В началото на септември Върховният съд на САЩ отказа да отмени един от най-рестриктивните закони срещу абортите изобщо на територията на Северна Америка. Съдът остави действащ закона в щата Тексас, според който напълно се забранява прекратяването на бременността, след като вече е регистрирано сърцебиене на зародиша, което означава около шестата гестационна седмица.
Важно е да се отбележи, че шестата гестационна седмица е твърде ранен период, през който много жени дори все още може да не са забелязали, че са бременни. Това означава, че на практика в Тексас е абсолютно забранено премахването на нежелана бременност, като не се допускат изключения дори в случаи на изнасилване или кръвосмешение. Единственият вариант, при който може да бъде прекъсната бременността без това да е незаконно, е дефиниран като „извънредна ситуация от медицински характер“.
Друга спорна част от закона е подтикването на гражданите да наблюдават и, ако трябва, да завеждат дела срещу медицински лица и техните помощници, които извършват нелегални аборти.
Милиони либерално настроени американци реагираха с негодувание на новия закон, което премина в отчаяние, след като Върховният съд на САЩ отказа да го блокира.
Много известни личности се обявиха срещу „посегателството над правата на жените“, извършено от законодателите в Тексас.
Сред силните гласове в защита на свободата на бременните да решават според собственото си желание дали да запазят детето си, е и този на Ума Търман.
51-годишната актриса написа емоционално есе, което беше публикувано от авторитетното издание The Washington Post.
В текста си тя изказва съпричастност със забременелите не по свое желание жени и споделя, че на 15-годишна възраст също е забременяла случайно и нежелано от много по-възрастен мъж и единственото спасение за нея е било прибягването до аборт.
„В късното ми тийнейджърство случайно забременях от много по-възрастен мъж“, пише актрисата. По онова време звездата от „Криминиле“ и „Кил Бил“ е пътувала из Европа, далече от семейството си и градила планове да започне самостоятелна работа. Когато забременяла неочаквано, тя дори обмислила да запази бебето, защото по това време била изпълнена с „детински фантазии относно майчинството“.
„Телефонирах вкъщи. Майка ми беше със сериозно заболяване в болницата. Баща ми отиде до леглото й, за да обсъдим възможностите ми. Никога преди това не бяхме говорили за секс, това беше първият път и беше ужасяващо за всички нас. Те ме попитаха за статута на връзката ми – нямаше такъв – и ме предупредиха колко трудно ще бъде да отгледам бебето сама, докато съм тийнейджърка. Детинските ми фантазии относно майчинството бяха гласно коригирани, докато се чудех как да отговарям на изключително прецизните им въпроси. Тъкмо бях започнала работа и все още нямах намерение да осигуря стабилен дом даже за себе си. Решихме като семейство, че не мога да премина през бременността и се съгласихме, че прекратяването й е правилният избор. Сърцето ми въпреки това беше разбито“.
След като вземат решението, Ума заминава при приятели в Кьолн, които я свързват с доктор, за да изпълни процедурата.
„Болеше ужасно, но не се оплаквах. Имах в себе си толкова много натрупан срам, че ми се струваше, че заслужавам болката“.
„Пръстите ми бяха плътно притиснати около гърдите ми и когато процедурата приключи, докторът ме погледна и каза: „Имаш красиви ръце – напомняш ми за дъщеря ми“. Този единствен жест на хуманност е запечатан в съзнанието ми като един от най-изпълнените със състрадание моменти, които някога съм изживявала. В неговите очи аз бях човек, бях дъщеря и все още бях момиче“.
„Има толкова много болка в тази история. Това беше най-тъмната ми тайна досега. Аз съм на 51 години и я споделям с вас от дом, в който съм отгледала трите си деца, които са моята гордост и радост. Моят живот беше изключителен, понякога изпълнен със силна мъка, предизвикателства, загуби и страх – точно както животите на толкова много жени – но също така белязан, както и техните, със смелост и състрадание.
Заченах красивите си и магични деца от мъж, когото обичах и на когото вярвах достатъчно, за да се осмеля да доведа дете на този свят. Не съжалявам за извървяния път. Аплодирам и подкрепям жените, които избират нещо различно. Абортът, който направих като тийнейджърка, беше най-трудното решение в живота ми, което ми причини мъка тогава и ме натъжава дори сега, но беше път към сегашния ми живот, изпълнен с изпитана радост и любов.
Изборът да не запазя тази ранна бременност ми позволи да порасна и по-късно да се превърна в майката, която исках и трябваше да бъда“.
Ума Търман признава, че нищо не печели от своето откровение, даже напротив – вероятно губи, разкривайки своя тайна от миналото. Тя се надява обаче, че думите й ще достигнат до жените и момичетата, които също може би усещат срам, защото не могат да се защитят сами.
Актрисата напада закона за абортите, приет в Тексас, наричайки го „отправна точка към криза на човешките права за американските жени“.
„Този закон е още един дискриминационен инструмент срещу онези, които са икономически онеправдани и в крайна сметка е насочен всъщност и срещу техните партньори“.
Актрисата пише също така, че е ужасена от факта, че законът изправя гражданин срещу гражданин, създавайки нови шпиони, които ще се молят за онеправданите жени, отричайки тяхното право да нямат дете, ако не са в състояние да се грижат за него, и унищожавайки мечтите им за бъдещо семейство по техен избор.
„На всички вас – жени и момичета от Тексас, които се страхувате да не бъдете травмирани и преследвани от хищните ловци на глави; на всички жени, възмутени, че правата над телата ни са поети от институциите, на всички вас, които сте уязвими и подложени на срам, защото имате утроба – ви казвам: виждам ви. Бъдете смели.
Вие сте красиви. Напомняте ми на моите дъщери“, завършва есето си Ума Търман.
Тя има две дъщери – Мая Хоук, от актьора Итън Хоук и Луна Търман Бюсон от френския милиардер Арпад Бюсон, както и син Роан, също от брака й с Итън Хоук.
Вижте още:
