Протестът на работниците, заети в наземния градски транспорт на град София, продължава вече трети ден. Синдикатите в градския транспорт и местната власт не успяват да постигнат споразумение по отношение на увеличението на заплатите на протестиращите.
Според данни на агенция БГНЕС, макар и протестиращите да са склонни да приемат увеличение на възнагражденията си от 300, вместо от 400 лева, шофьорите от гараж "Земляне" в София вече са започнали подписка за официални безсрочни стачни действия. Очаква се да няма наземен градски транспорт поне и през уикенда.
Междувременно - и както обикновено - социалните мрежи бушуват от разнопосочни мнения и коментари по въпроса, както от засегнати, така и от незасегнати от него лица.
Позициите, които видях, варират от пълна и безусловна подкрепа за работниците за сметка на елитите, до "никакъв компромис за тези изнудвачи" и призиви към масови уволнения. Е
динственото общо помежду им е осезаемата липса на емпатия към всеки, който остава извън гледната точка на конкретния коментиращ.
Понякога ми се иска темите около нас да бяха толкова безспорни, колкото са мненията ни по тях. Защото темата за протеста на работниците в градския транспорт още веднъж ме убеждава, че за нашето общество нюансите сякаш не съществуват, нито аспектите. Наблюдавам да има само категорично "да" и категорично "не", само "осанна" и "разпни го".
Не съм сигурна как се очаква да оцеляваме заедно, още по-малко пък да вървим напред в градивна посока, когато отказваме да видим колко свързани сме едни с други.
Не знам и защо така упорито отказваме да имаме умерени, балансирани и надхвърлящи личната емоция позиции...
Да можем да кажем "тук си прав, а тук не си", или "в случая това е целесъобразно, а това - не". Темата за протеста би била много подходяща точно за балансирана гледна точка, защото тя отразява редица аспекти на обществото ни, които далеч надхвърлят конкретния казус с градския транспорт.
Протестът на тези работници е легитимен, въпреки мненията в обратна посока. Протестът на тези работници не е безспорен, въпреки "другата гледна точка", отново в обратна посока.
Но ако искаме да казваме само "да" на всички въпроси, свързани с него, значи тез въпроси трябва да изглеждат ето така:
Изкарват ли някои от заетите в сектора високи заплати? Да.
Изкарват ли други в сектора скандално ниски заплати? Да.
Несправедливи ли са част от условията, при които работят? Да.
Брутната заплата на шофьорите на автобус в София надхвърля 4000 лева и това е по-високо от средното за града възнаграждение съгласно последните данни на НСИ. Само че тази сума включва също така бонуси, извънреден труд, нощни смени и социални надбавки. Извънредният труд възлиза на близо осем дни месечно, а бонусите зависят от спазването на определен график, при който не се взимат предвид трафикът, ремонтите, пътната обстановка. А и заети в градския транспорт са не само шофьорите...
Били ли са също толкова несправедливи условията и по време на всички поредни мандати на предишния кмет на София? Да.
Партийно обвъзани ли са синдикалистите начело на протеста? Да.
За пример можем да дадем дори и само Екатерина Йорданова - председател на Жени ГЕРБ, председател на Съюза на транспортните синдикати, общински съветник от ГЕРБ и същата жена, която висеше разплакана на врата на Бойко Борисов при ареста му. Или Иван Кирилов - общински съветник от БСП и председател на транспортния синдикат към КТ "Подкрепа".
Редно ли е синдикалистите генерално да не са партийни лица? Да.
Хора, които се борят с честен труд за поминъка си, ли са повечето участници в стачката? Да.
Пречи ли този протест на придвижването из града и нормалното протичане на ежедневието? Да.
Работа ли е на стачките и протестите да създават дискомфорт и да пречат на придвижването из града и на нормалното протичане на ежедневието? Да.
Трябваше ли учениците да имат неучебни дни? Да.
Щеше ли това да попречи на работещите родители? Да.
Може ли човек да запали една от колите в домакинството си, за да се придвижи? Да.
Можеш ли да походи няколко спирки пеш, без да това му нанесе тежки травми? Да.
Нагло ли беше, когато Цвета Караянчева, тогава председател на Народното събрание, каза през 2020 г. на всички ни да ходим пеш, ако не сме благодарни на тогавашното управление? Да.
Дразнеше ли се половината общество на тогавашните протести и казваше ли, че му пречат? Да.
Беше ли грозно и недопустимо Караянчева да бъда наричана "проста кърджалийска п***ка" по пример на собствения ѝ партиен лидер, но от хора с претенции за активисти и правозащитници? Да.
Редно ли е придвижването с градски транспорт да се стимулира и да е безплатно? Да.
Случвало ли се е на мнозина да се возят без билетче, защото не им се плаща билетче, но да го презентират като модерна форма на социален протест? Да.
Случвало ли се е на почти всеки, който някога се е сблъсквал с контрола в градския транспорт, да бъде нагрубен и унизен? Да.
Работят ли хората в медиите за по 1500 лева средно? Да.
В момента обществените медии справедливо протестират за това, но остават в сянка, защото с протеста си не пречат на никого.
Работят ли някои лекари, медицински сестри и социални работници за по-малко от това? Да.
Имат ли други лекари изцяло частни практики, които са недостъпни за по-голямата част от населението поради финансови причини? Да.
Работи ли половината нация с осигуровки на минимална работна заплата и допълнителни пари под масата? Да.
Редно ли е да се протестира за това? Да.
Ще се замълчи ли, че да не става по-лошо? Да.
Предлагат ли най-добри условия вредоносните бизнеси, които предлагат ненужни, вредни и/или пристрастяващи продукти? Да.
Отиват ли мнозина да работят там, слагайки знак на равенство между "това ми осигурява личен комфорт" и "нямам друг избор"? Да.
Има ли хора в малки населени места, които работят при ужасни условия и се страхуват да изразяват мненията си, защото наистина нямат друг избор, понеже там всички се познават, има не повече от един-два бизнеса, които са на "правилните" хора и това се отразява включително и на избирателния вот? Да.
Ако хората в частния сектор излязат на протест, ще ги уволнят ли масово с аргумента "я колко чакат за твойто място"? Да.
Ще се смее ли поне половината общество на тая работа? Да.
Имат ли право заетите в държавния сектор да протестират въпреки това? Да.
Ще си изпише ли някой политически дивиденти от цялата работа? Да.
Смята ли българинът масово, че трудът на другия не е никакъв труд? Да.
Може ли да се живее без част от професиите? Да.
Има ли професии, без които не може? Да.
Решаваме ли си кои са едните и кои са другите в зависимост от субективните си пристрастия и занимания? Да.
Ще доведе ли тази ситуация до още по-дълбоко обществено разделение? Не.
Надали. Страхувам се, че няма накъде повече да се разделим обществено...
