Резистентни на антибиотик бактерии застрашават живота на новородените

| от MamaMia |


Между 15% до 24% от всички неонатални смъртни случаи по света се дължат на сепсис. Критичното състояние, което първоначално може да изглежда безобидно, но след това рязко се влошава, е по-често при новородени, отколкото във всяка друга възрастова група, и засяга около три милиона бебета по света. Бебетата могат да се заразят с опасни бактерии преди, по време или след раждането, например ако майката има инфекция, която преминава към детето им, или ако околната среда не е стерилна. Тъй като имунната система на новородените все още не е напълно развита, за тях може да е истинско предизвикателство да се справят с обикновена бактериална инфекция.

Новородените в по-бедните страни, където достъпът до здравни грижи и стерилно оборудване и съоръжения може да бъде труден, са особено изложени на риск. Честотата на неонатален сепсис е приблизително 1,8 пъти по-висока в страните със среден доход и 3,5 пъти по-висока в страните с ниски доходи, в сравнение с по-богатите нации. Южна Азия е най-обременена с проблема: 39% от всички глобални смъртни случаи от неонатален сепсис се случват в този регион.

Едно ново развитие увеличава риска от неонатален сепсис още повече – бактериите, които са станали резистентни към антибиотици.

Антимикробната резистентност, позната сред медиците като AMR, може да остави лекарите безпомощни пред бушуващите инфекции. Предишните ефективни лекарства вече не действат и животът на малкия пациент се изплъзва въпреки всички усилия да се помогне.

Но как прекомерната употреба на антибиотици, които са спасили толкова много човешки животи, откакто бяха въведени през 40-те години на миналия век, в крайна сметка неволно създаде суперзаплаха за най-уязвимите човешки същества – бебетата?

През 2021 г. министър-председателят на Бангладеш Шейх Хасина предупреди световните лидери, че антимикробната резистентност може да прерасне в по-голяма заплаха за общественото здраве дори от COVID-19, ако не се обърне внимание и не се промени цялостният подход към лечението. Още преди това учените вече от много години предупреждават, че тежката употреба на антибиотици се превръща в проблем.

По целия свят болниците се борят с резистентни на лекарства, смъртоносни супербактерии. Такива бактерии се развиват, защото антибиотиците убиват повечето, но не всички бактерии – някои оцеляват, защото имат гени, които ги правят резистентни. След това те се възпроизвеждат и могат да прехвърлят своите гени за лекарствена резистентност към други бактерии (включително други видове бактерии) наблизо чрез процес, известен като хоризонтален трансфер на гени. В резултат на това самите болници могат да се превърнат в развъдник на резистентни щамове, а някога мощни лекарства да стават все по-малко ефективни.

Ето защо, когато бебетата са заразени със сепсис в болнична обстановка, отговорните за това бактерии са много по-склонни да бъдат резистентни към наличните лекарства, отколкото когато се заразят инфекция вече в домашна обстановка. Една ключова препоръка от световните здравни власти е да се избегне тази резистентност, като се използват антибиотици предпазливо на първо място – само когато наистина са необходими, вместо да се предписват за щяло и нещяло или да се подминава забраната за продажбата им само с рецепта, защото така те ефективно обучават бактериите да оцеляват след и въпреки тях. Заболявания като инфекции на пикочните пътища и сепсис стават все по-трудни за лечение, излагайки на риск уязвимите хора. И една особено уязвима група са новородените.

Въпреки че смъртността при деца под 5-годишна възраст е намаляла рязко през последните десетилетия, прогресът при оцеляването на новородените изостава,  според доклад на Глобалното партньорство за изследване и развитие на антибиотиците (GARDP). Сепсисът е особено смъртоносен риск. В рамките на часове бебе със сепсис може да се окаже в животозастрашаваща ситуация. За да влоши нещата, антибиотичната резистентност намалява шансовете бебето да оцелее при неонатален сепсис, се твърди в доклада.

Най-голямото предизвикателство при справянето със сепсис при кърмачета е да се знае с точност кой организъм причинява инфекцията – не винаги е възможно да се изолира в някои случаи или дори да се определи дали имат инфекция, разяснява Сали Елис, ръководител на проекта за деца програма за антибиотици към GARDP. Диагнозата се усложнява от честото наличие на други състояния, които наподобяват сепсис, особено при недоносени бебета, и липсата на оптимални диагностични тестове, добавя тя. Отделно проучване установява, че в световен мащаб през 2019 г. близо 140 000 смъртни случая на новородени са причинени от бактериална антимикробна резистентност. И въпреки това бебетата остават пренебрегнати и невидими в рамките на по-широкия отговор на антибиотичната резистентност, отбелязва цитираният доклад. Една ключова констатация от този доклад е, че болниците, лекуващи новородени със сепсис, все повече използват лекарства, предназначени като последна мярка, защото първоначалните варианти са загубили силата си.

Ампицилин и гентамицин, лекарства, които се препоръчват като първа, стандартна опция, са използвани само за 13% от бебетата.

Мощни антибиотици, предназначени като последна защита – известни като карбапенеми – са предписани на 15% от бебетата, което представлява изненадващо голям брой. Това наблюдение е тревожно и предвещава предстояща криза на липсата на антибиотици за лечение на сепсис, причинен от резистентни към множество лекарства организми. С други думи, лекарите посягат към все по-мощни оръжия под формата на лекарства от последна инстанция – докато и те престанат да действат.

Изследователите обаче имат напредък в посока някои потенциално новаторски прозрения, които могат да помогнат в борбата срещу резистентния към лекарства неонатален сепсис. Например, има ключови разлики в природата на бактериите, причиняващи неонатален сепсис в страните с високи доходи в сравнение със страните с ниски и средни доходи. Това от своя страна влияе върху начина, по който те трябва да бъдат третирани. В по-богатите страни голям брой неонатален сепсис се причинява от бактерии, които са класифицирани като „Грам-положителни“ – организми, които дават положителен резултат при тест, известен като тест за оцветяване по Грам, който се използва за класифициране на бактерии. Важно е, че тези случаи изглежда са предимно причинявани само от няколко различни вида бактерии – определени щамове Streptococcus (обикновено открити в червата и вагиналния тракт на майката) и Staphylococcus (които се намират на повърхността на кожата), например.

Въпреки това, в страните с ниски и средни доходи изглежда има по-висок дял от инфекции, предизвикани от грам-отрицателни бактерии, които обикновено се намират в червата. Това може да се дължи например на лоша хигиена. Изглежда, че широк набор от различни микроби също са отговорни за грам-отрицателните сепсис инфекции и те са склонни да показват високи нива на антимикробна резистентност – между 50-70%. Ето защо в страните с ниски и средни доходи се наблюдава по-висока смъртност от неонатален сепсис, отколкото при развитите нации. Многото различни микроби означават, че е по-трудно да се стандартизира протоколът за лечение по начина, по който се прави на Запад. Вместо това лекарите в по-бедните страни трябва да разберат кой микроб е причинил сепсиса, да се надяват, че ще се появи в наличните тестове, и след това да видят дали изобщо е лечим с наличните антибиотици. Много от съществуващите антибиотици, които се ползват като последен спасителен вариант, носят със себе си риск от сериозни странични ефекти при пациентите и затова използването им при новородени носи допълнителни рискове. Има обаче надежди, че комбинациите от няколко антибиотика наведнъж могат да осигурят нови начини за борба с резистентните към лекарства щамове, като същевременно са безопасни за употреба при бебета. Но наличието на такива сложни алтернативни антибиотични лечения все още е ограничено в развиващите се страни.

Има и светлина в тунела.

Колкото и ужасяващи да са устойчивите на лекарства бактерии, лекарите и пациентите имат друга, важна и по-основна тактика в своя арсенал: добра хигиена. В миналото се предполагаше, че когато бебето е било заразено в рамките на 72 часа след раждането, това е било причинено от бактерии, които произлизат от вагиналния тракт или червата на майката при раждането. Ако сепсисът се появи по-късно, се смяташе, че е резултат от лоша хигиена, било то в неонатологичното отделение или у дома. Но тази гледна точка стана много по-нюансирана през последните години. По-скорошните изследвания предполагат, че бактериите, причиняващи ранен и късен сепсис, не са толкова различни едни от други. Това означава, че е възможно лошата хигиена да играе роля в редица случаи на сепсис, дори в тези веднага след раждането. За по-широко разпространена промяна трябва да се разглежда антимикробната резистентност като социално-политическо предизвикателство, а не само като медицинско. То е свързано с необходимостта от дезинфекция и поддържането на протокол, който гарантира чиста, хигиенична среда, изключително важна. Въпреки това основни нужди като тези от сапун и вода не са покрити в половината здравни заведения по света, съгласно доклад на СЗО/УНИЦЕФ, публикуван  през 2022 г. Това допринася за риска от инфекции при майките и новородените.

Други прости мерки също могат да помогнат за предотвратяване на инфекция в здравните заведения. Такива мерки са носенето на стерилни престилки в интензивни отделения, употребата на тампони за почистване на повърхности и оборудване, както и дезинфекцията на кожата на новороденото преди прилагане на инжекции или капки. Но това изисква обучение и подходящ персонал за прилагането им, заедно с преподаването на добри хигиенни практики на родителите. Това е една от причините домашните раждания да не са легални в редица страни, както и медицината като цяло да не гледа на тях с добро око.

Правилната хигиена у дома, в здравните институции и в общностите е от ключово значение за справяне с неонатален сепсис, влошен от антимикробна резистентност и за предотвратяване на повторна инфекция при деца. Откриването на нови антибиотици трябва да се разглежда като непосредствен приоритет, наред с разработването на по-бързи тестове, чрез които да се установява от какъв антибиотик се влияе даден бактерия. Един бърз диагностичен тест може да помогне на лекарите да се ориентират към правилния антибиотик, който да предпишат в рамките на един час, което може значително да намали риска от смърт. Могат да бъдат разработени нови антибиотици и ваксини за бактерии, които сега са резистентни към съществуващите антибиотици.  Справянето с кризата с антибиотиците и риска от инфекция около раждането може да помогне за осигуряването на безопасна родилна среда и да помогне на лекарите да защитят и спасят тези, за които се грижат.

Вижте още: 

Златният час след раждането – полезен, но с мярка