Нова приказка: Историята на Радуду, леля Вана, господин Тоалетна и синът им Душко

| от Мария Касимова |

Включете се и вие в конкурса на Mamamia.bg „Напиши ми приказка“. Изпращайте ни вашите ръкописи ТУК.

Малкото момиченце Рададуду живееше щастливо със своите мама, татко, кака и куче в тяхната красива къща в Приказград, в страната на добрите хора и всичко живо Велоколепия. Там било мястото на добрите хора и всичко живо, където хората винаги си помагали, никога не се обиждали и не си говорели грубо и навсякъде ходели абсолютно и напълно усмихнати.

Да видиш някоя начумерена физиономия във Велколепия било направо невъзможно, но ако случайно видели такава, всички разбирали, че физиономията принадлежи на някой, който за нещо мъничко е малко тъжен, поразболял се е или има нещо, което никак не разбира. Във Великолепия освен това, тъй като нали помните, че това била страната и на всичко живо, всичко било живо! Как така ли? Еми ето така – всичко – от камъчетата по земята, през автомобилите, масите и столовете, леглата и чиниите, вратите, прозорците, къщите, улуците, пердетата, чашите… и още какво?… Кажете какво?… Ами да, и вилиците, и лъжиците, и килимчетата, и завивките, и четките за зъби, и тоалетната хартия… всичко, което си мислите, че не е живо, там си било съвсем абсолютно напълно живо!

В къщата на Рададуду, разбира се, всички живи неща си живеели задружно и се радвали непрекъснато и на всичко. Вкъщи много обичали да си играят всички заедно, а и поотделно и по двама или трима, както и с тяхното малко кученце Стомахчо. Стомахчо, както разбирате, се казвал така, защото поглъщал всичко за ядене, което му се изпречело насреща и следователно след това винаги много му се какакало…. Знаете ли какво значи „какакам“? Не? Ооо, това при нас се казва (дай ушенце да ти го прошепна) „акам“… Ама понеже акото, както си му казваме ние тук, мирише малко неприятно и в думичката „акам“ може да се усети тази лоша миризмичка, та затова във Великолепия решили да го наричат какако! А пък акането – какакане.

Имало обаче едно друго семейство в Приказград, в което никой не се радвал.Те живеели в къщата на Рададуду и по цял ден чували веселите смехове на всички от семейството на Рададуду. При тях сутрин и вечер идвало цялото семейство, един по един, за да си измият зъбите, да си почистят ушичките и нослетата, да си срешат и оправят косите, да си изрежат порасналите нокти, да си намажат телата с хубаво миришещи кремове. Идвали също още по няколко пъти на ден, за да… пикукат и какакат, разбира се! Защото това тъжно семейство, за което ти разказвам, живеело точно там, в банята на Рададуду и нейните родители, сестра и кученце.
Кои били те ли?

Ами това били леля Вана, господин Тоалетна и техния чистичък, добричък и много забавен син Душко. Те, както вече знаеш, си били съвсем абсолютно напълно живи, защото?… Точно така, защото в Приказград, Великолепия, живеели добрите хора и всичко живо. Затова и леля Вана, съпругът й господин Тоалетна и синът им Душко истински се радвали на своя дом и честите си срещи с цялото весело, шумно и игриво семейство на Рададуду и нямали търпение всеки ден да им помогнат да бъдат чисти, сресани, с измити уши и бели зъби, без жирафчета в носовете и черни гъсенички под ноктите.

За тях било празник всеки един от дома да може да се порадва на водата и сапуна, които Душко винаги раздавал в изобилие и на шампоана и пяната, която леля Вана можела да прави. Щастлив бил и годподин Тоалетна, защото всичките какакита и пикукита идвали при него, а пък неговата работа била чрез специални тръбички и системи под земята да ги изведе до една вълшебна фабрика, където те да бъдат вълшебно превърнати в полезна храна за почвата и нейните растения. Господин Тоалетна много обичал работата си и се гордеел, че може да помага на хората, животните и растенията, като заедно с другите си колеги по другите бани във Великолепия извеждат всички възможни какакита и пикукита извън Приказград и да ги превръщат в нещо много полезно и хубаво, което се казва тор! Запомни ли добре? Тор.
Защо обаче леля Вана, годподин Тоалетна и техният син Душко напоследък били много тъжни и ходели насам натам с увиснали физиономии и всички разбирали, че нещо не им е наред? Ами защото Радуду – това прекрасно, умно и добро малко момиченце – не искало да ги посещава! Всеки път, когато майка й искала Рададуду да си вземе душ при Душко, Рададуду плачела от все сърце! И знаеш ли защо плачела? Защото си мислела, че от падащата отгоре вода ще я боли! Добре, де, ама нали можела да си взима вана при леля Вана? Е, да, де, ама и там много много не й се ходело, защото имала много игри за играене и никога нямала време да постои при милата леля Вана и да си поприказва хубаво с нея за нещата от живота.

