Възможно е след време човешката утроба вече да не е нужна за раждането на деца. През 2016 г. изследователски екип в Кеймбридж, Англия, успява да отгледа човешки ембриони в условия на ектогенеза (човешка или животинска бременност в изкуствена среда) до 13 дни след оплождането. Допълнителен пробив идва още следващата година, когато изследователи от Детската болница във Филаделфия обявяват, че са разработили модел на изкуствена матка, наречена Biobag. Biobag поддържа агнешки зародиши, еквивалентни по размер и развитие на човешки зародиш около приблизително 22-ра гестационна седмица, успешно до пълното износване. След това, през август 2022 г., изследователи от Научния институт Weizmann в Израел създават първите в света синтетични ембриони от стволови клетки на мишки. По същото време учени от университета в Кеймбридж използват стволови клетки, за да създадат синтетичен ембрион с мозък и туптящо сърце.
Ектогенезата има потенциала да трансформира репродукцията завинаги и да намали рисковете, свързани с възпроизводството.
Това може да позволи на жените да се възпроизвеждат толкова лесно, колкото го правят мъжете: без рискове за физическото им здраве, икономическата им безопасност или телесната им автономия. Чрез премахване на естествената бременност като задължителна предпоставка за раждането на деца, ектогенезата може да предложи еднаква отправна точка за хора от различни полове, от всякаква ориентация, както и за хора без партньор да станат родители, без да се налага да разчитат на морално двусмисления вариант на сурогатното майчинство.
Вижте още:
Кой е истинският родител? Съдебна битка след сурогатно майчинство
Ако безопасната и ефективна ектогенеза бъде направена достъпна – вместо да бъде приватизирана, което рискува допълнително да затвърди социалните и икономическите неравенства – технологията може да доведе до по-проспериращо и по-равноправно общество. И все пак развитието на ектогенезата може също така да даде нови перспективи, свързани с трудно извоюваните права на аборт. И тези нови перспективи, в зависимост от гледната точка, биха изглеждали приемливи за едни и скандални за други.
Всъщност аргументите и законодателствата, свързани с аборта, гравитират около три дебата: моралния статус на плода, телесната автономия на жената и жизнеспособността на плода. Ектогенезата означава, че фетусите на всички етапи ще бъдат жизнеспособни, така че развитието на технологията ще повлияе и на трите изброени аспекта.
Противниците на аборта са склонни да твърдят, че плодът е човек още при зачеването и че убиването на невинен човек чрез аборт е неморално. Поддръжниците на правата на аборт междувременно наблягат на телесната автономия и се основават на аргументи като тези, направени от философа Джудит Томсън в нейното изключително влиятелно есе от 1971 г. „Защита на аборта“. Томсън твърди, че дори ако плодът е личност в момента на зачеването, телесната автономия на жената – нейното право да решава какво може да се случи в и с нейното тяло – означава, че е морално приемливо да се премахне плодът от нейното тяло. Последвалата смърт на плода е неизбежна последица от прекратяване на бременността, а не намерение на жената. Това означава, че абортът е по-скоро акт на самозащита от страна на жената, отколкото умишлено убийство.
Междувременно, в опит да се постигне баланс между телесната автономия на жената и моралния статус на плода, законодателството за абортите в много страни използва феталната „жизнеспособност“ – способността на плода да оцелее извън утробата, включително когато се подпомага от медицински устройства – като мярка за определят моралната приемливост на аборта.
Според законите на много места, където абортът е разрешен, правото на живот на плода надхвърля телесната автономия на жената в момента, в който плодът стане жизнеспособен.
Законът за абортите в Обединеното кралство например позволява аборт само до 24-ата седмица от развитието на плода – най-ранният етап на развитие, от който плодът може да оцелее с помощта на медицински устройства. У нас абортът по желание може да се извърши до 13-ата, а по медицински причини – до 22-ата седмица.
Успешната ектогенеза би направила плода жизнеспособен на много ранен етап, вероятно дори от зачеването. Ако ектогенезата – дори частичната такава – стане широко достъпна, тогава би било възможно нежелан плод да бъде прехвърлен в изкуствена утроба, за да продължи да се развива, без да навреди на телесната автономия на жената, в зависимост от това как плодът е отстранен. По този начин жените биха могли да прекратят бременността си, без да прибягват до традиционния аборт. Като се има предвид тази опция, ако една жена избере традиционния аборт независимо от това, абортът ще изглежда по-скоро като умишлено убийство.
В резултат на това, ако юриспруденцията за абортите продължи да използва жизнеспособността на плода като основен критерий за това дали абортът трябва да бъде разрешен, абортът в ерата на ектогенезата всъщност рискува да стане по-малко морално и социално приемлив, отколкото е днес.
