Искам ли наистина деца? Как да разбереш

| от MamaMia |

За колко важни житейски решения се очаква „просто да знаете“ предварително? Влагате време и растеж в кариерата си – и понякога променяте курса. Изборът на партньор може да отнеме цял живот на опити и грешки. Животът не е праволинеен като филмите – при тях героите обикновено са категорични в решенията и изборите си. Ние не сме в Холивуд, но всяка от нас е повече Анджелина Джоли или повече Дженифър Анистън по отношение на децата. И изборът ни не е толквоа кристално ясен, колкото изглежда на пръв поглед. Не че нямаме приятелки, които от малки си играят с куклите си на майки с деца и не подлагат на съмнение дали родителството е техен приоритет. Срещаме и хора, непоклатими в нежеланието си да създадат потомство. Но те са по-скоро единични случаи.

И така, защо се очаква жените, а и не само жените, „просто да знаят“ дали някой ден ще искат деца?

Ако нерешителността по въпроса те кара да се чувстваш още по-неуверена или направо виновна, да си мислиш, че щом не си категорична изначално, значи няма да си добра майка, взимането на финално аргументирано решение става още по-трудно. Повече хора, отколкото си представяте, имат амбивалентно отношение към темата. Което и от двете да избере човек, в живота има моменти, когато пост фактум се колебае или дори съжалява. Не вярвайте на никого, който твърди обратното.

Част от предизвикатеслството пред много хора е как да приведат в действие желанието да са родители? Преди да успеете да мислите дали ще имате биологично дете, да осиновите ли, да станете ли самотен родител, родител на непълно работно време, родител, стоящ у дома, или втори родител, трябва да знаете дали изобщо искате да станете родител.

Трябва да знаете дали искате да отгледате дете и защо го искате (или не).

Отговорът на въпроса „защо“ е от изключително значение – не защото дължите на някого обяснение или трябва да защитите позицията си, а за да знаете вие самите какво движи желанието ви. И да се обърнете към вашите приятели или близки, за да споделят своя опит, няма непременно да помогне. Тяхната перспектива и аргументация е различна, отговаря на индивидуалните им особености и ценности.

Когато хората не знаят дали искат деца или биха предпочели да водят живот без деца, те са склонни да анкетират хората и тогава въпросът става по-скоро дебат за това кой избор е „по-добър“. Това може да включва разглеждане на външни фактори, като вашата възраст, кариера, къде живеете, дали сте с постоянен романтичен партньор или сте сами, дали имате бюджет да отгледате дете по адекватен за вас начин, така че да му осигурите нужната грижа, здравеопазване, образование и т.н. Но тази линия на мислене не ви доближава до това да знаете какво искате. Други могат да ви разкажат само за своето преживяване – никой не може да ви каже какво ще бъде за вас, както никой не може да ви каже какво е вярно за вас. Следващите шест въпроса могат да ви доближат до това да разберете по-добре мотивацията си.

Вие искате ли да поискате деца?

Може да чувствате натиск от семейството си, от своя партньор, приятелите си или обществото да поискате деца. Или, в относително по-редки случаи, да не ги поискате. Чувството на натиск в една конкретна посока може да ви наведе на мисълта, че има само един правилен избор, и че нещо не е наред с вас, ако не го споделяте, че трябва вие да се пренастроите. 

Блокирайте всички останали. Какво вие искате да искате? Напълно нормално е, ако не знаете. Бъдете честни пред себе си – няма правилно и грешо решение, няма морално или неморално решение. Дайте си пространство, поставете граници. Ако се изолирате от всички външни фактори, можете да чуете вътрешния си глас и да си изясните своята собствена мотивация. И запомнете, че не става дума за окончателно решение, а за самоопределяне къде стоите в момента.

Вижте още: По-умните жени искат по-малко деца и затова прогресивно оглупяваме (особено мъжете)?

Очаквате ли да получите знак какво е вярното за вас?

Ако чакате знак, който да ви каже какво трябва да направите, или чакате чувство, което би трябвало да се появи рязко, магически, можете да спрете да чакате. Няма да получите отговора си по този начин. Отговорът не се намира извън нас. Има жени, които не усещат силен майчински инстинкт, но на съзнателно ниво си дават сметка, че много искат да отгледат дете. За други грижата и тревогата за по-слабите от тях е определяща в поведението им и именно поради това се страхуват, че ще изгубят себе си в родителството и ще подчинят живота си само на него. 

Понякога очакваме, че изборът ще ни накара да се чувстваме добре, щастливи, леки. Невинаги е така – верният избор често пъти е онзи, който ни плаши повече, точно защото съзнаваме всички рискове и негативи, които идват с него. И майчинството, и животът без деца, ви оставят със загубата на другия възможен избор. Нормално е да се страхувате. И не е задължително желанието за майчинство да се усеща като идея фикс, като неистов копнеж, като цел на живота. Това, че не изпитвате такава форма на емоция, не значи непременно, че не искате да сте родители.

Чувствате ли се достойни за любов?

Вашата незабавна реакция сигурно е „разбира се“ и, разбира се, ще бъдете прави. Обаче трябва да помислите повече над това. Може да знаете, че сте обичани, но това не винаги означава да се чувствате обичани или да се чувствате достойни за обич. Как родителите ви са ви показвали, че имате значение за тях, когато сте били млади? Не е нужно много, за да помогнете на детето да израсне със самочувствие, но и не е нужно много, за да се разруши неволно самочувствието на млад човек. Много рани, които претърпяваме като деца, са били непредвидени, неволни, но това не значи, че не съществуват. И те могат да блокират способността ви да знаете какво искате.

Ако вашата самооценка не е била подхранвана, тя може да играе по-голяма роля при вземането на решението за деца, отколкото предполагате. Може да са ви обгрижвали и да са ви казвали, че сте обичани като дете, но все още не се чувствате обичани. Ако сте получили смесени съобщения, може да не се чувствате достойни за любов, въпреки че знаете, че сте.

Вижте още: Маските на Лиз Бурбо: Емоционалните рани личат във външния ни вид

Липсата на самооценка може да доведе до липса на чувството, че имате право да искате най-важните за вас неща и да се стремит към постигане на желанията си. Това също може да доведе до усещане за вина доста лесно. Може да ви накара да търсите навън за потвърждение на вашата привлекателност. Може да ви накара да искате дете или деца, така че поне те да ви обичат. Последното би било огромно бреме за децата.

Умеете ли по принцип да взимате решения?

Независимо дали някой ви моли да подадете солта, да отидете на кино или да работите до късно, трябва да знаете какво искате, преди да можете да кажете да или не на молбата. Не подценявайте колко важно е това. Възможно е да мислите, че проявявате склонност към грешни решения, но това рядко е така, дължи се на други причини. По-вероятно е никой да не ви е научил как да взимате решения или да сте израснали в среда, в която трябва да се съсредоточите върху това, от което се нуждаете другите около вас, вместо те да се фокусират върху вашите нужди.

Вижте още: Не искам да имам деца и за мен това е правилно

За да се възпитате сами във взимане на решения, е необходимо да разделите процеса на две стъпки. На първо време вижте в какво се състои молбата към вас и как се чувствате спрямо нея, извън всякакви външни фактори. Едва след това помислете как да постъпите. Ако усвоите този начин на мислене, можете да го приложте и към съществените си житейски избори, като създаването на потомство.

Има ли условия, които искате да изпълните задължително, преди да имате деца?

След като се почувствате наясно желанието си, помислете какво трябва да се промени у вас или в средата около вас, за да се почувствате комфортно с избора си. Може да е свързано с ваши качества и умения. Може да се отнася до настоящата ви връзка или липсата на такава. Може би смятате, че ще трябва да смените работата си, за да пътувате по-малко или да получите достъп до по-добра политика за родителски отпуск, преди да се почувствате комфортно да имате бебе. Може би искате да уредите финансите си и да знаете със сигурност, че можете да си позволите грижите за деца, необходими, за да продължите в кариерата си, или бихте искали да се преместите по-близо до приятели или роднини, за да знаете, че е достъпна система за подкрепа. Вашето решение може да има или да няма условия, но не започвайте с този въпрос, преди да сте прекарали време в откриване на желанието си. И запомнете: някои условия могат да бъдат изпълнени, докато други – не. Но ако сте наясно какви са те, тогава можете да преговаряте дали искате да изберете да имате деца или да нямате.

Как ще постъпите?

След като проучите желанието си и ви е ясно какво искате и защо, тогава можете да обмислите решението си – но нито минута по-рано. Няма един начин да бъдеш майка. Можеш да не се чувстваш комфортно с ролята на майка, но да свършиш страхотна работа. Или да обичаш да бъдеш майка, но да се затрудняваш. Понякога посредствени родители отглеждат здрави деца с висока самооценка, а родители, които полагат всички възможни старания – деца с ниско самочувствие, склонни към агресия и личностни проблеми.

Доста стресиращо, нали? Ето защо дори не трябва да обмисляте тези резултати, освен ако не знаете истината за решението, което искате да вземете. След като имате яснота, можете да разгледате различните методи за това да станете родител или всички начини, по които можете да живеете живота си без деца. Може би вече знаете, че искате да осиновите, преди или след като имате биологично дете. Може да изберете репродуктивна медицинска интервенция.

Каквото и да решите, отделете време да разберете какво стои зад вашия избор – не защото дължите на някого обяснение, а защото дължите на себе си честност. В крайна сметка това води до доволен и пълноценен живот, което само по себе си е прекрасно постижение. И макар че може да няма един перфектен начин да решите дали искате деца, ако сте съвестни, искрени и независими в избора си, ще опознаете себе си по-добре. И в резултат на това ще бъдете по-добър родител. Или по-осъзнат човек без деца.

Вижте още:

„Днес сменяш памперс, утре има кой да сменя твоя“ и други причини да правим деца