Кой не е бил противно щипан по бузата от колежката на баба си от първата ѝ работа и разпитван с предвзет глас: „А ти кого обичаш повече – мама или тати?“. Или от лелката от детската градина, облечена в костюм на Дядо Мраз петнадесета употреба: „Ти беше ли добро детенце тази година?“
Всеки от нас е бил дете и помни десетките досадни въпроси, които възрастните задават, особено тези от не твърде близкото обкръжение: слушкаш ли, папкаш ли, кой ти е любимият предмет в училище, имаш ли си гадже и така нататък. Но перлата в короната на всеки опит да смутиш малкия човек винаги звучи така:
В много народи и култури пред децата на някакъв етап от живота им стои своеобразен ритуал на инициация. Някои са откровено жестоки – съществуват племена, които вдигат бебета до клон на дърво и очакват те да вкопчат ръчичики в тях, в противен случай ги оставят да паднат на земята.
Други носят духовен оттенък – в юдаизма, всяко дете навършило 12 или 13 години преминава през религиозен ритуал, след който вече се счита за зрял индивид – такъв, който е отговорен за думите и
постъпките си.
При нас е прието щом едно дете проходи, да се замеси питка и да се търкулне пред него. Дотук – страхотно, има смисъл и добра символика. Другата част от популярния обичай или така наречения „прощапулник“, обаче винаги ме е изпълвала с въпроси: когато току-що проходилото трябва да „определи“ бъдещата си професия, хващайки даден предмет.
Освен, че често позволяваме да оценяваме себе си и другите спрямо професията, която осъществяваме, понякога допускаме и работата изцяло да завземе живота ни. И имаме чувството, че не можем да овладеем себе си и положението, колкото и зле да се чувстваме.
Случвало ли ви се е да работите системно повече от десет часа на ден? Да не успявате да се справите без редовни дози кофеин, никотин, захар? Редовно да отменяте уговорки, винаги да закъснявате за лични срещи или да трябва да си тръгвате по-рано? Да не може да заспите вечерта преди ходене в офиса? Всяка неделя да сте по-подтиснати и нервни от обичайното, заради идващия понеделник? Да не може да спрете обсесивно да мислите за работа дори и в свободното си време?
Да, някои професии са обвързани с много отговорности, динамична среда, високи нива на напрежение и изискват бързо реагиране в ситуации. Други, от своя страна, могат да бъдат осъществявани и с не толкова интензивна динамика. Въпреки това, нашето поведение на работното място и нагласите ни към работния процес могат да ни помогнат да предотвратим краха на здравето си и пренебрегването на истински важните неща в живота.
Вижте още:
Изкуството да обичаме себе си, без да бъдем нарциси
Професионалното удовлетворение, разбира се, е неотменима брънка от това да се чувстваме смислени като личности. Комуникацията извън семейната и приятелската среда ни учи на много и е важен елемент в развитието на всеки. Също, няма какво да се лъжем – всеки има нужда от пари. Дори и милиардерите продължават да работят и да се стремят да увеличават благосъстоянието си.
Ако някога сте ходили на йога, знаете, че освен гъвкавост и дишане, е много важно да работите за овладяване на баланса на тялото си. Нещо, което се оказва изненадващо трудно, дори и за напреднали.
Работата трябва да допринася, а не да намалява стойността на съществуването ни. Професията ни трябва да ни интересува, да ни зарежда с енергия и да ни вдъхновява. Но трябва да ни остави време и да се наслаждаваме на другите аспекти от живота си – приятели и семейство, хобита и други интереси.
Не е нужно да пристигате пръв и да си тръгвате последен всеки ден, за да сте ефективни; всъщност хората, които работят абсурдно дълги часове, просто демонстрират, че не могат да се справят с работата.
Изяснете си кои са приоритетните задачи и структурирайте времето си около тях. Това не винаги е възможно, ако ръководителят ви е помолил да свършите пет неща наведнъж, но не позволявайте на никого да прехвърля собствената си неспособност да организира и ръководи върху вас. Знайте кои са вашите отговорности и не се нагърбвайте с твърде много допълнителни.
Използвайте преценката си, за да решите кога дадена задача е свършена „достатъчно добре“. Няма извинения за небрежна работа, но е важно да можете да усещате ситуациите, когато се изисква съвършенство във всеки детайл и когато това е просто ненужна загуба на време и усилия.
Елимирайте разсейващите фактори. Телефонните обаждания, честата проверка на имейлите, скролването в социалните мрежи отнемат много повече от времето и фокуса ни, отколкото можем да предположим. И ни изтощават и напрягат понякога без изобщо да усетим.
Отлагането е един от най-големите бичове за спокойствието ни и за качественото използване на времето ни. Особено ако сме изправени пред голяма или обезсърчаваща задача.
Разделянето на обемната и предизивкателна работа на по-малки дялове обикновено дава добри резултати, а колкото повече напредваме, толкова повече спокойствие, кураж и увереност в себе си ни обзема.
Ще сте много по-успешни и ефективни в професията си, ако редовно отделяте свободно време за себе си. Никой не може да справи, ако работи „на педал“ през цялото време. А и далеч не е нужно.
На първо място сме отговорни пред близките си и собственото си здраве и благополучие. Пет минути наблюдаване на небето или дърво имат много повече смисъл и принос за благосъстоянието ви, отколкото два прочетени имейла повече. Кое ще си спомните на смъртния си одър – половин час, прекаран със стар приятел или потупването по рамото от човек, за когото не значите нищо?
Балансът между работа и личен живот наистина изисква много организация, твърдост и преценка на приоритети, но вярвам, резултатът си заслужава.
В някакъв момент от живота си започваме сами да си задаваме истински важните въпроси: Какъв човек искам да съм, щом вече пораснах – може би, добър приятел? Любящ партньор, подкрепящ брат или сестра, страстен планинар, запален читател?
Колко много прекрасни варианти има извън работата в офиса… И те чакат само нас…
Вижте още:
4-те принципа на дисциплинираните хора
