*Текстът на Ема Иванова е реплика на текста „Пичове (или) велосипедисти“. В MamaMia.bg даваме арена на различни мнения и смятаме, че цивилизованият начин за решаване на конфликти е именно дискусията по даден въпрос и уважаването на личната позиция.
Един познат беше написал статус във Facebook, в който описваше напълно реална ситуация, случила се на входа на неговия блок. Когато излизал от входа си с колело, го срещнал съседът от долния етаж и му заявил: „Е, такива като вас как ги газим само! Със Шкодата ще ти се размине, ама с Golf-a няма да те пожаля“. Последвало дружеско намигване… Майтап, разбираш ли.
Такова общо взето е отношението на средния българин към велосипедистите. От дружеско-пренебрежително до открито омразно, нюансите варират, но са все в мрачна селска окраска.
Впрочем нищо чудно: такова е отношението и към всяко друго алтернативно на Светата троица автомобил-пешеходец-градски транспорт – превозно средство, независимо дали става въпрос за човек в инвалиден стол, ховърборд, тротинетка, скейтборд, мотопед, рикша или бирено колело.
Но докато последните са рядко срещани (особено хора в инвалиден стол!), то велосипедът твърде често се набива в алергичните към различното нервни погледи на посткомунистическите обитатели на татковината.
Затова и колелото най-често е разглеждано като враждебно и неприятно средство за придвижване в един град, конструиран основно за автомобили. В този град, където всеки може да си остави петнайсетгодишната таратайка или чисто новия кайен където си намери за добре, независимо дали това се харесва на горкия пешеходец – велосипедистите често се оказват в ролята на малцинствен бушон, който акумулира недоволството на мнозинството.
Може би защото велосипедът всъщност е перфектно средство за придвижване – нещо, което хората от посткомунистическото поколение не могат да приемат, тъй като за тях „много хубаво не е на хубаво“. Той е перфектното изобретение за съвременния град и всеки който може да кара (а може би именно в неумението да карат велосипеди се корени омразата на българите към това превозно средство?) – лесно може да установи, че този начин на придвижване е изключително бърз, удобен и абсолютно безвреден – както за околната среда, така и за околните.
Разбира се, ако не е каран от психопати-убийци, но такива има в същия процент както сред шофьорите, така и сред пешеходците…
Едно е ясно: на пътното платно колоездачите са приемани от нашего брата както са приемани каруците – с присмех и презрение, въпреки че Законът за движение на пътищата ясно регламентира:
„Когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението“.
Ясно преназначена за колоездачите пътна лента ОБИКНОВЕНО НЯМА, а злите демони зад воланите (аз също съм шофьор и знам колко е обидно да се наложи да намалиш от 60 на 30, защото пред теб има живо препятствие) се хващат за последното изречение от правилника и със стръвта на хищници тълкуват „ако това не пречи на другите участници в движението“, като заключват, че велосипедистът определено им пречи!
А в какво се състои неговата пречка? Обикновено неговият грях е, че кара малко по-навътре в пътното платно, вместо да се навре в канавките точно до тротоара.
Но колко от всички „печени шофьори“ знаят, че за велосипедиста е значително по-безопасно да кара по-навътре в пътното платно, отколкото по-към тротоара, защото тогава наистина го виждат, а иначе е практически невидим и шансът да бъде бутнат, когато е в близост до тротоара от водач, който не може да прецени разстоянието – е по-голям. Да не говорим колко фатално би било, ако гумата на колоездача попадне в решетката на канавката… тогава той ще падне и вие със сигурност ще го пометете. Казаното по-горе ще го потвърдят някои от най-опитните велосипедисти.
Така че шофьори – радвайте се, че виждате велосипедиста по-навътре в пътното платно, вместо да го мразите, че се опитва да се предвижва… Вашата кола няма да се повреди, ако намалите малко и след това изпреварите внимателно!
Но за това трябва една щипка съобразителност, чаена лъжичка емоционална интелигентност и две-три капки толерантност – смеска, твърде скъпа и недостъпна за оскотелите души на нашите съграждани.
Иначе казусът е прост: щом толкова пречат велосипедистите на движението – защо просто да не ги забранят?