Съществува реален риск бъдещото законодателство, особено в консервативните общности и страни, да забрани напълно абортите, след като ектогенезата стане достъпна.
Въпреки че ектогенезата би направила възможно избягването на бременност, без да се сложи край на живота на плода, такъв резултат не е непременно положителен от феминистка гледна точка. Реалността е, че някои жени, които избират аборт, го правят не само за да прекратят бременността – запазвайки телесната си автономия – но и за да избегнат да станат биологични майки. Ектогенезата все още би направила от бременната жена биологична майка против нейната воля и следователно използването ѝ като алтернатива на традиционния аборт би могло да наруши нейната репродуктивна автономия.
Друг възможен сценарий е този, при който жената иска да абортира, но партньорът ѝ желае тя да не го прави. При отсъствието на аргумента за телесната автономия, жизнеспособността и предполагаемото право на плода да се развива, съчетани с желанията на партньора, могат да доведат до ситуация, която принуждава жените да прехвърлят плода в изкуствена утроба.
С развитието на ектогенезата активистите и законодателите ще трябва да отговорят на въпроса: В кой момент е оправдано една жена да избере традиционния аборт, когато има друга опция, която гарантира както края на бременността, така и продължаващия шанс за живот на плода? В кой момент желанията на жените да не станат биологични майки трябва да надделеят над предполагаемото право на съществуване на плода?
Вижте още:
При изследването на този въпрос е полезно да се обмисли защо някои жени може да се съпротивляват да станат биологични майки, дори ако не би трябвало да поемат тежестта на отглеждането на дете, което може да бъде осиновено, след като бъде прехвърлено и напълно развито в изкуствена матка. Известно колебание вероятно ще бъде причинено от социални нагласи и натиск, свързани с биологичното родителство. Дори ако правната система е освободила биологичната майка от правни задължения към нейното биологично дете, тя все още може да изпитва чувство на задължение към детето или вина към себе си, защото не е закрепила себепожертвувателните качества, често идеализирани и свързвани с майчинството. Животът с тези емоции може да причини психологическа вреда на биологичната майка. Тя също така може да бъде изложена на риска да се сблъска със свързаната с това социална стигма.
Разбира се, все още остава въпросът дали желанието да се избегне възможна социална стигма или психологически стрес е достатъчно, за да надделее над предполагаемото право на живот на плода. Този въпрос е силно дискусионен, в зависимост както от степента на социалната стигма, така и от етапа на развитие на плода. И все пак, ако социалният натиск и стигмата са достатъчни, че жена, която използва ектогенеза, да би пострадала, желанието на такава жена да не стане майка заслужава да бъде уважено, особено в ранните етапи от развитието на плода.
Законодателството, свързано с ектогенезата, също ще трябва да вземе под внимание телесната автономия, като гарантира, че жените имат право да решават кои операции позволяват да бъдат извършени върху телата им. Въпреки че не е ясно каква форма ще приеме процедурата за прехвърляне на плода в изкуствена матка, тя почти сигурно ще бъде инвазивна, вероятно подобна на цезарово сечение, поне за по-късни бременности. Жените трябва да имат право да отхвърлят ектогенетична хирургия на основание телесна автономия; в противен случай, както посочи канадският философ Кристин Оувъръл, процедурата по принудителен трансфер би била подобна на умишлена кражба на човешки органи, което е дълбоко неетично.
Ектогенезата усложнява етиката на аборта, а принуждаването на жените да се подлагат на ектогенетична хирургия накърнява както тяхната репродуктивна автономия, така и тяхната телесна свобода. Разрешаването на ранен аборт в свят, където съществува ектогенеза, може да бъде добър компромис, който намалява усложненията и гарантира правата на жените. Въпреки това, за да бъдат гарантирани репродуктивните права на жените, абортът трябва да остане налична опция, дори след като ектогенезата стане реалност.
Бъдещото законодателство ще трябва да гарантира, че ектогенезата е избор, а не нова форма на принуда. Правото на аборт ще трябва да бъде преосмислено в закона, като се съобразят нови аспекти като стойността на репродуктивната автономия и правото да не ставаш биологичен родител против волята си, наред с досегашните като жизнеспособността на плода. Докато този правен дебат привлича вниманието на политици, законодатели, обществени лидери и широката общественост, доколко хората и обществата зачитат правото на избор на жените ще стане по-очевидно от всякога.
*По Wired.com.
Вижте още:
Не сме расисти, но… „ако забременееш от ром, ще те накарам да направиш аборт“
