Всеки, който през средата на деветдесетте е бил извън възрастта за пелени, e попадал на информация за хитовия сериал „Досиетата Х“, а вероятно и не на един негов епизод. Оригиналното шоу се простира в над 150 часа телевизионно време и се превърна в един от крайгълните камъни в попкултурата в края на миналия век.
Може да сте забравили подробностите, но основната идея на шоуто сигурно ви е позната: Фокс Мълдър и Дейна Скъли са агенти на ФБР, които работят заедно по проект, наречен Досиетата Х – неразгадани, необясними, обикновено паранормални случаи, извън обичайните дейност на Бюрото. Въпреки че правителството е убедено, че докладите за тези случаи не почиват на реални факти, любителят на конспирациите Мълдър и скептикът Скъли работят заедно, за да докажат, че „истината е някъде там“.
Скъли бързо се превърна във феминистка икона: винаги на равна нога с партньора си мъж, тя не се страхуваше да изрази научното си мнение и успя дори да избегне прекомерната сексуализация.
Нямаше много неща, които Дейна Скъли не можеше да направи – и жените в публиката забелязаха.
Така постепенно този телевиозионен образ стимулира реален феномен, който е известен в наши дни като „Ефектът Скъли“. Оказва се, че въплъщението на Джилиън Андерсън в специалист по медицина и физика, е стимулирало много жени да търсят професионално развитие в сфери, типично считани за мъжка територия – основно в областта на науката, технологиите, инженерство и математика (STEM).
Въпреки позитивното въздействие на подобни феномени, жените, които представляват повече от полoвината работна сила в световен план, получават заплащане средно с една четвърт по-малко от мъжете в своята област и притежават само една десета от недвижимото имущество в света. И все още са слабо представени в много сфери, считани за типична професионална реализация за мъже.
Доминираните от мъже професии са тези, които се състоят от 25% жени или по-малко – индустрии като финанси, строителство, производство и инженерство изникват на ум на пръв поглед.
Да си единствената или една от малкото жени в стаята може да бъде смущаващо и това не е случайно.
Жените обикновено са по-уязвими в доминираните от мъже сектори, тъй като тези области обикновено са фокусирани по-малко върху намаляването на токсичното поведение и създаването на приобщаваща среда. Една от причините за това е, че в социо-културната ни среда все още битуват куп предубеждения относно дамите в определени професии, които всички ние понякога подклаждаме, съзнателно или не. Дори и в ежедневните ни разговори често могат да се чуят стереотипни изказвания за жените с професии, считани за нетипични за техния пол. Кои са тези предразсъдъци, с които още се борим и има ли някаква почва у тях?
Мит: Жените в бизнеса не умеят да преговарят.
Това старо предубеждение се нуждае от спешна ревизия. Оказва се, че жените са много ефективни преговарящи – склонни са да се стремят към повишение в работата и да искат увеличение на заплатите също толкова често, колкото и мъжете – но желанията на мъжете се удовлетворяват по-често, отколкото на техните колеги жени. Дамите са не по-лоши в комуникацията и убеждението, просто използват различни качества и умения в постигането на тези си цели. Тяхното обичайно поведение като демостриране на подкрепа към другите, любопитство, насърчаване на сътрудничество, все повече се считат за важни техники за преговори.
Мит: Жените майки на лидерски позиции нямат време да изпълняват задълженията си.
Измерването на извършената работа на принципа „от девет до пет“ постепенно отмира в съвременните работни места. Количествените измерения, които човек посвещава на трудовите си задължения, не са толкова значими, колкото качествените, както и уменията за управление на времето. По отношение на демонстрирането на лидерски умения и способността за вземане на ефективни решения се оказва, резултатът е по-важен от часовете, прекрани в офиса. Гъвкавите работодатели, които провеждат политики, благоприятни за семейните служители привличат по-способните и талантливи служители – което стимулира развитието и по-добрата производителност във всеки аспект. В днешно време и двамата родители трябва заедно поемат ангажиментa по отглеждане и възпитание на децата си и да се възползват от различните възможности за баланс между работа и личен живот, които новите хибридни/дистанционни модели на работа осигуряват.
Мит: Жената, която сервира, е слабо образована и флиртува с всеки.
В недалечното минало работата в бар или ресторант е била запазена предимно за представители на мъжкия пол. В наши дни, оказва се, две трети от работещите в тези сфери са жени. И противно на разпространеното схващане, много от хората, които работят в областта, имат сериозно образование и умения. Тези професии изискват познания за различни продукти, съставки и тяхната история; дисциплина, умения за мултитаскинг и огромно присъствие на духа. Също така емоционална интелигентност, емпатия и социални умения – да модерираш и навигираш ситуацията в помещение, пълно с хора, употребяващи алкохол, е сложна задача. И не, тези жени не са там, за да флиртуват с вас, а ако го правят – това далеч не значи, че това се случва със всеки клиент, с когото си имат работа.
