Нова приказка: Феята на спящите деца

| от Хрис Караиванова |

Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150лв. парична награда

В началото на лятото в сградата на улица „Люляк“ се родиха две бебета – малката Амелия и малкият Алек. Те бяха деца на две съседски семейства, чиито врати гледаха една срещу друга на втория етаж на къщата. Сградата, в която живееха беше тази, която най-много миришеше на люляци – те растяха под нея, в двора, в най-различни оттенъци на бялото, розовото и лилавото.

Минаха няколко месеца, докато Амелия и Алек растяха в двете съседски семейства. Понеже бяха съвсем малки, в началото те само ядяха и спяха, и понякога недоволстваха плачейки.

На третия месец родителите на бебетата забелязаха нещо странно – Амелия се беше научила да спи по цяла нощ, както правеха майка й и баща й. Те я нахранваха вечер, люшкаха я за малко в топлите си обятия и после тя заспиваше сладко и спокойно, чак до сутринта.

Алек обаче не беше такъв. Нощем той ставаше нервен, будеше се и плачеше. Майка му се опитваше да го храни, защото мислеше, че е гладен, но той продължаваше да плаче и да бъде неспокоен. Родителите му всячески се опитваха да го успокоят, но той все така продължаваше да се буди по няколко пъти на нощ.
„Какъв може да е проблемът, какво да направим?“, чудеше се майката на Алек.

„Той е още малък, още не може да се научи да спи по цяла нощ“, успокояваше я бащата. „Чувал съм, че много други бебета се будят през нощта и плачат“.

Един ден майките на двете деца излязоха заедно с количките и бебетата на разходка. Майката на Алек се оплака на майката на Амелия, че постоянно е сънена и уморена, защото Алек не спи добре нощем.

„Нашата Амелия спи като ангелче, но нямам представа как се случи така. Ние не сме правили нищо специално, за да я научим“, каза майката на Амелия.

Двете майки бяха седнали на пейка в парка и си говореха, докато бебетата в количките се радваха на топлото време и протягаха ръчички едно към друго.

„Защо не спиш нощем? Феята не дойде ли при теб?“, изведнъж попита Амелия, посягаща към ръката на Алек.

„Каква фея? Не познавам никаква фея! Постоянно се будя през нощта и после не мога да се приспя отново“, натъжено сподели Алек.

„Феята на спящите деца беше при мен. Дойде през нощта и ме поръси със своя прашец за сладък сън. Оттогава мога да спя, когато мама и татко спят. Будя се чак на сутринта, свежа и с много енергия!“, развълнувано каза Амелия. „Мисли си за Феята, когато не можеш да заспиш, сигурна съм, че ще дойде и при теб“, посъветва тя.
През това време Феята на спящите деца беше изпаднала в много тежка ситуация. Докато посещаваше едно бебе в леглото му, тя закачи крилото си на дръжката на прозореца, от който влетя в стаята на детето. В крилото й се оформи голяма дупка и тя вече не можеше да лети. Работата й стана много трудна – тя вече не можеше да обиколи всички деца, които чуваше, че плачат нощем.

Заради скъсаното крило на Феята, сега повечето деца бяха нервни и не можеха да се наспят. Феята беше отчаяна, защото можеше да обиколи само няколко бебета на нощ, без да може да лети.

„Какво да правя сега?“, си шепнеше Феята, легнала в листото на един люляк.

„Какво те притеснява, малка Фея?“, от цвета на друг люляк изпълзя паяк и я заговори.

„Крилото ми се скъса и не мога да летя! Децата по света чакат да ги поръся със своя вълшебен прашец, за да спят спокойно!“, заплака Феята.

„Не плачи, не плачи, малка Фея. Аз ще ти помогна!“, извика паякът. Той се доближи до крилото на Феята и започна усърдно да плете.

Паякът плетеше бързо и неуморно, с голямо усърдие. Понякога се уморяваше, но не спираше да плете. Бързаше да помогне на Феята, за да може през нощта да полети и да помогне на бебетата да спят.

И така, паякът плете цял ден, докато не заши крилото на Феята с голяма и красива паяжина. Тя беше гъста и фина, и светеше на светлината на слънцето.
„Благодаря, благодаря!“, подскачаше Феята в екстаз. „Как да ти се отблагодаря, паяче?“

„Полети над света, за да бъдат бебетата спокойни. Пожелай им лека нощ от мен!“, каза паякът и помаха на Феята, докато тя се издигна над люляците и полетя.
Феята се издигна в небето и точно, когато щеше да отлети нависоко и надалеч, тя чу нещо, усети го с цялото си тяло. Някой си мислеше за нея, някой я викаше. Някое дете, което отдавна я чакаше и беше близо. Тя го чуваше, знаеше, че и то е някъде близо до тези люляци, над които тя кръжи сега.

Изведнъж един прозорец се отвори и тя вече чуваше ясно – бебето, което я викаше, е на втория етаж.

„Ха! Това е същата къща и същият етаж, на който вече бях. Там имаше едно малко момиченце, което не можеше да спи и аз й помогнах. Сега ще помогна и на момченцето, което ме вика!“, каза си Феята и влетя в стаята на детето през отворения прозорец.

„Здравей, малък герой! Отдавна ли ме чакаш?“, кръжеше над Алек Феята.

„Фея, Фея, ти дойде! Амелия ми каза за теб и от няколко дни аз постоянно си мисля за теб! Не мога да повярвам – ти наистина ме чу и си тук!“, развълнувано й говореше Алек.

„Разбира се, че ще дойда, малък Алек! Крилото ми беше скъсано, но срещнах един страхотен нов приятел – паяк, който изплете мрежа в дупката и заши крилото ми. Сега отново мога да летя по света и да раздавам от прашеца си за сладък бебешки сън. Днес ще поръся и теб с него. Затвори очи, малко съкровище!“, прошепна Феята и се надвеси над Алек.

Момченцето отпусна малкото си тяло в леглото, затвори очи и се усмихна. Феята полетя, завъртя се няколко пъти в кръг и разпръсна над детето ситен звезден прах. Приличаше на малки снежинки от злато, които леко и нежно падаха върху Алек.

След секунди той вече спеше непробудно. Усмивката седеше на лицето му и той приличаше на малък ангел. Феята застана до леглото му, за да погледа това спокойно, спящо създание. Можеше да го гледа с часове, но трябваше да отиде при всички тези деца, които също я чакаха. Тя се надвеси за последно над Алек.

„Едно паяче ти желае лека нощ, мое ангелче!“, прошепна тя, разпери крила и отлетя към следващото бебе, което не можеше да заспи. Но не преди за последно да кацне на големите цъфнали люляци под къщата на улица „Люляк“, където срещна своя спасител – паяка, и да вдиша от прекрасния им аромат.

*Приказката „Феята на спящите деца“ е написана от Хрис Караинова – автор в MamaMia.bg. Тя не участва в конкурса, а има за цел да вдъхнови читателите ни и да им покаже, че да се напише детска приказка не е толкова страшно. Очакваме вашите ръкописи!

 
 


Повече информация Виж всички