А пък най-тъжен от всички бил господин Тоалетна! Защото Рададуду изобщо, ама никак, абсолютно съвсем никак не искала да седне на него и да даде своите какакита и пикукита за неговото добро дело. А пък Рададуду не искала да направи това не, защото не обичала растенията и земята – о, нееее, Рададуду даже си имала цветенца в саксийка и всеки ден се грижела за тях! Не, просто… ела да ти кажа на ушенце – ами Рададуду се страхувала, че когато седне на господин Тоалетна, дупенцето й може да пропадне в дупката и после тя цялата може да тръгне по тръбите надолу, докато стигне във вълшебната фабрика за преобразуване на какакитата и пикукитата в полезното нещо, наречено… как беше? Правилно – тор! И така Рададуду си мислела, че може завинаги да изчезне от веселата си къща и щастливото си семейство в Приказград, Великолепия и никога повече да не види види никого. И като си го представяла всичко това малката Рададуду, сълзичките сами идвали в очите й, ревливото плачливо се настанявало в душата й и й ставало толкова страшно, че за нищо на света не искала да влезе в банята! Затова и се налагало да пикука и какака в старото, пестаряло и уморено тоалетно гърненце Пръцко, на което вече му било омръзнало да работи и което мечтаело да се оттегли от серизните си задължения и да се превърне в саксия за цветенца.

Един ден двете семейства – това на Рададуду и това на леля Вана – решили да оправят тази несправедливост! Затова в една специална нощ, точно тогава, когато Рададуду заспала дълбоко и нищо не можела да чуе и разбере, защото сънувала разни приказни неща, целият Приказград и Великолепия се събрали да обсъдят какво може да се направи. Мислили, предлагали идеи, изслушвали се, говорели си и накрая решили! Знаеш ли какво решили? Да направят на Рададуду един великолепен празник в банята, който тя никога да не забрави!

И ето какво направили:

На сутринта, когато Рададуду едва отворила очички, до нея се били подредили всички, повтарям, всички хавлиени кърпи и хавлийки в Приказград! Цветни и пухкави, те я галели по бузките, за да се разсъни, докосвали я нежно по крачетата и ръчичките и ухаели фантастично на току що изпрано! Веднага след тях се били строили всички сапунчета, шампоанчета и кремчета, заедно с четките, гъбките и гребенчетата на Великолепия, за да й изтанцуват най-прекрасния танц на света – този на чистите чистници!

Когато влязла усмихната в банята, Рададуду чула най-прекрасните певци на света – хорът на четките и конците за зъби, заедно с пастите и водите за почистване! Солисти в този прекрасен концерт били господин Тоалетна и съпругата му леля Вана. Те пеели с пълно гърло най-веселата песен за банята, абсолютен хит във всички радио, телевизионни, фейсук и интернет класации, в която се пеело ето така:

В чичо Тоалетна да какака и пикука
Знае всеки тука!
Душко може всяко мръсно нещо
Да изчисти със сапуни вещо.
Леля Вана пък самичка
С шампоан и топличка водичка
Прави тялото красиво
Въобще да не е миризливо.
Всички заедно сме чисти
С очи без гурли и мисли бистри.
С какакитата, дето произвеждаме
Почвата с витамини зареждаме.
И всички пак сме си засмяни,
В Приказград от слънцето огряни.
Запей, Рададуду, с пълен глас,
Ако искаш да си като нас!

И Рададуду, разбира се, запяла с пълен глас заедно с целия пеещ хор, танцуващите кърпи и веселия Душко, който свирел с капките вода по плочките на банята така, както барабанистите свирят в своите рок групи – та-дам-тъ-чам, та-дам-тъ-чам-чам!

Така завършва…ооо, не, ама аз не ти казах какво станало с Пръцко!

Пръцко най-после сбъднал мечтата си и станал саксийка. В него Рададуду посадила още цветенца, които отглеждала с много любов и поливала всеки ден. Пръцко вече не живеел в банята при леля Вана, господин Тоалетна и Душко, ами на балкона, където за него се грижели група лели саксии и техните племенници – малки цветни саксийки, в които живеели нови семенца.

Всички те разказвали на Пръцко, Стомахчо и Рададуду как са родени и пораснали, благодарение на работата на г-н Тоалетна и другите като него, които неуморно, през тръби и канали, отпращали пакетираните какакита и пикукита на всички деца от Приказгад, Великолепия във вълшебния завод, където те се превръщали в онова полезно нещо, което… как се наричаше?! Точно така: Тор!

*Приказката „Историята на Радуду, леля Вана, господин Тоалетна и синът им Душко“ е написана от Мария Касимова – член на журито на конкурса за приказки на MamaMia.bg. Тя не участва в конкурса, а има за цел да вдъхнови читателите ни и да им покаже, че да се напише детска приказка не е толкова страшно. Очакваме вашите ръкописи!