Помощ! Депресия по време на бременността

| от MamaMia |

Много жени описват бременността като един от най-хубавите периоди в живота си. Сърцата им преливат от радост и нетърпение, а очакването и получаването на внимание, поздравления, интерес допринася за усещането, че са специални и важни.

Има късметлийки, които се радват на подобрения във външния си вид – по-бляскава коса, по-ведро настроение, новопридобита психическа устойчивост.

Други пък изживяват онова, което се нарича „сияние на бременността“ и което ги обгръща в магически воал от спокойствие, радост и добро настроение. Те се чувстват „над нещата“ и сякаш нищо не може да ги обезпокои.

Позитивният поглед към живота от страна на бременните в голяма степен се дължи на хормоналните промени, настъпващи в женското тяло.

Но резките промени в хормоните имат и тъмна страна – те могат да причинят и обратния ефект, като първоначалната радост и спокойствие сериозно се помрачат от усещания за тревожност, страх и тъга.

Планирането на раждането, логистичните проблеми около дома и необходимите предмети за бъдещето бебе, тревогите относно връзката и отношенията, страхът…

При натрупана несигурност е възможно главата на бременната да се изпълни с много мрачни емоции и дори да се стигне до депресивни състояния. Често положението се влошава и от невъзможността бременните да споделят своята тревога и обърканост. Понеже от тях определено се очаква да бъдат щастливи и спокойни, депресивните състояния могат да се задълбочат, без никой да не забележи.

Да, депресията по време на бременността съществува – и е проблем, който се нуждае от внимание.

Според статистика, разпространена от Американския колеж по акушерство и гинекология, между 12 и 23% от бременните жени преминават през периоди на силна депресия по време на бременността. Също така между 5 и 25% от родилките преминават през период на следродилна депресия.

Нека бъдем обективни: девет месеца носене и грижа за човешко същество в корема, докато успоредно трябва да се справяте с дневните си отговорности и да водите „нормален“ живот, въпреки дискомфорта и симптомите, не е лесно. А ако се добави и депресията към всичко това – положението става още по-объркано и поставя здравето на майката и на плода в риск.

От бременните жени обществото очаква не малко „перфектност“ и изпълнителност. Има и редица очаквания за външния вид: да не сте прекалено слаби или прекалено пълни. Да родите, ако е възможно, без усложнения, а след това да кърмите, защото това е полезно за детето. Очаква се да се грижите съвестно за здравето си, да не се отдавате на пороци, да бъдете спокойни и усмихнати. Околните понякога са взискателни и след раждането – ако вместо да давате 100% на малкото същество, се отпуснете, очаквайте да бъдете сериозно осъдени от роднини, приятели и общност.

Не е задължително (слава богу!) този целият обществен натиск да доведе до депресивни състояния, но е доказано, че пречи на жените, които вече страдат от депресия от преди бременността, по време на нея или след нея, да признаят за своето състояние и да потърсят помощ.

Бременността е пълна с неизвестности, а това определено влияе върху нивата на тревожност на повечето жени.

В крайна сметка преминавате през променящо живота събитие, което ви засяга на дълбоко на емоционално и физическо ниво.

Практически няма бъдеща майка, която по време на бременността да не се е сблъсквала с тежки въпроси, докато лежи будна посред нощ в леглото – за финансите, за отношенията, за това дали ще може да се справи като майка. За това къде и как ще ражда и дали всичко ще бъде наред по време на раждане. За здравето на плода и бъдещото дете… Понякога тези мисли могат да бъдат съсипващи до степен, в която бъдещата майка да се чуди дали изобщо има сили и смисъл „да продължава“.

Но достигането до подобни опасни мисли често се свързва с наличието на депресивно състояние.

А след това – когато бебето вече е тук, може да последва чувство на облекчение и радост от това, че го държите в ръце. Но при някои жени това краткотрайно усещане бързо може да се замени с тъга.

Следродилната тъга (известна и като майчина тъга) е често получавано усещане от жените – приема се, че засяга между 50 и 70% от родилките. То се появява веднага след раждане и при всяка майка продължава различен период от време. Възможно е тъгата да е много кратка – няколко часа след раждането. Може да се появи и два-три дни след раждането и да продължи до няколко седмици, но във всички случаи това е сравнително кратък период от време, през който се забелязват драстични промени в настроението – периодите на тъга и безпричинен плач могат да се сменят рязко с нервност и тревожност.

