„Чао, скъпа и дрогирай децата!“

| от Мама Уенди |

„Чао, скъпа и дрогирай децата!“ – с тези думи днес мъжът ми затвори вратата и отиде на работа. Извор на тази проява на черно чувство за хумор бяха изминалите пет безсънни нощи. Грипен сезон, две болни деца и един поток от слети денонощия.

Думата „дрога“ съвсем не е неточна, дори в разнообразните нейни значения. Тя произхожда от френски и се отнася до лековитите субстанции, извличани от растенията. Неслучайно в миналото у нас е имало „дрогерии“, където освен стоки за бита, са се предлагали и различни медикаменти без лекарско предписание. От друга страна, реално се чувствам като „дилър“ на децата си. На скрина съм наредила различни опаковки, шишенца и мерителни лъжички, на които биха завидели някои хора в черния сектор. Тези „дроги“ носят екзотични имена, които са вариации на думата „грип“ и „ангина“.

Дали са хванали грипа в градината или някой се е изкашлял близо до тях в магазина, не знам. Няма значение. В периоди, когато има засилено присъствие на вируси, грипове и заболявания като цяло, никой не е застрахован. Във връзка с епидемията от коронавирус в над 60 държави, Световната здравна организация (СЗО) излезе с общи съвети към обществото, които всъщност важат за всяко едно сезонно заболяване, а те са:

– Мийте си ръцете със сапун и вода или ги дезинфектирайте често с антибактериални гелове и кърпички.

– Мийте си ръцете след като кихнете или се изкашляте; когато се грижите за някой болен; преди, по време и след като приготвяте храна; преди хранене; след като ползвате тоалетната; когато ръцете ви са видимо замърсени; след като галите животни или изхвърлите техните изпражнения.

– Когато кихате или кашляте, прикрийте устата и носа си с кърпичка или в сгъвката на ръката си.

– Изхвърляйте употребявани носни кърпички в кофите за боклук, веднага след като ги използвате.

– Когато имате температура, втрисане или кашлица – избягвайте контакт с хора.

– Недейте да плюете на публични места.

– Избягвайте сурово месо или такова, за което се съмнявате, че може да е преносител на зарази. При готвене, мийте дъската след като обработите месото за ястието си.

– Ако усетите втрисане, температура, кашлица, затруднено дишане, моля веднага да отидете на преглед и да споделите с лекуващия си лекар дали наскоро сте имали пътуване и до къде.

Както виждате от дадените примери, освен последната препоръка, всичко останало би трябвало да е вече изграден хигиенен навик. Това означава, че единственото, което може да се направи, е да имаме лична хигиена и да избягваме контакт с болни. И двата съвета са напълно логични и се отнасят както за този щам, така и за сезонните вируси и грипове.

И все пак, въпреки старанието, хигиената и опитите за превенция, пак може да се разболее човек, като в нашия случай.

Всеки родител познава добре детето си и е като детектор, когато то покаже някакви симптоми на неразположение. Аз знам с точност каква е разликата в нормалната температура на децата ми, какво типично правят точно преди да се разболеят и как протичат дните на лекуване. Въпреки това, също като другите родители, тези денонощия са изключително уморителни и винаги може да изскочи нещо непредвидимо. Едно дете може да прояви симптоми само за една нощ. Ляга си здраво, а през нощта или на следващия ден вече има или температура, или сополи, които текат като пълноводна река.

Един от най-ужасните ми спомени от първите ми години като майка е, когато погледнах единия шкаф в кухнята си и там на два от редовете бяха наредени само различни лекарства.

Това се случи вследствие на неправилно лечение на първото ми дете при пневмония. Усложненията бяха най-общо казано – силно спаднал имунитет. Ако някой кихне на улицата, детето ми със сигурност ще хване вируса. Звучи пресилено, но го преживях и за съжаление е истина. Затова и разбирам родители, които се притесняват от „болни“ или „подсмърчащи“ деца на площадките.

Другите също трябва да проявяват разбиране, защото не се знае през какъв кръг на ада може да е преминал въпросният човек с детето си. Все още подскачам, когато водя детето на детска и чуя отвътре кашляне.

Също и като други родители на деца в „чистата“ ни столица съм оборудвана с инхалатор.

Мога смело да заявя, че развих умението да слагам на око физиологичен разтвор с точност до милилитри. Както и, че когато се налага да го смесвам с по-тежки лекарства, съм факир със спринцовката. За съжаление, не съм единствената. Когато слушам мои познати и приятели, тези месеци все някой чака пред кабинет, будува нощем до леглото на детето си или пълни инхалатора.

Не съм лекар, но от личния си опит това, което правя в случаи на вирус или грип, е да давам лекарства и да помагам на децата си сами да преборят болестта.

Понякога педиатърът ми назначава и кръвни изследвания, с което проверява показателите, утайката и CRP, за да прецени дали да включи антибиотик. Когато заболяването е вирусно и не се влоши, обикновено лечението остава без необходимостта от включване на антибиотик.

