Едва ли има възрастен, който все още да вярва в Дядо Коледа, но ако беше така, ето какво биха си пожелали родителите от белобрадото старче. И да, биха слушали цяла година, само за да го получат:
„4 часа непрекъснат сън нощем за мен. И ако може – и половин час обеден.“
„11 часа непрекъснат сън нощем за детето. И ако може – и три часа обеден.“
„Да не изпитвам вина, когато крещя по децата и да крещя по тях всеки път, когато ми се крещи по тях, без да изпитвам вина. И когато крещя по тях, да не ги травматизирам.“
„Депо резервни нерви.“
„Децата по-бързо да станат на 18, да са самостоятелни, да се преместят някъде да живеят и да ме оставят на мира. А после да имат нужда от мен, когато аз имам нужда от тях и да идват да живеят при мен всеки път, като ми липсват.“
„Да разбера как се появяват тези трохи в леглото ми!“
„Пубертетът на детето да е по-щадящ към мен, отколкото беше при съседа.“
„Дистанционно за детето. С копче Mute, копче за забавяне, за забързване, за изяждане на полезните храни, за оправяне на детската стая. Или поне копче за заспиване. И ако може копче за заспиване и за мен.“
„Когато приспя малкото вечер и после си пусна филма, и си отворя чипса, бисквитите, сладоледа и виното, то да не се буди поне в следващия час.“
„Да правя секс с мъжа ми, без да забременявам повече!… Освен когато детето порасне и стане така, че ми залипсва да гушкам едно мое мъничко пухкаво сладичко бебенце.“
„Спокойно, неразсейвано акане в тоалетната. Насаме! Без никой в радиус от три метра от мен. Без никой да се катери по гърба ми или да седи на коленете ми, или да ми дърпа краката. Без да ми подават солетите или вафлата, за да отворя опаковката. И изобщо без малки ръчички да се подават през вратата. Без гласчета с въпросчета през вратата. Без никой да се пребие през това време… Изпускам ли нещо?“
„Спокойно къпане. Без да ми се причува, че някой реве.“
„Когато децата са навън без мен, да ми се обаждат по телефона на всеки десет минути, за да ми е спокойно, че са живи и здрави!“
„Когато децата си играят у дома, да няма наводнения, токови удари, счупени стъкла, нааквания до ушите, рани и счупени ръце, разпиляване на брашно или белина и изобщо – не могат ли просто да си играят като нормални деца!!!“
„Пет минути пълна тишина.“
„Отговор на въпроса: каква играчка да купя на малкото диване, с която да се занимава самичко поне по три часа на ден (и да не е вредна за очите)?“
„Отговор на въпроса: вярно ли е, че ако му направим братче, ще си играят двете и така ще ми е по-леко откъм грижи?“
„Денонощието ми да се разшири до 28 часа (поне).“
„Детето да кипи от енергия, само когато и аз кипя от енергия, а не през останалото време.“
„Да не чувам или поне да не се дразня на коментарите на свекървата/тъщата!“
„Да изчезна някъде на самотен остров, без никой да ми говори, без никой да ме дразни, без никой да очаква нещо от мен. Поне за два часа!“
„Да ми се изпразни главата от тревожните мисли и глупостите, свързани с децата. Или поне отчасти.“
