Веси Петрова – що е то детокс и има ли почва у нас

| от Дилян Ценов |

Историята е следната.

Главната героиня отива да учи в Германия, после и в Австрия. Завършва социология, управление, специализира политология. Постъпва на работа в голяма корпорация и животът й на пръв поглед изглежда уреден. Хубава работа в развита страна, пътувания, ежедневие на забързани обороти.

Изведнъж обаче тя се изтощава и решава да направи промяна. Отказва се от службата и се посвещава на храненето, а паралелно с това и на йогата. Тези две неща са само част от радикалната промяна, която нашата героиня прави в името на това да се чувства добре със себе си и света.

Не. Героинята ни не е Елизабет Гилбърт и това не е синопсис на „Яж, моли се и обичай“. Докато си говоря с Веси Петрова обаче, откривам все повече сходства между нея и една от най-продаваните съвременни авторки на книги за пътувания и храна.

Защото Веси е доказателство за това, че промяната е възможна. И също така тя е вътрешен процес и зависи единствено и само от нас самите. Трябва да си дадем сметка от какво имаме нужда и да положим усилия да го постигнем.

Позволяваме си да я наричаме на малко име, тъй като тя е от онези хора, които притежават умението да предразполагат околните. А това неминуемо сближава.

1170x781

По професия Веси е нутриционист, но времето й е разделено между нутрициологията и йогата. Преди десет години нито едно от тези неща не е в дневния й ред. С йогата се среща преди около 10 години, след като нейна приятелка я завежда на практика. Тогава Веси се намира в труден период емоционално и продължава да ходи, докато „не й минава“. Днес си припомня, че тогава не е търсела физическия аспект на практикуването, а онази усмивка и спокойствие, които човек може да изпита след йога. Минава година, преди да се върне отново в залата, но вече на чужда земя.

Австрия е мястото, където след приключване на висшето си образование Веси започва да гради кариера в областта на социологията и управлението.

„Работех много в голяма корпорация и имах типичния живот на студент, завършил в чужбина. Пътувах много и работех много. В един момент имах всичко, което съм си мислила, че трябва да имам, но не бях щастлива.

Помислих си, това ли трябва да е животът ми. Един ден се събудих и си представих как ще изглежда животът ми след 20 години. Ужасих се и реших, че трябва да направя нещо. Направя тази крачка с нутрициологията, защото това е е нещо, което винаги ме е интересува. Винаги съм имала някакви критерии здравословен начин на живот. Интересуваше ме как да обясня и да помогна на някого да остане естествен и балансиран.“

След като изкарва двугодишен курс по нутрициология, се отказва от старата си професия и преди две години се връща в България. Йогата тогава вече заема важна част от ежедневието й, но едва в България ще започне да преподава.

клкл

Веси е типичният пример за това как заниманието може да избере човека, а не обратното, както често се случва.

„След като се върнах в България, имах повече свободно време и много практикувах. Запознах се със собственици на студио и се получи случайно, просто ме поканиха.  Никога не съм имала цел да преподавам, аз имам друга професия. Мислех да го започна абсолютно на шега, защото ми харесваше. Обичам да обяснявам и ми харесва контакта с хора. Стори ми се интересно, но никога не съм имала амбицията това да се превръща в работа“, разказва тя.

Разговаряме след поредната й практика и я питам с какви усещания обикновено излиза от залата.За нея най-важното е учениците й да си тръгват от там спокойни, усмихнати и заредени – няма значение дали си направил перфектното гледащо надолу куче или „Войн 3″, за да е пълноценна практиката. Важното е да си удовлетворен.

В последните години йогата става все по-предпочитано занимание, както заради спортните карти, които позволяват посещаването на много и различни практики, така и заради увеличаването на местата за практикуването на йога. Според Веси има и друга причина – понякога човек днес има нужда просто „да си лежи“. Да си „отвори“ един прозорец във времето, да намали оборотите, за да освободи тялото и душата от това, което им пречи да функционират нормално.

Покрай разговора за йогата и освобождаване от напрежението, неусетно преминаваме към една свръхупотребявана тема днес – детокса. 

Макар и частично, той е неотменна част от работата на Веси. Като нутриционист, тя съветва хората, които имат нужда (дали поради здравословен проблем или заради лично решение) да направят промяна в начина си на хранене. Казва ни, че в последните две години интересът към нутриционистите нараства, макар и тази рамките на професията все още да са нерегламентирани в България. У нас понякога (все по-рядко) тя да се бърка с тази на диетолога, чиято задача е да лекува.

„Въпросът е, че както при всичко друго, тук пак има две крайности, тъй като информацията е страшно много. Вече всеки се интересува от здравословно хранене. И в един момент, човек се сблъсква с толкова много информация, че почва да се чуди кое е вярно и кое, не. И тъй като частично цялата тази информация е вярна, човек започва да се лута между противоположните мнения. И най-опасно е, когато започнеш да ги изпробваш едно след друго. Те наистина са противоположни, всяко едно се базира на някаква теория и трябват по-дълбоки знания, за да разбере човек дали това е за него.“

618x346

Всъщност в последните години културата на хранене в България се променя. Говорим си за нарастващата тенденция да се храним в ресторанти и за солта – консервантът, с който се злоупотребява най-много у нас, но който не идва в чист вид, а се приема най-често като част от състава на други продукти. Другият проблем от последните статистики – България е на едно от последните места в класацията по ядене на плодове и зеленчуци. На фона на тези тревожни данни, темата за детокса логично се вплита в разговора. Най-вече – какво точно стои зад това понятие.

