна. Точно в момента, в който той с хладнокръвна бюрократична прецизност решава съдбите на десетки хора, и личният му живот се срива - той открива, че съпругата му му изневерява. Изневярата на Галина не е просто криминален или мелодраматичен повод, тя е симптом на емоционален вакуум, в който двамата отдавна са престанали да се чуват и виждат истински.
Звягинцев изгражда паралел между интимното предателство и гражданското съучастие. Глеб не може да приеме лъжата в собствения си дом, но в същото време приема лъжата и насилието, наложени от държавата навън. В крайна сметка двете линии се сливат: механизмът, с който той и съпругата му се опитват да прикрият престъплението в дома си и да продължат да живеят "нормално", е абсолютно същият като механизма, с който обществото прикрива войната и жертвите зад стената на мълчанието. В тъканта на филма се усеща и личният опит на режисьора след преживяната клинична смърт и изгнанието.
Свободно адаптиран по филма на Клод Шаброл от 1969 г. "Невярната съпруга", филмът поставя етични въпроси в контекста на политическата ситуация в Русия.
Оператор е Михаил Кричман - дългогодишният съратник на Звягинцев, заснел всичките му предишни пълнометражни филми. Музиката е на братята Евгений и Саша Галперини. В ролите ще видим Дмитрий Мазуров, Ирис Лебедева, Варвара Шмикова, Анатолий Белий, Владимир Фридман, Борис Кудрин и др. Снимките са осъществени в Рига, като копродукция между Франция, Германия и Латвия.
Премиерата на "Минотавър" беше на 79-ия кинофестивал в Кан през май 2026 г., а лентата спечели Гран при - Голямата награда на журито. Филмът ще представя Франция в предстоящите през март догодина 99-и награди "Оскар", а в Русия режисьорът беше обявен за "чуждестранен агент", тъй като участвал в създаването на материали за чуждестранни агенти и организации, чиято дейност е обявена за нежелана в страната.
"Минотавър" беше посрещнат с над 90% одобрение от западните критици, които подчертават, че за разлика от "Левиатан", където държавата е външно чудовище, смазващо малкия човек, този път Звягинцев изследва доброволното съучастие.
"В Русия хората твърде дълго живееха със затворени очи - повтаряха си, че това е някаква измислица или че войната не ги засяга, вярваха на телевизионната пропаганда. Днес там е невъзможно да се говори свободно. Затова усетихме, че имаме отговорност към онези, които не са съгласни, но са принудени да мълчат от страх за свободата си", обяснява режисьорът пред Associated Press.
"В същото време киното не трябва да се превръща в пропаганден лозунг или в тояга в чужди ръце. Задачата на режисьора не е да крещи и да поучава, а да вдигне огледало и да покаже реалността такава, каквато е. На сцената в Кан исках да кажа нещо ясно и човешки: че тази война трябва да спре, защото руши животи и съвести", казва още той.
Андрей Петрович Звягинцев е роден през 1964 г. в Новосибирск. Завършва актьорско майсторство в Новосибирското театрално училище (1984 г.), а по-късно и Руския институт за театрално изкуство (ГИТИС) в Москва (1990 г.). През 90-те години работи като театрален актьор и снима епизодични роли в киното и телевизията и режисира рекламни клипове. Влиза в киното сравнително късно, без формално режисьорско образование.
Дебютният му пълнометражен филм "Завръщане" (2003) печели голямата награда "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция и го превръща в световна сензация. Следват филмите "Изгнание" (2007), "Елена" (2011), "Левиатан" (2014) и "Нелюбов" (2017), които затвърждават славата му на едно от водещите имена в съвременното кино.
През лятото на 2021 г. Звягинцев развива тежка форма на синдрома на Гилен-Баре вследствие на остра автоимунна реакция след ваксинация с руската ваксина "Спутник V", усложнена от сепсис по време на болничния му престой. Прекарва 40 дни в изкуствена кома и общо 11 месеца в клиники в Москва и Германия, преди да успее да се възстанови и да се върне на снимачната площадка. Решава да не се връща в Русия и говори открито и без излишен патос за живота си извън родината - най-вече във Франция, където се установява след лечението си в Германия и началото на войната през 2022 г.
"Оцелява се, но това е съвсем различно ниво на живот. Всички проблеми обаче могат да бъдат преодолени. Основната ми цел винаги е да снимам филм. Така живея и затова живея. Щом снимките започнат, аз съм абсолютно на мястото си, като риба във вода. Осъзнах, че моята родина е там, където снимам. Няма значение къде", отбелязва той.
Въпреки трудностите и дългата творческа пауза, надеждата при Звягинцев има и съвсем конкретно, телесно измерение - самият факт, че въпреки обездвижването, болката и изгнанието той продължава да прави филми, които поставят неудобни въпроси, е отказ да капитулира пред отчаянието.
"Надеждата не е в сладникавия финал, тя е в самия факт, че човек запазва способността си да види истината и да я нарече с истинското ѝ име. Дори в най-тесния лабиринт има значение дали ще затвориш очи, или ще си зададеш въпроса накъде си тръгнал и каква цена плащаш за мълчанието си", казва Андрей Звягинцев.