Но следродилната тъга няма общо със следродилната депресия, която при някои жени продължава дълго време, засилва се и става неконтролируема.

Както депресията по време на бременността, така и следродилната депресия имат общи характеристики, по които можем да познаем, че страдаме от нея.

В хаоса от безсънни нощи, тревоги, плачове, хранене и смяна на пелени, е лесно да пропуснем симптомите си на депресия, затова е добре бременните жени и родилките да се самонаблюдават.

Ето какви са симптомите на депресивните състояния:

  • внезапна промяна в настроенията и интензивни периоди на плач
  • липса на интерес към бебето или затруднения при създаване на връзка с бебето
  • социално отдръпване от приятелите и семейството
  • гняв и раздразнение за дребни битови неща
  • чувство за безнадежност и тъга
  • усещане, че сте „лоша майка“
  • липса на интерес или радост към дейности, които преди това са създавали удоволствие
  • проблеми със съня или прекомерно спане
  • проблеми с преминаването през ежедневните задължения
  • усещане за безкрайна умора и липса на енергия
  • паник-атаки и тревожност
  • мисли за самонараняване, самоубийство или смърт

Ако наблюдавате в себе си някой или няколко от изброените симптоми, е много важно да потърсите помощ преди депресията да се засили.

Нелекуваната депресия по време на бременност може да доведе до риск за плода и до потенциални проблеми с развитието му, до преждевременно раждане или ниско тегло при раждането.

Що се отнася до следродилната депресия – тя може да се прояви понякога и в по-късен период от майчинството, дори и година след раждане. В такъв случай трябва да следите внимателно себе си и своите емоции на всяко ниво на бременността и след това.

10 тревожни признака на следродилната депресия

Добре е да знаете, че точно както състоянията като гестационен диабет или прееклампсия по време на бременността са извън вашия контрол, така е и при депресивните състояния.

Но онова, което е във вашите ръце е да разпознаете състоянието си и да се опитате да получите помощ и лечение за себе си и за своето семейство.

Това важи в особено голяма степен за следродилната депресия. В някои случаи тя може да достигне екстремни форми и да доведе до развитието на следродилна психоза – когато майката се чувства съвсем отдалечена от реалността. Някои от симптомите на следродилната психоза включват виждането и чуването на гласове, които не съществуват (халюцинации), изключително бързи и екстремни смени на настроението, както и паранои.

Ако някой от тези симптоми продължи по време и след бременността, задължително трябва да се потърси помощ. Ако се остави нелекувана, следродилната психоза може да добие опасни и животозастрашаващи за майката и децата й форми.

Как се диагностицира депресията по време и след бременността?

Споделянето на проблемите с наблюдаващия лекар и посещението при терапевт трябва да са първите стъпки, ако усетите, че настроенията ви са крайни, притеснителни, спохождат ви самоубийствени мисли, нямате сили да станете от леглото или не можете да се справите с ежедневните си задачи.

Добрият терапевт ще постави диагноза на база на разговорите с вас. Ще ви зададе въпроси за семейния ви живот, ще проследи как се чувствате ежедневно, ще ви пита за навиците ви на хранене и спане и ще алармира, ако усети притеснителни симптоми, които биха могли да се отразят зле на вас, на плода или в по-късен етап – на бебето.

Преди да посетите терапевта си, се опитайте да опишете на лист всичките си симптоми, защото е възможно по време на срещата ви да се намирате в съвсем друго настроение и да бъдете изпълнени с напълно различни емоции, които да не ви позволят да си спомните за „мрачните“ си периоди. Няма значение колко тревожни и притеснителни са симптомите и мислите ви – не се притеснявайте да ги споделите с вашия терапевт.

Да се диагностицира депресия по време на бременността може да бъде доста трудно именно заради различните емоции, които жените усещат в резултат на хормоналните промени. Затова честността и искреността ви спомогнат за точната диагноза.

Ако тя бъде установена, терапевтът ще изложи възможните варианти за лечение.

депре

Депресия е, дори и да не прилича на това