Мит: Жените нямат увереност да бъдат начело.
Оказва се, че жените и мъжете имат сходни нива на амбиция и близки по цели стремежи, когато започват трудовия си път. Но в хода кариерното си развитие жените се сблъскват с обезсърчаващи препятствия, каквито техните колеги мъже не срещат. Това включва: липса на гъвкаво работно време, предужбения, основани на полов принцип, включително и от други жени, недостиг на подкрепа и оценка на качествата им от техните мениджъри. Взети заедно, тези фактори подкопават доверието на жените в работното място и увереността им в собствените им качества.
Мит: Жените не се интересуват от технологии.
Жените не се смущават от технологиите. Това, което ги отблъсква, са социокултурните бариери в тази област (преубеждения, неравенство в заплащането). От ранна детска въраст сме подвеждани да мислим, че има „женски“ и „мъжки“ професии, и ракетите, видеоигрите, научните комплекти и технологичните джаджи са подходящи подаръци само за момчета. Би било ценно да променим този наратив и да насърчаваме момичетата да опознаят технологичната вселена и успешните женски фигури в тази област: Ада Лавлейс, смятана за първата жена програмист; Грейс Хопър, създателят на COBOL – Cоmmon Business Oriented Language; Хеди Ламар, жената, която патентова технологията за Wi-Fi; Катрин Джонсън, известна като „човек компютър“ в НАСА или Радиа Джой Пърлман, отговорна за създаването на Spanning Tree Protocol (STP), основен за работата в мрежи.
Мит: Жените не са достатъчно силни, за да работят физически труд.
Често срещано погрешно схващане за кариерата в търговията, занаятите или в строителството е, че трябва да сте физически силен мъж, за да успеете. Едно от първите неща, които чуваме, когато обсъждаме жените на подобно работно място, е, че те не са достатъчно физически силни и нямат необходимото да покрият изискванията за подобен труд. Силата е полезно качество, което трябва да притежаваме в някои професии, и докато мъже имат повече чиста мускулатура от жените, това не означава, че жените не са способни да изпълняват задачи, които изискват сила или не могат да поддържат добра физическа форма. Напредъкът на дамите в спортове като ММА, бокс и футбол е красноречиво доказателство.
Мит: Някои мъжки професии са мръсни и опасни, а жените не се чувстват комфортно с това.
Разпространено и погрешно схващане, произтичащо от убеждението, че жените се грижат основно за външния си вид и не искат да се занимават с никаква дейност, която би застрашила физическата им привлекателност. Естествено, позитивно е да работите на място с добри хигиенни условия или да не сте любители на жега, прах или сняг, но това спокойно може да важи и за двата пола. И мъжете, и жените сравняват рисковете, позитивите и негативите при приемането на определени работни места. Много професии, доминирани от предсташители на женския пол, като тази на медицинските сестри, също носят своите опасности и дискомфорт.
Много жени нямат нищо против да се изцапат, когато им намират удовлетворение от дейността си и получават подходящото отношение и заплащане. С подходящи инструкции за безопасност и обезопасена среда всички работници могат да сведат до минимум рисковете, на които са подложени по време на работа.
Постигането на промяна привидно е лесно – трябва ни един положителен пример с досег към достатъчно много хора и доброто начало е поставено. Но за да постигнем по-голямо овластяване на жените и да им дадем шанс да се развиват и следват мечтите си са нужни много повече усилия. Улесняването на пътя им в типично мъжките сфери следва да се случи не с квоти, правила и ограничения в образователните институции и пазара на труда, а чрез насърчаване на различните интереси и професии сред младите хора, независимо от техния пол, както в дома и училище, така и чрез извънкласни дейности и обучение, състезания или клубове.
С подкрепата на учители, ментори и други съюзници, които са наясно, че чрез представяне на различни гледни точки, развитие на таланти, споделяне на опит и мъжки и женски гледни точки (и без да стимулират неоснователни предразсъдъци), стойността, производителността и креативността могат да бъде насочени към това, което всеки желае да постигне. Разрушавайки митове един по един, продължаваме да се движим към това все по-приобщаващо бъдеще, в което една жена може да избере всяка кариера, без да бъде изключение или малцинство в статистиката.
Вижте още:
