Основни принципи на съвременния БГ тийнейджър в IX-X клас (според учителката!)

| от Катерина Клинкова* |


1. Винаги отричай.

Дори да са те хванали в крачка, пак отричай. Не е вярно, нищо не е станало.
Пример:

  • „Ама как ще замервам Петър с кърпички в лицето, бе г-жо?! Не е вярно!“
  • „Не съм преписвала, г-жо, откъде да преписвам, нали ми взехте телефона…“
  • „Ама защо сега на мен ми правите забележка, нищо не съм направила, не говоря, нали виждате, че И СЕГА НЕ ГОВОРЯ?!“

2. Никога не си виновен.

Като цяло наш’те са виновни, защото са ме направили. В училище госпожата е виновна. Тя ме е нарочила. Тя ме мрази. Изпитва ме само когато не съм учил. Веднъж не бях учил и тя ме хвана, *аси злобарката. Не съм пушил в тоалетната, тия са луди. Ама как ли пък няма да пуша, толкова съм депресиран. Това е е*аси гадното училище. Това е е*аси гадната система. Да, системата е виновна за всичко.

  • „Не, г-жо, имам домашно, аз ли съм виновна, че брат ми ми взе тетрадката по погрешка?!“
  • „Не съм виновна аз, че тоя телефон се бъгна. Иначе имам домашно. На телефона беше.“
  • „Извинявайте, ама не е моя вината, че закъснях. Имаше задръстване/нямаше кой да ме докара/майка ми се забави, докато оправя брат ми/треньорът ме задържа по-дълго…“

3. Никога не ти е студено.

Излизаш по тениска в голямото, дори да е -5.

“Престанете да ми повтаряте да се обличам, вече съм голям, на цели 15 съм и ще правя каквото си искааааммм!!!”

4. Винаги съм гладен.

Всяко междучасие трябва да се яде. Най-големите боклуци.

  • „Г-жо, моля Ви, пуснете ни по-рано, умираме от глааааад!“
  • „Тоя Асен от 10в е страшна скръндза. Имал рожден ден, а дори един бонбон не даде. Аз верно, че вече изядох два…“
  • „Това училище е като затвор, лавката не работи, откъде да си купя хранааааа?“

5. Винаги се пазари за оценки, колкото и да си или да не си учил.

  • „Г-жо, ако прочета това стихотворение на глас, ще ми пишете ли 6? А ако го науча наизуст?“
  • „Сега Вие си мислите, че съм неподготвена, но аз всичко съм чела, ВСИЧ-КОО! Е чак пък цялата книга… от учебника четох… Е чак пък целия откъс… Ама, г-жо, чела съм, искам 6!!!“
  • „Цял час говорих, ще ми пишете ли 6?“
  • „Г-жо, първия въпрос от този тест го знам. Ето, вижте, написах си името, колко точки давате за това?“

6. Вече съм голям човек и всичко трябва да ми е класифицирано.

Това ми е любимата група. Това ми е най-добрата приятелка. Не обичам чушки. Точка. (Следващата седмица всичко е различно, но, хей, в динамичен свят живеем, нали?!)

7. Приятелството е най-важното нещо.

  • Понеделник: г-жо, Ема ми е най-добрата приятелка, познаваме се от 3-ти клас.
    Сряда: с Ема се скарахме, тя е ужасна.
    Четвъртък: г-жо, искам да Ви кажа, че с Ема се мразим и СЪВСЕМ САМА съм направила цялата презентация. Ще ми пишете ли 6? (Вж. т. 5)
    Петък: всичко е наред, г-жо, с Ема пак сме приятелки.
  • „Тоя Иван е ужасен и вече не ми е приятел! Дадох му 1 лв назаем миналата седмица и той още не ми го връща!!!“
  • „Не, не, Вие не разбирате, г-жо. Някои хора от тоя клас си мислят, че приятелство значи само да ме използват. Ето, на Любо цял срок му пиша домашните по иврит, а той пак ме изпорти, че съм снимал задачите по матетика. Глупак!“

8. Възрастта е относителна.

Понякога си голям, понякога си малък, зависи от случая. Всички над 20 са дърти. Над 40 са почти за пенсия.

  • „Ама, г-жо, Вие ни се подигравате, как няма да знаем как се пише „въстание“, да не сме 5-ти клас?“
  • „А между другото, коренспондеция се пише с две у-та, нали?“
  • „Ама, г-жо, Вие какво очаквате, ние сме едва 9-ти клас…“
  • С важен тон: „Г-жо, не знам кога ще успея да направя контролното, другата седмица ще пътувам до Франция, а по-другата съм на състезание. Ох, много съм заета…“

9. Изобщо всичко е относително и всичко е въпрос на мнение.

То си зависи от човека, всички са различни.

  • „Според мен младостта в „Писмо“ е жизнерадостна. Аз така го усещам. Ама какво страдание виждате Вие там?! Ама как да не съм го чела?! Вие просто не зачитате моето мнение.“
  • „Според мен Паисий е бил малко объркан по отношение на българите и затова е сложил „славяно“ пред „българска“, за всеки случай…“
  • „Според мен Ема Бовари е просто алчна. Ако имаше повече шапки, нямаше да се самоубие. Аз така го усещам. Точка.“
  • – Героят в това стихотворение се бори за свободата на България.
    – Ама каква свобода, ние сме в междувоенния период, България отдавна е свободна…
    – Опс, да. Ама вижте, г-жо, свободата е нещо относително, за един значи едно, за друг – друго… Между другото, вижте колко разсъждавам цял час, ще ми пишете ли 6? (Вж. т. 5)

10. Всички са срещу теб и всички те мразят.

Класната ти е ужасна. Тая по химия те е нарочила. Тоя по математика нарочно дава най-трудните задачи. За да имаме всички двойки. (Вж. т. 2) Тия родители защо изобщо правят деца, щом после само ги тормозят и не им дават достатъчно джобни?!

  • „Г-жо, моля Ви, не връщайте контролните преди ваканцията. Баща ми каза, че ако имам 3, за Великден мен ще ме сложи на чевермето и ще ме върти над огъня вместо агне.“
  • „Г-жо, моля Ви ме изпитайте, че дъртият пак е полудял и ми взе телефона. Да си прочета домашното, добре, веднага, нямате проблеми! Кое ни беше домашното?“
  • „Любовта и омразата са много относителни. Ето, наш’те толкова ме обичат, че чак ме мразят…“

*Оригиналният текст е публикуван във Facebook профила на авторката и е споделен тук с изричното ѝ съгласие.

Вижте още:

Основи на модерното училище и защо децата трябва да молят, за да отидат до тоалетна

Още по темата

Три морета и още нещо: Какво очакват учениците в Сиатъл?
На училищните униформи с любов (?) и омерзение
Учители разказват за най-дразнещите родителски постъпки