"Персеполис" е повече от история за Иран през погледа на дете
На 4 юни в Париж на 56-годишна възраст почина френско-иранският режисьор, художник и автор Маржан Сатрапи.
Тя придоби световна слава с графичния си роман, превърнат по-късно в анимационен филм "Персеполис" (2007 г.), интерпретиран като манифест на народ, хванат в капана на диктатурата и авторитаризма.
"Персеполис", издаден първоначално във Франция в четири тома между 2000 и 2004 г., представлява комиксова биографична история, нарисувана изцяло в черно и бяло и с минималистични линии.
Сатрапи разказва за живота си като дете по време на Ислямската революция и налагането на религиозния режим в страната, промените в нравите на обществото, връзката със семейството, надеждата за по-добър и свободен живот.
В книгата Сатрапи критикува пропагандата на западните медии за "чудовищния Близък Изток" и изобразява реалността на обикновените иранци, които тайно слушат музика в домовете си, консумират алкохол и се съпротивляват срещу ограниченията на потисническия режим.
Още от ученическа възраст Маржан Сатрапи е бунтар и мечтател и е движена от желание за справедливост - слуша пънк и носи тениска с надпис "Пънкът не е мъртъв".
След Иранската революция репресиите се задълбочават и след като чичо ѝ е убит, родителите ѝ решават да я изпратят да учи в Западна Европа.
"Персеполис" получава номинация за награда "Оскар" в категория анимационен филм и печели награди "Сезар", а на Кинофестивала в Кан през 2007 г. получава специалната награда на журито.
Книгата "Персеполис" е сред 100-те най-добри книги на 21-ви век в класацията на "New York Times".
През 2022 г., след убийството в ареста на 22-годишната Махса Амини, Сатрапи става един от гласовете в Европа в подкрепа на протестите и смелостта на иранските жени.
Тя организира дисидентски настроени художници и през 2024 г. е издаден колективен графичен албум със слогана на протестите "Жена. Живот. Свобода", поздравяващ съпротивата на жените в Иран, които въпреки заплахите в знак на протест се събират на публични места и подстригват косите си.
Чрез творчеството си Маржан Сатрапи се опита да промени и опонира на едностранчивия образ на иранците, изграден в западните медии.
В интервю за "The Guardian" от 2024 г. тя говори за западния "скрит расизъм", като според нея Западът гледа на иранците като на "културно несъвместими с човешките права".
В киното Иран е "заседнал в тъмните векове", винаги изобразяван като "хълм и магаре". "Дърво... Жена... Ябълка... Мамка му, ние живеем в градове, имаме много сложни проблеми... И правителството не ни представлява", споделя тя пред британското издание.
През 2025 г. Сатрапи отказва да приеме Ордена на Почетния легион поради "лицемерното отношение на Франция към Иран".
В писмо до културния министър, цитирано в "Le Monde" тя посочва:
"Не мога да продължа да гледам как децата на иранските олигарси идват да прекарват ваканциите си във Франция, дори да се натурализират, докато в същото време младите дисиденти срещат трудности при получаването на туристическа виза, за да дойдат и да видят как изглежда страната на Просвещението и човешките права."
През април същата година Сатрапи губи своя спътник в живота Матиас Рипа, който е продуцент, актьор и сценарист.
Профилът ѝ в Instagram, още държи спомените за него живи.
Историята на Маржан Сатрапи не е просто хроника за едно изгубено детство или за една радикално променена страна, а история за силата на духа, за гласа на иранска жена, която иска да се бори за себе си, за близките си, за свободата и за страната си.
Личността ѝ олицетворява куража, опората и надеждата за търсещите свобода сред диктатурите, вечен бунт срещу силните на деня и е като топла прегръдка за потърсилите убежище в нейното творчество.
