Нова приказка: Пумпалът

| от Диляна Ганева |

Конкурсът на Mamamia.bg НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА вече приключи и скоро ще обявим кой печели голямата награда. В първите дни на новата година ще продължим да публикуваме приказките на нашите читатели и приказни автори. А вие продължавайте да пишете, да творите и нека четем повече на децата заедно!

Имало едно време един пумпал. Той бил с весели подвижни крачета, които живо се завъртали в кръг, когато той решал. Обикновено рядко показвал тези свои завихрящи се движения. Пазел ги само за специални случаи, както когато до него на масата се озовавала керамична фигурка на момиченце. Момиченцето било облечено с червено палтенце, обгърнато с малко шалче на сърчица и пискюлеста червена шапчица.

То красяло стъклената маса на цветя само в определени вълшебни периоди от годината, когато децата изглеждали най-послушни, а миризмата на домашни курабии изпълвала въздуха с копнеж. Това била Коледа. И така, от година на година, и от празник на празник пумпалът се влюбвал все повече и повече в момиченцето с шапчицата и затова всеки път се въртял пред нея като за последно. А красивата фигурка прехласната гледала и пляскала с ръце от благодарност. Това били най-щастливите му мигове от годината. И когато идвал с пълни сили януарският вятър, като че ли не само сковавал дървета и клони, но и пъстрата и топла душа на пумпала. И той от жива играчка се превръщал в пластмасова конструкция със странно извиващи се крачета, не следващи посока и ритъм, отпуснати, не живи. Страдал сърцато и всеотдайно. Като ранена птичка, не успяла да литне със своите на есен.

Принудена да преживее тежката зима на студ и глад, сама и без подслон. Всичко изглеждало изгубено и точно заради това мислите се лутали и търсили трескаво решение. Как да бъде до своята прелестна любима? Как да преодолее дистанцията и времето, които ги разделяли? В такива моменти всеки би си помислил, че това е поредната несбъдната мечта и като такава трябва да бъде изоставена и заклеймена за недостижима. Но нашият симпатичен герой не бил от тези, които се отказват и може би именно затова в една сърповидна лунна вечер му хрумнала чудна идея.

Успокоила се таз търсеща душа и с трепетно вълнение зачакала следващата Коледа. А тя дошла по-празнична от всички досега, хиляди светлини огрявали елховото дърво в стаята, малък свиркащ влак опасвал хола и Спас детето на семейството, при които живеел пумпалът, по цял ден играел на машинист, началник-гара и стрелочник, по възможност не едновременно. Всичко било цветно и украсено, златна звезда изпълвала стаята с меки отблясъци, а керамичното момиченце с червено палтенце отново красяло масата, заедно с малък венец от горски шишарки и цветни листа от Коледна звезда.

Ето тук е моментът да отбележим, че нашият приятел отново бил в стихията си и със силни кръгови движения завихрял всичко около себе си, привличайки всеобщо празнично внимание. И изобщо през онази Коледа всички много се забавлявали, сякаш с магическа пръчка, всеки имал настроение, летяли шеги, а всички знаем колко рядко шегите излитат. Имало танци и дори малката зелена фея, която винаги бе страняла от общата шумотевица се включила в празненството и танцувала с един въздебеличък снежен човек.

– Пуф-паф-иууу-пуф – разцепвал тишината малкият влак, а коледните дни като всички хубави дни в живота на човек минали неусетно.

Дойде време и родителите на Спас неохотно да го накарат да приберат вече украсата, защото скоро щяха да дойдат други празници. Една по една всяка играчка, гирлянд, свещ или лампичка се отправяха към традиционните кутии, където щяха да дочакат следващата Коледа. Точно това и чакаше веселият пумпал, който този път вместо да увеси нос и да се натъжи, продължи до последно да се върти и да радва всички около себе си и най-вече своята червенобуза приятелка. И когато и тя беше завита в хартия и поставена в кутията за украса, решително и с премерени движения той се извъртя първо бавно, после все по-силно, и по-силно, докато изведнъж спря рязко и изхвърча толкова високо, че литна из стаята и като по предварително начертан въздушен коридор се приземи най-благополучно в кутията на керамичното момиченце.

И за първи път от толкова години, дълбоко в себе си нашият въртящ се приятел, почувства, че всичко може да бъде наред. И щеше да се окаже напълно прав ако Рая, малката братовчедка на Спас точно в този момент не забеляза красивата керамична кукла и с бързи малки пухкави ръчички не я сграбчи точно до самия пумпал. Той само с ужас установи как тя се издига далеч от него, непосилен да спре грабежа. Останал в почуда и изнемога той отново започна да мисли как да се измъкне.

Рая взе фигурката и с малките си босички крачета зашляпа по пода.

– Куука, куука – успя да каже на нейния си странен език и я подаде на Спас.
– Махни се, Рая – ядосано се тросна Спас и замахна с ръка, отблъсквайки ръката носеща куклата.

Рая изненадана отпусна хватката и малката керамична фигурка се спусна към пода.

– Туп – чу се само глухо падане и тогава Рая изпищя.

Миниатюрното пискюлче на шапчицата на керамичното момиченце бавно се плъзна по паркета и равномерно се отдалечи от главата, която доскоро красеше.

– Виж какво направи – контраатакува Спас и рязко вдигна играчката от пода. Макар и без пискюл фигурката все още беше цяла целеничка.

Истинско чудо бе, че не се разтроши на повече парчета, но на тази Коледа както и на всяка друга, чудесата никога не закъсняваха. Ето защо и по един чудодеен и детски начин Рая бързо забрави своето малко откритие и се насочи към парцалената кукла Фани, която и подари кака Дори. А що се отнася до малкото керамично момиченце с червено палтенце още същата вечер майката на Спас я върна в кутията при другите коледни играчки и при пумпала, който толкова се зарадва, че опита да направи един бърз пирует в тясното пространство.

Изобщо всичко е добре, когато свършва добре. И когато където и да идеш, и както и да се завърнеш, колкото и да си се променил има някой, който те очаква и обича, точно такъв какъвто си.

 
 


Повече информация Виж всички