Какъв ѝ е скапаният проблем на свекървата

| от Лора Младенова |


Какъв ѝ е скапаният проблем на свекървата? Не на моята, не на твоята, не на нечия конкретна. На свекървата като такава.

Една бърза история:

Преди десетилетия баба ми, светла ѝ памет, пие кафе с колежки в Градската градина на Плевен. Една от тях разказва, едва ли не през сълзи, колко много проблеми ѝ създава нейната свекърва, колко я тормози, колко я мрази, как ревнува сина си и как се опитва да унищожи брака им. Няма и десет минути по-късно темата се сменя. Същата жена гледа в захлас как невръстното ѝ момченце играе на катерушките, хвали се колко добро дете е и накрая заключва: „Eх, ех, коя ли мръсница ще ми го вземе някой ден“.

За нашата култура, кой знае защо, са типични вицовете за тъщи, а проблемите в семейството почти винаги идват от свекървата. Не че тъщите не създават грижи, напротив, но ако решат да тормозят някого, те предпочитат да тормозят дъщерите си, а не зетьовете си. Свекървите, от своя страна, предпочитат да тормозят снахите си, а не синовете си. (Златното момче на мама им е длъжно навеки, да, но все пак си остава златното момче на мама, за разлика от онази мръсница, която им го е взела.)

В общи линии, „как тревожно е да си жена“, дето казва Блага Димитрова в едно свое стихотворение, понеже и в двата случая ти си прецаканата.

В „Железният светилник“ Султана Глаушева трови дъщеря си Катерина, че да не излага рода пред хората, и трови живота на снаха си Ния, че да не отдалечи златното момче от мама чак в другия край на двора на имота. И оттогава все така. Йей!

Вижте още:

10 стъпки гайд за разбирателство със свекърва

Добре, но защо? Какво кара свекървата да тормози снаха си, при положение, че една добра майка би следвало да иска детето ѝ да е щастливо в своя брак, а тормозът от свекървата към снахата и поставянето на сина в центъра на конфликта или изхвърлянето му в периферията малко нещо нарушава концепцията за семейно щастиe…

Да, знаем, не всички свекърви са такива и конкретно на теб може да ти се е паднала прекрасна, с която си пиете виното заедно, ходите на театър по женски и ти помага с децата, без да ти се меси във възпитанието. Радвай се на своя еднорог и ни остави да си поговорим за останалите.

„Ако искаш идеалният мъж да те обича завинаги, трябва да си го родиш!“.

Чувала съм тази мисъл и преди, но наскоро я видях отново в публикация на приятелка и смрази кръвта ми, макар и да вярвам, че в случая беше майтап.

Първата причина за тормоз от страна на свекърва е ревността, която следва от такъв манталитет. Патриархалният ред възпитава жените да не очакват и да не изискват от партньорите си, а напротив, да бъдат фокусирани върху това да ги задържат с цената на всичко или поне на почти всичко.

Жената трябва да търпи, защото стойността ѝ в патриархалното общество се свежда до минимум, ако не е нечия.

Ако живее в такава парадигма, тогава единственият ѝ шанс наистина е сама да си отгледа идеалния мъж. Той ще се държи уважително, ще носи цветя, ще се интересува от култура, ще изслушва и ще пита как е минал денят. Ще бъде нежен и внимателен, ще поема половината домакинска работа. Ще се превърне в перфектната ѝ представа за човек, който да застане до една жена. Ще бъде всичко онзи мъж, който баща му и евентуално някой друг преди него не беше.

И до един момент от живота си той ще е компания и опора именно за майка си, нейният най-добър приятел.

Вижте още:

Няколко ползи от свекървата

Само че рано или късно тя отново ще бъде отхвърлена и изоставена, защото този мъж никога не е бил и никога няма да бъде „неин“. Някоя друга жена, по-млада, по-красива, с активни десетилетия пред себе си ще има живота, който свекървата е нямала.

Цветята и въпросите как е минал денят ще са за нея, при това след всички усилия по създаването на идеалния мъж.

На финала свекървата отново е сама.

Понякога свекървата ще е стигнала още по-далеч и вместо перфектен, ще го е направила слаб и зависим, вероятно несъзнателно, за да може отрано да си подсигури, че той никога няма истински да се отдели от нея.

Друг път ще го държи в примката на вината и дълга – тя е направила толкова много непоискани саможертви и е търпяла толкова ненужни лишения за него, като започнем от това, че го е носила и родила, сякаш той лично я е помолил за това.

Вижте още:

Как да (не) отровя живота на свекървата/снахата

Всъщност свекървата може да „задържи“ този мъж в живота си по един по-здравословен начин – като го възпита самостоятелен и го пусне, и му остави пространство да диша. И като опита да бъде приятелка на жената до него, защото този е всъщност единственият път към пълноценното общуване в семейството.

Независимо дали се харесват взаимно, някои необходими приятелства са въпрос на дипломация и целесъобразност. Тук обаче се намесва и втората причина.

„Снахата трябва да те гледа на старини“.

Условно казано. Снахата просто трябва да изтърпи всичко, което ти си изтърпяла.

Обратно би означавало, че ти си страдала и преживяла всички неприятности на семейния си живот нахалост. Тормозената снаха е всъщност твоята награда. Тя е човекът, чрез когото имаш шанса да отмъстиш на собствената си свекърва и на целия патриархален ред.

Споменавам патриархалния ред отново, защото именно неговата консервативна и неадаптивна култура ни води до един токсичен модел на социално възпроизводство: вместо по-възрастните поколения да искат да улеснят живота на по-младите и да им спестят някои от своите трудности, те възприемат тези трудности като своеобразно възмездие за собственото им страдание и държат същият модел да продължи да се повтаря, иначе собствените им предизвикателства ще са били безсмислени, а те самите ще са били неоправдано прецакани.

Свободата, улесняването на живота и стремежът към подобряване на неговото качество не спадат към традиционните ценности. Те не са добродетели, а символи на разпад на устоите.

От свекървина гледна точка, това изглежда приблизително така: тя е вършила всичко в дома без помощ от миялни машини, домакински роботи, готова храна или чистачки на хонорар. Снахата трябва да повтори същото, иначе е мързелана.

Ако го повтори обаче, трябва да ѝ се намерят кусури, както свекървината свекърва ги е намирала. Не може свекървата да е търпяла 23 часа родилни болки, а снахата да използва епидурална упойка. Не може свекървата да е била длъжна на родителите на своя съпруг, а снахата да не е. Не може снахата да разполага с парите си и да излиза с приятели, когато свекървата не е. Не може снахата да е щастлива, когато свекървата не е била, а отгоре на всичко снахата сега се е появила да ѝ разваля последния шанс за щастие – златното момче на мама.

Злата свекърва най-вероятно е жена, която е възпитана, че жените стоим по-ниско в живота в сравнение с мъжете. Дори и да е приела подчинената си роля, тя е латентно сърдита на света, задето е поставена в нея, и няма да остави снаха си да забрави, че нейната роля също е да стои по-долу и да търпи. Честа реакция на потиснатата жена е да се бори до кръв за продължаване на потисничеството – ако то свърши с нея, тя ще е последната прецакана.

Наред с всичко друго, патриархалният ред ни учи и че останалите жени са врагове, а не приятели, и ние следва да се състезаваме с тях за мъжете.

В едно състезание винаги има печеливши и губещи, а ако някой ще губи, нека по-добре да е снахата.

Аз всъщност разбирам добре тези свекърви. Но да разбираш и да оправдаваш са две различни неща.

Вижте още:

Мили майки на момчета, искам да ви кажа нещо


Повече информация Виж всички