Ако не се е случвало на нас самите, имаме по-скоро смътна представа какво се случва по време на цезарово сечение – поставя се упойка, прави се разрез в корема и след минути бебето се изважда от тялото на майката. Звучи като вълшебен медицински момент. Но се оказва, че всъщност не е толкова лесно и се случват адски много неща от гледна точка на акушер-гинеколозите. Повече, отколкото бихме могли да знаем.
Първо, ще идва обезболяването – чрез местна или пълна упойка – и се поставя катетър. Коремът бива почистен и върху него се поставя параван, така че в будно състояние да не виждате в детайли как се развива операцията. Акушер-гинекологът прави 10 до 15 см разрез по кожата в долната част на корема, точно над пубисната линия на окосмяване. Първият слой, който се разрязва, е кожата и след това същият този разрез преминава и през слой мазнина. След това скалпелът достига до обвивката на ректуса – бял фиброзен слой – който покрива мускулите на корема. Разрезите в него, както и предходният, се извършват в хоризонтална посока.
След това се стига до ректусните мускули, които визуално отговарят за така наречените плочки на корема. Тези два мускула вървят като ивица надолу по корема и мястото, където се съединяват, се нарича linea alba. Това е относително слаба област, през която хирурзите могат да „проникнат“, за да я отворят. Оттам преминава пътят към перитонеалната кухина. Хирурзите разширяват „дупката“ освновно чрез раздалечаване на двата посочени мускула. Става дума за разместване, а не за разрязване на мускулатурата.
Навлизайки в перитонеалната кухина, лекарят има видимост към повърхността на пикочния мехур и след това достига до „гвоздея на програмата“ – самата утроба.
Сега идва наистина интересното.
Необходимо е да се преместят органи, за да се стигне до мястото, което е нужно на лекаря – така че да, те изместват пикочния мехур от пътя, като го пристискат леко надолу – само с около 1-2 см. В операционната зала медиците следва да разполагат със специално проектиран хирургически инструмент, който се използва, за да предпази пикочния мехур и да го държи надолу и той да не пречи, но и да не бъде засегнат.
Хирургът прави разрез в матката (отново хоризонтален разрез в същата посока като разреза на кожата). На практика тя е мускул, така че е напълно нормално да има известно кървене в този момент, тъй като мускулите имат силно кръвоснабдяване. В случаите, когато майката има плацента превия – тоест, когато плацентата напълно или частично покрива отвора на матката – може да е малко по-сложно и може да се наложи разрезът да се направи по-високо в матката или дори през плацентата, което може да доведе до повече кръвозагуба.
След това се достига до мембраните около бебето – амниотичния сак, в който се прави малка дупка със скалпела и обикновено това води до изтичане на голямо количество амниотична течност.
От този момент нататък вече всичко е свързано с извеждането на бебето.
При нормална бременност то ще бъде в позиция с главата надолу и това дава на лекаря добър изглед. Процесът на изваждането му включва малко работа в екип. Обикновено лекарят поставя и приплъзва ръката си около главата на бебето, докато човекът който му асистира, оказва натиск върху горната част на корема на майката, по-специално върху горната част на матката, където следва да се намират краката на плода. Ръцете му действат следва да задействат процес на хлъзгане, за да излезе бебето по-лесно. Главата излиза, след това идва ред на врата, докато накрая се налага едно по-нежно издърпване, за да се извадят едно по едно и раменете, след което тялото вече излиза много по-лесно.
На този етап завесата често се спуска и майката, ако не е под пълна упойка, както и бащата, ако присъства на раждането, могат да видят за пръв път своето бебе.
Съществуват различни практики по отношение на пъпната връв – все по-разпространена е идеята тя да бъде оставена да пулсира поне за минута, за да се предадат чрез нея на бебето някои полезни хранителни вещества. След това пъпната връв така или иначе се захваща и реже, а бебето се предава на акушерка/медицинска сестра, за да го подсуши и повие.
Тогава идва ред отново да се обърне внимание на майката. Време е да се отстрани плацентата, която все още е прилепена към лигавицата на вътрешността на матката. Вътрешността на органа се почиства, за да се увери лекарят, че не са останали малки парченца мембрана или последни нишки от плаценатата, които вече не бива да са там. В този момент тялото все още ще кърви, така че времето е от съществено значение за повторното зашиване на матката. След като това се случи, хирурзите ще отделят малко време, за да извършат проверка и да се уверят, че няма допълнително кървене.
Лекарите почистват също така и всякакви разляти течност и кръв, които може да са се събрали отстрани на таза, с помощта на тампон. Те също така проверяват дали матката е свита и дали яйчниците и фалопиевите тръби изглеждат нормално. Докато коремът все още е отворен, тази възможност не бива да се пропуска. Едва тогава се изважда инструментът, който пази пикочния мехур и органът се връща на своето място, както и споменатите по-горе ректусните мускули. Тези мускули се затварят естествено и постепенно от само себе си и променят своята срещателна точка.
Следващият слой, който се затваря хирургически, е обвивката на ректуса, която е слоят точно под мазнината. Лекарите проверяват за последно за кръвни съсиреци и почистват финално всяка насъбрана във влагалището кръв. В този момент те вече могат и да поставят болкоуспокояваща супозитория и да се постави превръзка върху раната от секцио. Целият процес следва да завърши за по-малко от час.
Вижте още:
