Да сме приятели с децата е лоша идея

| от MamaMia |

Смятате ли, че сте „най-добър приятел“ на детето си? Ако да – тогава имате сериозен проблем, твърдят детските психолози.

Джанет Лиман, социален работник и психолог, работи с деца в затруднено положение повече от 30 години. В статия за сайта empoweringparents.com тя пише, че ако всички бяхме приятели с децата си, тогава вероятно именно този подход щеше да бъде общоприет стандарт за правилно възпитание.

Проблемът е, че да сте „приятели“  нито е точната дума, нито точният подход.

Децата и тийнейджърите се нуждаят от граници, ред и йерархия в отношенията. В същото време те имат нужда от здравословно отделяне от родителя, докато съзряват и се развиват като възрастни. А ролята на родителя е да учи, да предава опит и да посочва последствията от погрешните действия.

Затова, ако влезете в приятелската роля, ще ви бъде много твърде трудно да сложите граници, когато детето ви има неподходящо поведение.

Капанът на „готините родители“

Въпросът „Трябва ли родителите и децата да бъдат приятели?“ не би стоял изобщо за обсъждане, ако много днешни родители не се напъваха да споделят с децата си, сякаш с равни.

Много родители не изискват нищо от малките, защото искат да бъдат възприемани като „готини“. Разбираемо е как се стига до това положение: понякога възрастните са толкова уморени от работата и домакинството, че искат най-лесно и бързо да се разберат с децата. Впоследствие се изкушават да са „приятели“, защото този подход им се струва много по-удобен, отколкото да бъдат родители.

Проблемът е, че ако този вид отношения продължат твърде дълго, те ще донесат след себе си куп проблеми и обърквания. Равнопоставеността и приятелството са предпоставки за слаби граници между родител и дете. Тогава на детето ще му бъде трудно да се отнася с родителя като с възрастен и да му разчита.

Да бъдеш „най-добрия приятел“ на собственото си дете изисква онова, което се нарича „доверена връзка“: равен с равен. Но това не отговаря на същинското положение на нещата и децата губят уважение както към родителя, така и към другите възрастни. При „приятелските“ отношения се оказвате в положението да не сте повече в силната позиция на авторитета. А това е много лошо за децата и не е честно към тях – те да се чувстват така, сякаш са отговорни за вашите емоции.

Докато детето расте, то има нужда да научи кое е неговото място в света и трябва да му дадем време, за да може да премине през всяка една фаза на развитие. Когато се отнасяме с него като с приятелче, ние забавяме развитието му в дългосрочен план.

Ако подозирате, че правите това с децата си, наистина трябва да се замислите какво се случва и да се опитате да промените насоката на отношенията.

Има още един проблем с „приятелската“ роля 

Ако родителите развият навика да споделят прекалено много информация на детето си, включително своите трудности като възрастен, или му говорят за сложни и неразрешими въпроси, това ще стресира непорасналия човек. Подобно поведение е опасно също така, защото отново подава сигнал, че вие сте в несигурна позиция и се нуждаете малкият да бъде силната страна във вашите отношения.

Децата на слаби емоционално родители или родители с проблеми често приемат ролята на възрастния и започват да отговарят на очакванията да се грижат за мама или татко, вместо сами да получават грижа.

Нормално е възрастните да имат проблеми, но да товарят децата си с тях не е честно, защото за малолетните е прекалено сложно да ги разрешат. Зависимостта е точно обратната: ние, като родители, трябва да помагаме на малките с техните проблеми и да им показваме, че сме отговорни възрастни.

Ужасно е, ако един родител си мисли: „Какво може детето ми да направи за мен, когато съм стресиран?“. Правилното съждение е: „С кой свой възрастен приятел, роднина или партньор да споделя грижите си?“.

Така че цената на „приятелството“ е сериозна – ще загубите уважението на детето си.

Лошо е и когато детето участва в проблемите между двамата родители.

Ако споделяте проблеми от връзката ви с детето си, това ще окаже лошо влияние и върху отношенията ви с партньора, а и ще затрудни комуникацията на детето  с другия родител, защото в някакъв момент то ще иска да избере страна. И ще избере на този, който му е „приятел“. Това не е правилно и не трябва да го причинявате на семейството си.

Ако децата чуят случайно вашите спорове, трябва да им обясните, че дочутото не ги засяга. В противен случай те ще си мислят, че се карате заради тях и ще чувстват вина.

Ако пък имате финансови проблеми, децата ви вероятно са наясно с това. Можете да им кажете нежно, че не трябва да се тревожат по този въпрос и сериозно да обясните, че правите всичко възможно, за да решите въпроса.

Спрете да споделяте всичко.

Ако установите, че споделяте твърде много с детето, се опитайте да сте честни. Кажете нещо подобно: „Не трябваше да ти споделям всички тези неща. Товаря те твърде много. Няма да се повтори“. След това сложете естествените граници на отношенията си, за да започнете да променяте връзката в семейството към по-здрава. Първоначално детето може и да не хареса, че вече не му се доверявате, може дори да започне да спори с вас, но в крайна сметка това е най-доброто за него.

Не оставяйте децата да поемат вашите отговорности, защото те не се чувстват достатъчно зрели да се оправят в този свят. На тях им е трудно да се справят със своите собствени емоции. Много по-трудно им е, отколкото на вас, колкото и да смятате, че сте „крехки“ и „уязвими“!

Как действа „приятелската“ роля 

Бихте ли държали сметка на ваш добър приятел, че е закъснял или не си е написал домашното? Не, защото отношенията ви са като равен с равен. Ние не очакваме от нашите приятели да ни учат и възпитават и не слагаме граници за тях. Това не са традиционни отношения за едно приятелство – но са част от ролята на родителя.

Ако се държите като приятел за детето, то няма да взема вашия авторитет на сериозно. А ако то започне да ви се доверява като на приятел, без да се усетите, ще започнете да му отстъпвате за някои неща, точно както правим понякога и с приятелите си.

„Приятелството“ затруднява порастването 

Когато детето пораства, то ще има нужда се „индивидуализира“ и да се отдели от вас като родител. Ако сте твърде силно свързани, раздялата и съзряването може да се окажат проблематични.

Децата, които не могат да се отделят от родителите, често се превръщат в бунтари като възрастни или пък отиват в другата крайност – никога не напускат дома си.

Може и да е болезнено, но е задължително в някакъв момент нашите деца да се отделят, за да могат да съзреят и да развият усещане за себе си. Като родители ние трябва да приемем това, защото така функционира светът.  Ние също трябва „да скъсаме“ с децата си. Нашата цел е да ги възпитаме да бъдат самостоятелни.

Как да се отнасям с детето тогава?

Разбира се, че трябва да излизате заедно и да се забавлявате! Задължително е да имате общи дейности, дори да се забавлявате заедно. Не бива да отрязвате детето и да не му обръщате внимание. Проблемът започва, ако започнете да разчитате на детето си, като на приятел и не се държите като родител, който му мисли най-доброто, но има авторитет над него.

Ако се нуждаете от някой, с когото да говорите, обърнете се към приятелите си, към партньора или към някакви общи групи от родители. Но задължително намерете хора, които мислят като вас, и нека те не са вашите деца.

Приятелствата са удобни и лесни. Щеше да е страхотно, ако и родителството беше такова. Но не е. Нашата истинска роля като родители е да обучаваме, напътстваме, подкрепяме, да слагаме граници и да тренираме.

Само така ще успеем да създадем успешни, отговорни и разумни възрастни.

 
 


Повече информация Виж всички