„Детоксът най-напред е естествен процес. Той се случва във всеки един от нас, във всеки един момент. Докато ние седим тук и си говорим, вътре в нас нещо се детоксикира. Детоксът са начините и механизмите на организма да се освободи от свободни радикали, които се образуват в тялото. Подобни свободни радикали, или оксидативен стрес, може да се образуват абсолютно естествено, това е част от обмяната на веществата. Тоест дори да живеем супер здравословно, да се храним и да спортуваме, ние отново натоварваме организма с оксидативен стрес. Каквото и да правим, ние постоянно се детоксикираме.

За да протичат тези процеси нормално обаче, е необходимо органите ни да функционират нормално.

Проблемът идва, когато поемаме твърде много неща, които са токсични или когато нещо в нашия организъм не работи. Тогава не можем да се освобождаваме естествено от свободните радикали.

Нещата, от които не можем да се предпазим до някаква степен например, са въздухът и водата. След това идва храната, която може да бъде обработвана с различни химикали. Целта е, когато решим да се детоксикираме, да намалим колкото може приема на вещества, които биха могли да ни токсикират. След това мислим какво можем да направим, така че организмът да се справя малко по-добре с това.

„Организмът се детоксикира постоянно. Просто трябва да разберем самия процес. Първо се ограничава на всичко, което би могло да ти вреди – храни, лош въздух, продукти, лоши емоции, прекомерни натоварвания и стрес. И след това са тези практики, които ти помагат да се изчистиш. И аз смятам, че ако човек е млади и здрав, не е нужно да прави нещо драстично, а може съвсем малко да промени начина си на живот, за да може да си помогне“, разказва Веси.

След това и още много казано по темата, ми е любопитно да разбера какви стъпки в тази посока предприема самата Веси.

Отговоря ми, че няма някаква конкретна схема – леко разтоварване от време на време от гледна точка на храненето, йога, сауна, масажи и сън… доколкото е възможно. Индикацията, че е дошло време за разтоварване при нея е умората, загубата на мотивация за ежедневни неща. От там нататък идва нуждата от преподреждане на приоритетите, така че да останем по-спокойни. И да правим детокса не само на физическо ниво, а цялостно.

На финала на разговора ни искам да разбера три съществени неща за детокса. Според Веси това са:

Детоксът е абсолютно естествен, и когато тялото ни е здраво, се случва без да го мислим.

Детоксът означава ограничаване всички неща, които може да затормозяват функциите на организма и да предизвикват отлагане на токсини.

Когато искаш да направиш детокс, е добре да се свържеш със специалист и да го направиш информирано. Или поне прочетеното в интернет да го обсъдиш с някого, който разбира.

Тръгваме си от срещата малко по-леки, обнадеждени и с усещането за пречистване в мислите. Вече знаем, че детокс не означава да ти потопят краката в леген с вода. А обнадеждени, защото това, за което разказва Елизабет Гилбърт в „Яж, моли се и обичай“ може би не се случва само на малцина избрани. Да оставиш досегашния си уреден и сигурен живот, за да тръгнеш по пътя на авантюрата с вярата, че нещо по-добро те чака. Историята на Веси, макар и не едно към едно, е доказателство за това. Достатъчни са само една йога практика при нея и един чай, за да се убедите сами.

От там насетне промените би трябвало да дойдат естествено.

Ако все пак, искаме да подпомогнем някои от тях, винаги можем да използваме определени продукти за тялото и косата. Относно храната, всеки има своите вкусове и там по-трудно могат да бъдат дадени универсални препоръки.

Косата на всеки обаче е изложена ежедневно на замърсяващи и изтощаващи я фактори. Стилизирането, прекомерната употреба на различни продукти и влиянието на околната среда натоварват косата и могат да увредят нейното състояние.

лл

Серията John Frieda Detox & Repair е посветена именно на предпазването на косата срещу тези  фактори. Четири продукта оформят цялата серия, която почиства косата, възстановява и защитава: шампоан, балсам, маска и спрей-балсам.

Всички продукти съдържат в състава си зелен чай, богат на витамини,  аминокиселини, полифеноли и минерали, който възстановява структурата на косъма, изглажда и омекотява, като стимулира растежа на косата, връща естествения блясък чрез възстановяване на липидните му компоненти, увредени от свободните радикали. Маслото от авокадо,  богато на мастни киселини, на витамини B и E и антиоксиданти, подобрява здравината и цялостното състояние на косъма.

1170x781 (1)

Материалът е реализиран със съдействието на John Frieda

Фотограф: Мира Дерменджиева

Гардероб: Онлайн магазин Giotto