Тези дни правя именно това. Следя температурата на децата. До 38.5 не давам никакъв антипиретик (лекарство, понижаващо температурата). Почти постоянно ги наливам с течности, защото те пречистват организма и помагат естествено да се свали повишената температура. Давам предписаните според педиатъра лекарства. Следя за промяна в симптомите, по-точно – дали нещо ново се появява – кашлица, хрема или друго, защото тогава пак трябва да се консултирам в светлината на променените показатели.

Когато някое от децата ми е болно или двете, имам някои трикове как да подобря атмосферата у дома. При нас имат успеваемост, могат да са полезни и на някой друг:

1. Лекарствата трябва да се изпият

Понякога детето може да не иска да пие дори най-сладкия сироп, да не говорим за антибиотик. Сигурно има немалко родители, гонили из дома си малкото човече, увещавали или дори заплашвали детето с наказания ако не си изпие лекарството.

Колкото и комични отстрани да изглеждат, тези ситуации са тежки и за двете страни. Родителят чувства безсилие, което води до фрустрация. Детето е болно, кисело и дарено с характер, убеден, че трябва да тества границите на своята майка/баща.

Забравете правилата! Може да смесите някое горчиво лекарство със сок, ако консистенцията му позволява. Ако детето е по-голямо и трябва да пие хапче – питайте го как предпочита – да го преглътне, да го сдъвче или да му го стриете в малко сок.

Едното ми дете отказва да преглъща и хруска дори най-отвратителните и горчиви на вкус лекарства. Странно е, но важното е, че ги приема.

Ако нищо не действа, не трябва да се отчайвате, опитайте с уверения и увещания, а защо не и с обещания за малко време, което да прекарате заедно. Дайте му нещо положително, което да го очаква след приема на лекарството. Не пречи и да споделите личен спомен. Какви гадни лекарства е имало като сте били малки, а колко готини и сладки са сега. Или как и вие не сте обичали да пиете хапчета, но бързо сте се оправяли и постепенно сте разбрали колко са полезни. Децата обичат да ни подражават и ако ние сме пиели като малки, много е вероятно и нашето съкровище да иска да е смело като нас в миналото.

2. Добре е да яде

Липсата на апетит е чест резултат от процеса на боледуване. Ако се замислите, когато и на вас не ви е добре, също не ви е до хранене. Ясно е, че детето няма да се остави да умре от глад или както някои проучвания съветват – не го насилвайте да яде. Но аз не съм напълно съгласна – организмът се нуждае от сили, за да се бори с болестта. Ако няма предписана специална диета, засилвам присъствието на плодове и зеленчуци в дневното меню на децата.

Винаги ги питам и за любимо хапване, като изрично подканям да избират между домашните гозби, които приготвям. Също така не мога да си представя, че ще давам, например, по пет лекарства едно след друго, а стомахът му ще е празен. Това може да раздразни корема и да доведе най-малкото до дискомфорт. По време на вируси винаги правя много и различни видове супа. Те са полезни, лесно се приемат и са страхотна комбинация от полезни съставки и течности, които помагат на организма да се възстанови. Може да е пилешката супа на баба по тайна семейна рецепта или някоя приятна идея от последната книга на Джейми Оливър. Няма значение.

3. Забавляваме се

Вярвам, че смехът и доброто настроение лекуват. Има вируси, когато човек усеща умора, болки в тялото и какво ли не и поне първият ден му е най-добре да лежи. Въпреки това, при първа възможност гледам да разнообразявам децата и да ги разсейвам от това, че им е лошо. Така едновременно боря скуката и личната си отпадналост.

С по-малкото чета книжки и редя кубчета, с по-голямото вадя настолна игра, в която включвам и малкото, което хвърля зара. Всеки знае, какво помага за разведряване на атмосферата у дома. Също както Пач Адамс лекуваше със смях във филма с Робин Уилямс, вярвам, че ако има забавления, всичко отминава по-леко и по-бързо.

Реалността обаче понякога е друга. Децата нямат желание да играят, да пеят, да се смеят. Аз съм изтощена, притеснена и се чувствам безсилна. Тогава най-лековитото е просто да ги гушна и притисна силно до себе си. Сякаш искам да им предам от моята сила, за да преборят по-бързо неприятеля. Най-често това е състоянието, когато температурата е висока и лекарствата не действат мигновено. Тогава не гледаме телевизия. Тогава се отдаваме на разказване на приказки, истории и спомени.

Днес е такъв ден. Липсата на спокоен сън е вече болезнена. Треперенето кой кашля и защо гори е постоянно. Нощите са изпълнени с малки телца, които се притискат силно и искат магически да им помогна. Понякога дори когато пръсна значителни суми по лекари и медикаменти, подобрението не настъпва бързо. Трябва време и търпение. Две неща, които често си напомням.

Днес ще е ден, в който за пореден път ще „надрусам“ децата с лекарства и ще се надявам, че най-после ще подействат. Но и днес ще е ден, в който ще ги гушкам и ще им кажа, че скоро ще се оправят. Защото след такива нощи, идват дългите дни, когато всичко е наред.

Това е само временно състояние и както всичко в живота, скоро ще отмине.

 
 


Повече информация Виж всички