Съпруги и стари моми. Майки и бездетни. Самият език, който употребяваме, сякаш създава норма как да живеем „правилно“. По единствения „правилен“ начин. Думи като бездетен или даже „ялов“ поставят категорична стигма върху хората, които не са родители. Жените, които решават да нямат деца, са белязани като аутсайдери от нашите социални и културни норми. И очакванията са не само жените да бъдат майки, а а да бъдат перфектни майки. Очаква се, че майчинството е единственият им избор.
Жените обикновено търсят идеалното време да забременеят и отлагат решението за бременност. Това може да изглежда като автономия, но често е следствие от огромното неравенство между половете, което все още съществува в нашето общество. Жените нямат привилегията и подкрепата да имат деца в „по-малко удобно“ време. Това е така, защото независимо в какво искаме да вярваме, жените нямат същия статус като мъжете. Те изнасят повече умствен и емоционален труд у дома, и работят повече от мъжете бащи – не само по отглежданет на детето и поддръжката на дома, но и по това да са в крак с кариерата си.
Има и значителни финансови и социални пречки, пред това да си родител, ако нямаш партньор до себе си. „Бездетната жена“, „самотната майка“ и „старата мома“ са консктрукции на наложена фалшива полярност, които обслужват наративите на остарели институти.
От друга страна, идеализирането и абсолютизирането на майчинството подкопават стойността на всички други избори на жените.
Причините хората да не искат да имат деца могат да бъдат културни, социални, екологични и финансови. Това може да са индивидуални избори – или хората може да не станат родители поради обстоятелства извън техния контрол. Дори в ерата на безпрецедентна свобода е трудно да преценим дали жените наистина са свободни в решенията си или автономията им е ограничена от социални очаквания.
Често дебатите, а и вътрешният монолог по темата дали да имаме дете са оформени през дискурса на потенциалното съжаление. Ами ако съжалявам и е твърде късно? Ами ако променя решението си и е твърде късно?
Проучванията върху съжалението за липса на деца се фокусират основно върху жените. Не се смята за необичайно мъжът да не иска деца, да бъде без деца. Женските избори се поставят непрекъснато под въпрос, докато биологичните часовници на мъжете не са нещо, което да обсъждаме регулярно или въобще.
Вижте още: Всеки момент от майчинството е труден. Но си струва
През 2023 г. изследователи от Мичиганския държавен университет установяват, че всеки пети възрастен в щата не иска да има деца. Последващо проучване разглежда нагласите на хората, които са без деца по свой собствен избор. Оказва се, че са доволни от решенията си.
От друга страна, проучванията показват, че хората, които имат деца, са по-склонни да съжаляват за този избор. През 2021 г. проучване на YouGov сред над 1200 британски родители установява, че 8% казват, че в момента съжаляват, че имат деца. А проучване на YouGov от 2016 г. в Германия с над 2000 души установи, че 19% от майките и 20% от бащите казват, че ако могат да решат отново, не биха искали да имат деца.
Може да има много причини за тези съжаления, но липсата на възможности за отглеждане на деца и липсата на подкрепа вероятно ще бъдат значителни. Вече не живеем в общности на взаимопомощ. Опитваме да се справим с всичко съвсем сами.
Продължавам да се чудя защо обществото все още оказва толкова силен натиск върху хората, особено върху жените, да имат деца – защо им казва, че тяхната основна, най-важна цел в живота е да бъдат майки. След това обаче бърза да ги етикетира като лоша майка, невнимателна майка, небрежна майка.
То утвърждава човешкото право да поддържаме лична телесна автономия, да имаме деца или да нямаме деца и да отглеждаме децата, които имаме, в безопасни общности. То обръща внимание на маргинализираните общности, онези, които са най-увредени поради бариери в репродуктивното здраве, и тези, които също са изложени на най-голям риск от сексуално и репродуктивно насилие.
Репродуктивните неравенства засягат и онези, чийто живот е извън бинарната рамка. Не можем да обсъждаме автономията, без да вземем предвид интерсекционалните аспекти на нейните ефекти върху транс, небинарни, възрастови и несъответстващи на пола си хора.
Изборът понякога може да бъде илюзия. Въпреки че може да вярваме, че сме напълно автономни и свободни да вземаме решенията си по желание, ние никога не сме изцяло свободни от нашия социален и културен контекст.
Вижте още:
