Преждевременното раждане е сред водещите причини за смъртност при деца под петгодишна възрст. Всяка година около 15 милиона бебета по света се раждат преждевременно, което представлява около 10% от всички новородени деца. За преждевременно се приема всяко раждане, което е настъпило три или повече седмици преди термина си.
Бебето се нарича „недоносено“, когато е родено преди 37-та седмица от бременността. Има подкатегории на преждевременното раждане, които са базирани на гестационната възраст на плода и съответно са свързани с риска от смърт, заболеваемост и увреждане спрямо нивото на недоносеност:
В световен мащаб държавите с най-голям брой преждевременни раждания включват Индия, Китай, Нигерия, Пакистан и САЩ, което показва, че преждевременното раждане е проблем във всички условия. През последните 20 години честотата на преждевременните раждания се е увеличила.
Най-разпространените причини за преждевременно раждане включват многоплодна бременност, инфекции и хронични състояния като диабет или гестационен диабет и високо кръвно налягане. Често обаче не се установява конкретна причина. Възможно е да е налице и генетична унаследеност към такава склонност.
Причината за негативни последици след преждевременно раждане най-често е липса на нужната грижа.
Усложненията при преждевременно раждане са водещата причина за смърт сред децата под 5-годишна възраст и са отговорни за приблизително 1 милион смъртни случая по света. В условия с ниски доходи повечето от бебетата всъщност умират поради липса на достъпна и адекватна следродилна грижа, която да включва топлина, подкрепа за кърмене и базова превенция и лечение на следродилни инфекции и затруднено дишане. В страните с високи доходи само изключително недоносените бебета могат да имат някои форми на увреждане, докато в страните с ниски и средни доходи голям брой умерено недоносени бебета оцеляват, но остават с увреждания поради неоптимално качество на грижите и предизвикателства в достъпа и използването на технологии за грижа, рехабилитация и подкрепа.
Краткосрочните проблеми при недоносените деца обикновено са свързани с дишането, вентилационната поддръжка, или със сърцето. Възможно е да настъпи апнея (спиране на дишането), чревни инфекции или очнни инфекции като ретинопатия. Дългосрочните проблеми зависят от начина, по който е протекло раждането и от нивото и качеството на следродилна грижа. Те включват забавяне на растежа и развитието, дихателни проблеми, затруднения с говора и социализацията.
При новородените целият им живот занапред зависи от осигуряването на адекваното лечение. треи четвърти от смъртните случаи поради недоносеност могат да бъдат предотвратени с навременна итервенция и лечение, които включват основни грижи по време на раждането и в постнаталния период – като например предоствяне на антенатални стероиди при бременни жени с риск от преждевременно раждане и, в определени ситуации, за укрепване на белите дробове на бебетата; осигуряване на непрекъснат контакт кожа до кожа с майката и често кърмене; прилагане на подходящо антибиотично лечение при инфекции у новороденото.
Вижте още:
