Наближават коледните и новогодишни трапези и съм много доволен от този факт. Да, не е нужно по празниците да се правим на свини, но понякога това действа освобождаващо и терапевтично чисто психически. Особено ако си преживял спецификите на болничната храна, която сервират в, разбира се, българските болници. Болничната храна в България е много калорична… ъъъ – колоритна кретения. Ще ви я презентирам по-долу – от личен опит, като пряк потърпевш или в краен случай – пряк свидетел. Информацията е събрана от 6 различни софийски болници, предимно в отделения като Гастроентерология, Неврология и Офталмология. Някой ще каже – „Еее, ми кво да очакваш от храната в Гастро-то, то там нали са на диета!“. Диетите нямат нищо общо с описаните проявени от болничната храна ей такива особености:
Вариативност:
Закуските не са просто един вид. А цели три. Първият включва около 20 малки черни маслинки, 7-8 най-обикновени обикновени бисквити и чай със захар. Вторият вид е тестена закуска: рогче, сиренка или кифла. Пък третият – мням, мням – две филии с нещо като кашкавал, малко масълце и черни маслинки! Плюс – често – чай!
Не само това, ами Вид 1 има подварианти! За наше улеснение нека този вариант на Вид 1 го наречем Стандарт. Та, както казах, Стандарт включва около 20 малки черни маслинки, 7-8 най-обикновени обикновени бисквити. И чай със захар.
личен архив
Стандарт Тесто е: около 20 малки черни маслинки, 3-4 най-обикновени обикновени бисквити, 2 филии хляб (ми да! Да не са някви клети пациентите, та да ядат само хляб с хляб).
Вариант Лукс: около 20 малки черни маслинки, 3-4 най-обикновени обикновени бисквити, 2 филии хляб, голяма хапка сирене и чай със захар.
Имаме и Лукс плюс: Вариант Лукс + допълнително чай (пак със захар!). А! Какво ще кажеш!
Новаторство:
Друг споменат тип закуски са рогчетата и сиренките. Ще помогна малко: рогче е тестена закуска, която има пълнеж, обичайно от сирене. Но ето, че може да срещнем и рогче, което се нарича така, по формата, но и поради структурата на истинско рогче (например козе рогче) – кухо. Не просто без пълнеж, а и без тесто на мястото на сиренето!
личен архив
Още едно доказателство: ястие, подобно на мусака – невиждано никъде (еми айде кажи – виждал ли си го?!). Фирмата, която приготвя и доставя болничната храна (дейност, наречена гордо „кетъринг“), има шанс да го кръсти това и да остане поне в спомените на болните с някое величествено име. Това уж подобно на мусака чудо съдържа нещо като карфиол вместо кайма, с брашно вместо картофи е и с мъничко количество яйце към брашното за заливката при изпичането. (Може да се подлъжете, че има сирене вътре, но не – това е подобното на карфиол, както споменах. Поднася се с хляб. Неопитен болен е препоръчително да не се храни с това нещо самичък в стаята, за да има кой да го потупа (ако другите болни са подвижни), като му пресъхне при опит за преглъщане.
личен архив
В друга от болниците пък ти се карат, че ядеш банан – не било полезно! Затова всеки ден в менюто им имаше кренвирш и то цял! Но пък варен!
Лични услуги:
Молиш се на лелката, която сипва чая, за захар. Нямало! Предлагаш ѝ пари, за да купи няколко килограма захар – нека има за цялото отделение! – и да сипе и на теб – ее, трябва да излиза, а навън ръмѝ! Така е, като не си опознал санитарките, да знаеш коя е душичка и коя – драка.
Като натрупаш малко опит, ти идва и хитростта – пускаш закачливи, бодри, полуеротични шегички на възрастните санитарки с надеждата да те харесат (работи, ползвай го) и да получаваш допълнително хляб (ако някой болен не си го е поискал, разбира се – иначе допълнително има само чай, ако са сгрешили дозата на водата в казана от кухнята).
Ако си мил и симпатичен пациент, който не прави проблеми на санитарките (най-ниското ниво от „хранителната пирамида“ в болницата) – може да ги молиш да ти закупят изворна вода от кафето на болницата, ако ти е трудно да се движиш; или да ти позволят да се храниш в леглото, нищо че може да им правиш трохи, които са после по техния джоб-дискрипшън. Трябва да си симпатичен на санитарките. Една добра дума (свикнали са да ги „подритва“ целият останал персонал все пак) и готово – вече е окей да ги помолиш за допълнително хляб и да си с предимство за него пред другите петима болни в стаята.
И не на последно място: мили, топли грижи:
Санитарките сервират посудата с ръкавици, но пипат хляба. Палавници!
На въпроса защо са мръсни чиниите (задават го по-„зелени“ лежащоболни), получаваш енергично-троснат отговор с успокоителната информация: „Чиниите са такива от многото миене, бе!“.
личен архив
Намирам дълъг косъм в пълнената чушка, който отприща фантазиите ми за дългокоса едрогърда топла красавица по оскъдна престилчица, която готви в нажежена кухня, отмятаща сластно косите си с намерението с такъв косъм най-грижовно да пренесе своята сласт към изнемощялото ми тяло на болен пациент, при когото ще отиде въпросната чушка… Само не знам как да разчитам посланието с разредения (мъжки?) бял сос в пластмасовата купичка.
личен архив
Тази информация е събирана трошичка по трошичка от софийски болници. Не знам как е в другите градове. Но видях как в моята стая един от лежащите – пристигнал тук от Северозападна България – се обади, с ентусиазирана нотка в гласа, на съпругата си, да хвали храната в конкретната софийска болница и обслужването: „Леле! Такова нещо не съм виждал в болница! Всяко нещо си е на отделно: сиренцето в отделна купичка, хлябът в отделна чинийка, маслинките – настрана!“. Мъжът сияеше!
Вижте още:
Училищната столова на ужасите: „Не ни дават да си тръгнем, без да сме си изяли всичко“
